Позициите на 15-те от Съвета за сигурност по евентуалната употреба на военна сила срещу Ирак

Петте постоянни членки с право на вето:

САЩ: Поддържа тезата, че Ирак разработва оръжия за масово унищожение, не сътрудничи с оръжейните инспектори и нарушава задълженията си по резолюциите на ООН. Вашингтон твърди, че вече има разрешение да разоръжи Ирак със сила, но наред с това внесе в Съвета за сигурност нова проекторезолюция, чрез която военните действия ще получат ясната подкрепа на ООН.

Русия: Подкрепя предложението за продължаване на инспекциите на ООН поне до месец юли. Според Москва няма доказателства, че Багдад се превъоръжава. Русия иска дипломатическо решение на кризата, но казва, че може да промени позицията си, ако Ирак не сътрудничи по-активно с инспекторите. Москва се присъедини към САЩ в опитите да се изработи "план за действие, който да гарантира интересите на цялата международна общност".

Китай: Пекин смята, че инспекциите са започнали да дават резултати и Ирак може да бъде разоръжен по мирен път; подкрепя предложението инспекторите да получат поне още четири месеца, за да довършат мисията си; стреми се към компромис, за да се запази единството в Съвета за сигурност.

Великобритания: Тя е съвносител на проекторезолюцията, която ще даде подкрепата на ООН за военни действия срещу Ирак. Британският премиер Тони Блеър се нуждае от резолюцията, въпреки че почти със сигурност ще се присъедини към американски удар срещу Ирак и без зелена светлина от Съвета за сигурност. Според Великобритания Ирак не сътрудничи, не се разоръжава и времето, отделено за разоръжаването му чрез инспекции, изтича.

Франция: Сега тя е главният противник на войната и вносител на предложението за продължаване на оръжейните инспекции. Смята, че инспекциите започват да носят резултати и не вижда оправдание за военни действия или нова резолюция на този етап. Париж намекна, че може да използва правото си на вето, за да блокира разрешението на Съвета за сигурност за употреба на сила в настоящия момент.

Десетте непостоянни членки без право на вето:

Ангола: Иска да чуе от международните инспектори дали всички възможности за мирното разоръжаване на Ирак са изчерпани или, напротив, инспекциите трябва да продължат.

България: Тя се обяви за мирно решение на конфликта в Ирак, но може да подкрепи фиксирането на къс краен срок, в който Саддам Хюсеин да изпълни неуредените си задължения по разоръжаването. България е смятана за част от американския лагер; би могла да подкрепи американска военна намеса в Ирак без решение на Съвета за сигурност.

Камерун: Надява се на компромис между привържениците и противниците на "военната" резолюция. Иска промяна в текста на британско-американската проекторезолюция - вместо израза, че Саддам е пропуснал последния си шанс, формулировката, че Ирак все още не се е възползвал от последната си възможност да се разоръжи по мирен път.

Чили: Иска петте постоянни членки да постигнат съгласие за начина, по който Саддам да се разоръжи; предпочита мирно решение на кризата и е склонна да подкрепи идеята на Саддам да се даде кратък срок, в който той да изпълни основните искания за разоръжаване на страната.

Гвинея: Подкрепя продължаването на инспекциите и иска да види единна позиция в Съвета за сигурност.

Германия: Настоява, че Ирак трябва да бъде разоръжен с мирни средства. Берлин е съвносител на предложението за продължаване на инспекциите; няма да участва в удар срещу Ирак дори под егидата на ООН.

Мексико: Призовава за спешно разоръжаване на Ирак и може да подкрепи американско-британската резолюция. Споделя искането на Чили за компромис между петте постоянни членки и разглежда варианта на Багдад да се постави кратък срок, в който да се разоръжи.

Пакистан: Исламабад иска мирно решение на кризата, но би могъл да подкрепи проекторезолюцията на Вашингтон и Лондон.

Сирия: Настоява, че Ирак изпълнява задълженията си по резолюциите на ООН и се противопоставя на нова резолюция. Дамаск вече заяви, че санкциите срещу Ирак трябва да бъдат вдигнати.

Испания: Подкрепя позицията на американското правителство по иракската криза и е съвносител на резолюцията, позволяваща употребата на сила срещу Ирак. Според Мадрид военната намеса може да бъде предприета без разрешение на Съвета за сигурност.

По БТА

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?