Позицията на Финландия спрямо Русия: нито угодничество, нито присъединяване към НАТО

Позицията на Финландия спрямо Русия: нито угодничество, нито присъединяване към НАТО

Финландия, където в неделя ще се състоят парламентарни избори, избра какъв курс да следва в лицето на заплахата от превъоръжаване на руския ѝ съсед - нито угодничество, нито присъединяване към НАТО.

Анексията на Крим и засилената военна активност в Балтийско море пораждат обществен дебат от края на миналата година във Финландия. Въпреки това идеята за присъединяване към атлантическия алианс, която има известни поддръжници в политическата класа, беше слабо засегната по време на предизборната кампания.

"Темата за сигурността е изненадващо отсъстваща от предизборните дебати", подчертава Юхана Аунеслуома, преподавател по политическа история в университета в Хелсинки.

"Хората са определено обезпокоени, но изглежда подкрепят настоящия управленчески консенсус за придържане към политиката на ЕС за засилване на сътрудничеството с НАТО в съществуващите му рамки", допълва експертката.

За тази страна с 5,5 милиона души население, която има 1340-километрова граница с Русия, придържането към традицията на необвързана държава се схваща като най-доброто средство за запазване на относително добри отношения с Москва.

Финландия, нападната по време на ужасяващата "Зимна война" срещу СССР през 1939 - 1940 г., не бе особено критична към съветския режим по време на Студената война, поддържайки
добри търговски връзки както със Запада, така и с Изтока.

През 1995 г. Финландия стана член на ЕС. После тя се доближи към НАТО, присъединявайки се към програмата Партньорство за мир и намесата на алианса в Афганистан.

Финландия обаче отдава предпочитание по-скоро на общата европейска отбрана, отколкото на атлантизма.

В продължение на над 20 години след разпадането на СССР изглеждаше, че атавистичният страх от руснаците можеше да бъде оставен в миналото. Днес това вече не е така.

За най-висшия финландски военен, командващият силите за отбрана Ярмо Линдберг, макар Русия да не е направила нищо, което да застраши страната, "активността ѝ близо до финландската граница е нараснала. Ето защо ние трябва да преразгледаме нашата степен на подготовка".

Той напомни за все по-честите нарушения на въздушното пространство, както и за полетите на военни самолети с изключени транспондери, което ги прави невидими за другите самолети.

Министърът на отбраната на Финландия Карл Хаглунд заедно с четиримата си колеги от скандинавските страни на 10 април нарече Русия "най-голямото предизвикателство за сигурността на Европа".

"Трябва да сме готови за нови кризите или инцидентите", написаха тогава министрите.
Финландия, Швеция, Дания, Норвегия и Исландия се договориха да засилят военното сътрудничество, чрез учения, обучение, сътрудничество в областта на промишления сектор и
обмен на разузнавателни данни.

Финландският премиер Александер Стуб призова сънародниците си да не позволят да бъдат завладени от страха. Но според допитване, публикувано през март от в. "Хелсингин саномат", 61 процента от финландците са по-скоро или напълно съгласни, че "Русия днес е най-голямата заплаха за Финландия".

Според проучването 27 процента от анкетираните искат членство в НАТО, което е най-големият процент от 2002 г. насам, макар че мнозинството от анкетираните /57 процента/ продължават да са против идеята.

Вероятната смяна на правителството, със сочения за фаворит за премиерския пост Юха Сипиля /от опозиционната партия Финландки център/ не се очаква да преобърне външната политика на страната. Тази област зависи също от президента на републиката Саули Ниинистьо, който държи да запази възможно най-добрия диалог с колегата си Владимир Путин.

"Както изглежда, няма да има голяма промяна. Настоящата линия вече е договорена между големите парти и президента", припомня Аунеслуома.

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?