Появиха се нови кандидати да ползват газовата връзка с Гърция

Четирима нови кандидати са проявили желание да подадат оферта за запазване на капацитет за ползване на бъдещата връзка между газовите системи на България и Гърция. Част от досегашните девет компании, заявили интерес в първата фаза на т.нар. пазарен тест на проекта, пък може да се откажат да подадат обвързващи оферти с конкретни количества и срок на транспортиране.

Това стана ясно в сряда след провеждането на среща с потенциалните транзитьори като част от втората фаза на пазарния тест на проекта. Тя приключва в края на октомври и досега част от участвалите в първата процедура фирми са препотвърдили намерението си да ползват газовата връзка и се очаква да внесат оферти, други може да се откажат, но са се появили нови кандидати за капацитет.

Договорите са важни, за да се осигури финансиране

Финализирането на пазарния тест е важно, за да се види може ли да се запълни тръбата. Договорите за капацитет ще са основа за търсене на банково финансиране за строежа на газовата връзка, оценявана засега на 220 млн. евро. Договорите ще са гаранция, че проектът е жизнеспособен, тъй като с приходите от транзита в пълния капацитет ще може да се осигури възвръщаемост на инвестициите и съответно на заема.

Парите ще се вземат от Европейската инвестиционна банка, пред която българското правителство е издало държавна гаранция за 215 млн. лв, което се очаква да е българската част от финансирането. "Държавна гаранция ще ни позволи вземането на заем от ЕИБ при много по-добри условия, отколкото по плана "Юнкер", коментира Теодора Георгиева, изпълнителен директор от българската страна в компанията "Ай Си Джи Би", която ще реализира проекта.

По думите ѝ има възможност и част от парите за интерконектора да дойдат от структурните еврофондове за България и Гърция. Към този вариант обаче ще се прибегне, ако пазарният тест не успее да осигури договори за пълния капацитет на тръбата.

Все още не са внесени обвързващи оферти

Енергийният министър Теменужка Петкова не съобщи имената на новите претенденти и допълни, че все още няма внесени обвързващи оферти от предишните заявили интерес.

Те бяха гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", които са акционери от гръцка страна в газовата връзка, българската "Булгаргаз“, която иска да внася оттам договорените 1 млрд. куб. м азерски газ от находището "Шах Дениз ІІ“, азерската държавна компания СОКАР, която участва в разработването на това находище, румънската "О Ем Ви Петром" (OMV PETROM), частните български газоразпределителни компании "Ситигаз България" и "Черноморска технологична компания", американската "Нобъл“, която разработва газово находище в Кипър и добива шистов газ в САЩ, както и гръцката "Газтрейд“.

Някои обаче се оттеглят

В първата фаза на пазарния тест именно "Газтрейд" е била заявила половината капацитет от газопровода, чиято първоначална мощност ще е 3 млрд. куб. м годишно и ще се вдигне на 5 млрд. куб. м с опция да станат и 10 млрд. куб. м при необходимост. От думите на Теодора Георгиева стана ясно, че "Газтрейд" може да е играла и в полза на свои партньори и да не потвърди предишните количества, а по-малки.

По неофициална информация "Нобъл" са се отказали, но на тяхно място се появяват новите претенденти.

Конкретните заявки и кандидати ще станат ясни на 31 октомври 2016 г., когато изтича срокът за участие във втората фаза на пазарния тест. Възможно е обаче срокът да бъде удължен, тъй като предвид появилите се нови участници се налага промяна в правилата на процедурата, която трябва да бъде одобрена от енергийните регулатори на България и Гърция.

По-дългосрочните договори с предимство

Ако заявеният общо капацитет в подадените обвързващи оферти надхвърля проектираната мощност, ще се прави пресявка на кандидатите по определени предварително критерии, обясни Георгиева. "Ще бъдат предпочетени компаниите, предложили по-дълъг срок за транзитиране на гориво", каза тя. В момента оферти може да се подават за най-малко 5 години и най-много 25 години. На по-късен етап ще бъдат обявени предпочетените транзитьори, които трябва да предоставят обезпечения, за да сключат договори с "Ай Си Джи Би".

Енергийният министър посочи, че остават намеренията на двамата акционери в "Ай Си Джи Би" - "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” на гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", тръбата да бъде въведена в експлоатация в края на 2019 г.

Кога ще се обяви търгът за строител на газопровода Петкова не каза, но обясни, че в момента се разработва техническата документация за международната обществена поръчка, която ще бъде проведена по европейските правила.

България иска 25% от гръцки LNG-терминал

Българският енергиен министър каза още, че с гръцкия си колега Панос Скурлетис, който присъства на срещата в София, е обсъден проектът за съвместно изграждане на терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкия град Александруполис. Тя съобщи, че по въпроса работи група с участието на частната гръцка компания "Газтрейд" и "Българския енергиен холдинг". Интересът на София е да получи 25 на сто акционерно участие в проекта.

Скурлетис каза, че все още не е структурирано акционерното участие на проекта, който е иницииран от "Газтрейд", част от групата "Копелузу" и интерес към него проявявали и други инвеститори.

Става въпрос за американската компания "Шениер", която проявява интерес към терминала не само като акционер, но и като транзитьор, обясни по-късно пред журналисти Константинос Сифнаиос, директор бизнес развитие в "Газтрейд". Той коментира, че неговата компания не държи да е мажоритарен акционер в терминала и след като към него интерес проявяват и българската, и гръцката държава, логично е те ще са движещите сили.

Tеменужка Pеткова и Панос Скурлети обсъдиха интересите на двете страни във връзка с новият конектор. Сн: БГНЕС

Сифнаиос посочи, че окончателно инвестиционно решение за терминала с технически капацитет от 6.1 млрд. куб. м и оценяван на 380 млн. евро, няма да бъде взето преди средата на 2017 г. Този проект също в момента е в процес на тестване на пазара като е пряко обвързан с реализацията на Трансадриатическия газопровод за доставка на азерски газ от Каспийско море до Италия и Западна Европа и на българо-гръцката газова връзка, стана ясно от думите на представителя на "Газтрейд".

Министър Скурлетис пък обясни, че вече има интерес и за доставки на втечнен газ от Югоизточното Средиземноморие за планирания терминал край Александруполис.