Позициите на Франция и Германия за бъдещето на Европа


Кристиан Вернике, вестник "Ди Цайт"

7 юни 2001

Французин говори на френски за Европа. Отвъд Рейн отеква силно ехо на немски. "Разочарование" и "крачка назад" наричат идеите на френския премиер Лионел Жоспен за бъдещето на ЕС. Сред шумоленето на вестникарския лес в Берлинската република се долавя, че отгоре на всичко французинът нанесъл "плесница" на самия федерален канцлер. Задействат се механизми, които заглушават "европейския диалог", на който уж толкова много се държи, още преди съседът да си е довършил приказката.

Неотдавна същото и сполетя Герхард Шрьодер. Откакто един документ на ГСДП бе резюмиран в осем реда и сведен до "европейска система за разделение на властите", където Брюкселската комисия представлява "силна изпълнителна власт", а Съветът на министрите - "горна камара на парламента", Париж заподозря канцлера във федералистки уклон. Нито един цитат от документа на Шрьодер обаче не потвърждава версията, че правителството на тевтонците бленува за "Съединените европейски щати".

Сега поредицата от недоразумения придобива завършен вид. Тъй като Жоспен отхвърля създаването на европейска федерация, каквато Шрьодер никога не е искал, в Германия вече го смятат за враг на прогреса и за социалист-голист. Приключи ли дебатът за ЕС?

Съвсем не, караницата за Европа тепърва започва. Благодарение и на Лионел Жоспен, който придаде ново измерение на континенталния спор. Германците и най-вече Фишер в качеството му на частно лице и президентът Рау казаха много мъдри неща за устройството на Европа, тоест как да се организира Европа и как тя да се утвърди в света. На въпроса какви цели ще преследва всъщност ЕС, като приеме конституция, френският премиер сега отговаря, че съюзът ще участва например в глобализацията и с помощта на "еврото като щит" ще гарантира социалната държава.

Нима това са само социалистически идеи от френски тип? Жоспен бе аплодиран извън Германия, а именно от либерали като Романо Проди в Брюксел или християндемократи като Жан-Клод Юнкер в Люксембург. Според двамата формата и съдържанието образуват едно цяло. Никоя конституция не е самоцелна, дори и най-добре формулираната политика не може да си пробие път без институции и правила.

Концепцията на германските социалдемократи, представена от Шрьодер, наложи у някои партньори представата, че Берлин чертае една изискана форма, лишена обаче от съдържание. Да се стремиш към възвишена конституция и в същото време да искаш да погребеш брюкселската аграрна и структурна политика, това може и да е в интерес на германския данъкоплатец, но е прекалено германско, за да е полезно за самата Европа. Жоспен, лобистът на най-голямата селскостопанска нация в ЕС, го каза ясно. Все пак той подкрепя "преориентацията" на онази политика, която поглъща прекалено много пари и отгоре на всичко води до "луда крава".

Вярно е, че Жоспен критикува много по-малко от Шрьодер или Фишер недодяланата архитектура на Европа. И все пак той заимства някои идеи от Берлин. Приема идеята за конституция, включително германското искане да се формулират ясно компетенциите на ЕС, отделните нации и райони. Той жонглира и със старото предложение на Жак Делор за начина на избор на бъдещия председател на европейската комисия. За един класически поддръжник на теорията за силната държава това е едва ли не скок отвъд Рейн. И начало на нещо ново.

Ако Франця и Германия не се споразумеят по въпроса за същността и формите на интеграция, няма да се извършат нужните реформи в ЕС. Искането на Жоспен за единна политика спрямо еврото, постави контравъпрос и представлява конкретно изпитание за партньора. А именно каква степен на евроинтеграция той може да приеме?

Еврото влиза в обръщение от януари 2002 година. Не един европеец от Германия ще трябва да се научи да скача. Че да може да надскочи дори собствената си сянка.

Споделяне

Още от Европа

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?