Появи се нова мода в демокрацията – политика без политици

Много хора в наши дни нямат доверие на политиката. Според "Пю рисърч сентър" 64% от гражданите на 34 държави по света не вярват, че избраните представители на властта истински се интересуват от мнението на обикновените хора. 69% от британците са разочаровани от начина, по който демокрацията функционира в страната им. Същото важи и 59% от американците.

В България 52% гражданите харесват демокрацията на теория, но не и начина, по който тя функционира. Българите имат много слабо доверие в демократичните институции, особено в парламента. Недоверието към него е над 70%.

"Граждански събрания" съживяват вярата в демокрацията

"Избраните народни представители или се занимават с фалшиви спорове по телевизията, или прахосват парите на данъкоплатците, или се опитват да продадат нещо. Всички те говорят едни и същи неща", споделя пред британското издание "Икономист" 48-годишната Шърли Ислам, социален работник в Шотландия.

Напоследък обаче у нея се заражда надежда. Тя е част от новосформирано "гражданско събрание", чиято цел е да дебатира бъдещето на страната ѝ. До 5 септември то се е провеждало в конферентен център в Глазгоу, а след това – в платформата Zoom. Според Шърли Ислам политиката трябва да е много по-свързана с хората.

В този ред на мисли все повече държави реализират на практика социални експерименти по демокрация, които са стара мечта на учените. Т. нар. "граждански събрания" са все по-популярен начин за съживяване на вярата в демокрацията.

Те представляват групи от около 100 души, избрани на случаен принцип, но в същото време като представителна извадка на обществото (съобразно пол, възраст, образование, социален статус и др.), които се срещат в продължение на седмици или месеци и дебатират по трудни за обществото теми - например абортите, икономическата политика или климатичните промени.

По време на срещите гражданите се запознават с предварително подготвени от експерти информационни материали по темата, но също така на живо изслушват специалисти и засегнатите страни. Накрая те гласуват препоръки, които правителството, парламентът или местните власти са длъжни да разгледат.

По света дори има и протести в подкрепа на гражданските събрания.

В последно време се чу за няколко големи граждански събрания.

Миналата година например френският президент Еманюел Макрон свика граждански конвент за климатичните промени, който трябваше да предложи как Франция да намали вредните въглеродни емисии с поне 40% към 2030 г.

Конвентът, който включваше около 150 граждани, прекъсваше дейността си на няколко пъти – първо заради национални стачки, а после заради Covid-19, но в крайна сметка приключи работата си през юни. Гражданите излязоха със 149 препоръки, включително идеи за две промени в конституцията в посока на запазване на околната среда и биоразнообразието, както и с предложение за промяна в наказателния кодекс, криминализираща унищожаването на околната среда.

Подобно събрание за климата се състоя и във Великобритания, приключило по Zoom на 10 септември.

В Чили пък стартира голяма делиберативна инициатива - "Делиберасион паис", чиято цел е да обсъди пенсионната реформа и здравеопазването. Засега дейността ѝ е отложена за декември и ще се проведе онлайн заради пандемията.

Ирландия – "Ролс-Ройс"-ът на "гражданските събрания"

Въпреки че опити за подобни събрания са правени и в миналото – в Канада и в Холандия около 2000 г., новата мода се зароди в Ирландия след катастрофата по време на глобалната финансова криза през 2007-2009 г., която обезвери много ирландци по отношение на политиката и принуди политиците да експериментират, коментира пред "Икономист" Дейвид Фарел от "Юнивърсити Колидж Дъблин". Нещо подобно може да се отнесе и към френския конвент, който бе свикан след мащабните протести на жълтите жилетки.

В Ирландия събранията са по две разделяли дълги години обществото теми – абортите и еднополовите бракове. И двете към онзи момент са в състояние на пълен блокаж заради крайно противоположните позиции на модерните градски хора и 75% консервативно католическо население.

Резултатът обаче изненадва всички – събранието постига убедителен консенсус в полза на позицията, че дългогодишните рестрикции върху абортите трябва да бъдат облекчени. В крайна сметка се стига до два референдума с удивителни резултати. През 2015 г. еднополовите бракове са одобрени от 62% от населението, а през 2018 г. 66% от ирландците гласуват "за" разрешаването на аборта през първите 12 седмици от бременността. Повечето изследователи съзират пряка причинно-следствена връзка между успеха на "гражданските събрания" и постигнатите резултати на референдумите.

"Ирландия е "Ролс-Ройс"-ът на "гражданските събрания", смята Иън Уолкър от фондация "Нова демокрация" в Австралия, цитиран от "Икономист". Колегата му Дейвид Фарел, който е по-запознат с "кухнята" на случилото се в страната му, не е толкова възторжен, но също смята, че събранията са допринесли много за значими реформи в страната.

Събранията – умалена форма на обществото

В идеалния случай събранията трябва да са умалена форма на обществото.

Франция, например, избра представителите в събранието си на случаен принцип по телефона. Първоначално за контакт са потърсени 255 000 души, като изненадващо за властите, 70% са заявили, че са съгласни да участват в подобен експеримент. От тези хора са избрани 150 френски граждани по статистически критерии като пол, възраст, образование, доход, местожителство. Минималната възраст на участниците е 16 години, за да бъдат включени и учениците.

Всеки участник е получил възнаграждение от 86 евро на ден. Целият експеримент е струвал на държавния бюджет 5.4 млн. евро, докато ирландското събрание е било малко по-евтино – 1.4 млн. лири. В крайна сметка конвентът излиза с 149 предложения към властите, повечето от които са предадени за по-нататъшно разглеждане.

Мнозина от участниците са впечатлени от опита си в гражданското събрание.

Изабел, финансов директор от Западна Франция, споделя, че първоначално си помислила, че поканата за конвента е "шега". Впоследствие била впечатлена колко "обогатяващо" е било нейното преживяване. Изабел била "шокирана", когато ѝ се "отворили очите" за мащаба на климатичната криза.

Може ли делиберацията (обсъждането) да промени възгледите на хората?

Един от най-известните изследователи и практици на делиберативната демокрация – професорът по комуникация от "Станфорд" Джеймс Фишкин, е провел серия от делиберативни експерименти, подобни на "гражданските събрания", но с повече участници – около 500 души. Целта му е била да провери доколко подобен процес може да намали силната политическа поляризация.

Един от експериментите на Фишкин – събранието от септември 2019 г., показва, че американците действително са склонни да променят мнението си в посока деполяризация. След четири дни изслушвания на експерти и дебати със свои съграждани в пет чувствителни сфери – имиграция, здравеопазване, икономика, околна среда и външна политика, гражданите установили, че всъщност демокрацията работи много по-добре, отколкото са предполагали. По най-спорните и разделящи въпроси хората започнали да клонят към "центъра" – например намалели крайните антиимигрантски възгледи.

По-големият въпрос е доколко гражданските събрания могат да повлияят върху мнението на обществото в широк план. В ирландския случай се твърди, че има такъв ефект, но не е ясно дали той би работил навсякъде.

При всички случаи е редно да има правила, които да се спазват, така че събранията да имат по-голям шанс за успех.

Как на практика работят събранията

Първо, работата им трябва да е прозрачна за цялото общество и да се излъчва онлайн.

Изследователите смятат, че гражданските събрания трябва да работят върху по-конкретни дилеми, представени като избор между възможни политики – например за легализирането или ограничаването на абортите, а не толкова върху общи въпроси като "бъдещето на Ирландия".

Според холандското издание "The Correspondent", за да е успешно, "гражданското събрание" е редно да се организира от външна за изпълнителната власт страна – например социологическа или маркетингова агенция. В информационните материали за участниците трябва да бъдат представени различните гледни точки по проблема – от експерти, заинтересовани страни или потърпевши граждани. Информацията трябва да е във възможно най-разбираемия формат. При обсъжданията е редно да има правила за изразяване на мнение по уважителен, а не агресивен начин, като обсъжданията се водят от опитни специалисти по комуникация.

Счита се, че участието в събранията трябва да е на случаен, лотариен принцип, а не измежду хората, които изрично изявят интерес. В противен случай би се стигнало до изкривявания, при които участниците имат свой дневен ред или пък над средния интерес към политиката, докато идеята е в обсъжданията да се включат най-обикновени хора, дори с ниско образование, които иначе не биха се изявили или гласът им не би се чул.

"Гражданските събрания" имат смисъл само ако политиците впоследствие вземат насериозно отправените предложения.

Според "The Correspondent" идеята на "гражданските събрания" е не да заместят политиците и демократично избраните институции, а да допълнят съществуващия модел с формати, които имат достатъчна обществена легитимност. В момента политиците съдят за общественото мнение по позициите на лобистки организации, заинтересовани страни, улични протести, мнения в социалните мрежи или социологически проучвания. Гражданските събрания няма да заменят всички тези участници в политическия процес, но са добро допълнение.

Ако политиците използват събранията и техните препоръки добросъвестно, има шанс за разчупване на капана на недоверието между политиците и гражданите.

Защо събранията са по-добри от референдумите

Референдумът обичайно свежда сложни обществени въпроси до прости отговори с "да" или "не". Това има силно поляризиращ ефект, разделящ обществото и водещ до тежки последствия като Брекзит, например.

Референдумът не изисква никаква подготовка на гласуващите по темата, докато събранието е свързано с изслушване на експерти, различни позиции и запознаване с темата в дълбочина.

От друга страна, референдумите имат по-голяма легитимност.

Според изданието "The Correspondent" опитът от провеждането на граждански събрания показва няколко неща. Дори хората да са силно разделени по определени въпроси, понякога това разделение се оказва само на повърхността. Хората често стигат до общи ценности и се вижда, че позициите им могат да се нагодят така, че да намерят общи решения. Когато даден проблем е много заплетен, участниците най-малкото започват да си дават сметка колко трудно е вземането на решения в политиката. Хубавото на гражданските събрания е, че те не зависят от следващите избори и могат да се фокусират върху дългосрочните обществени интереси.

Не всички са убедени, че идеята е добра

Не всички изследователи са убедени в смисъла от този вид делиберативна демокрация. Кевин Елиът от "Мъри Юнивърсити" в САЩ се притеснява, че гражданските събрания са "опит да се реши проблемът с недоверието в демокрацията чрез технократска промяна". Според Самюел Бег от "Оксфорд" пък, "ако събранията придобият повече власт, те ще станат обект на по-сериозно въздействие от лобисти и заинтересовани страни".

От друга страна, ако събранията работят добре, те ще дадат на управляващите много по-ясна и обмислена представа за това какво обществото мисли и иска по сложните проблеми на съвремието.

Оказва се, че колективната мъдрост на избрани на случаен принцип граждани ражда достатъчно добри решения по сложни обществени проблеми.

Освен това участието в "граждански събрания" носи ползи и само за себе си, защото допринася за повече свързаност между хората и вяра в гражданската енергия.