Позицията на Германия сред края на войната в Ирак

Победата в Ирак, която съюзниците официално ще обявят тези дни предизвиква противоречиви чувства. Противоречиви, преди всичко за онези, които - както повечето германци - от самото начало бяха против войната срещу Ирак. Саддам Хюсеин е свален, цифрата на жертвите, доколкото засега е известна, е значително по-малка, отколкото бяха опасенията, а радостта от края на тиранина расте с всяка отваряна стая за изтезания. Не излиза ли в крайна сметка, че дулата на американските танкове донесоха нещо добро? И ако е така, не трябва ли днес, най-късно днес, американците да бъдат подкрепени в усилието им за ново политическо начало в региона?

Оценката на войната със задна дата и бъдещето на Ирак са две различни неща и те не бива да се смесват. Вярно е, че онези, които пророкуваха апокалипсис за коалицията, се оказаха неправи, стратегията и техниката на съюзниците победиха триумфално.

Събитията от последните пет седмици не променят обаче с нищо оценката, че с тази война САЩ пренебрегнаха международното право и създадоха опасен прецедент. Далеч още не са ясни и косвените последствия от съюзническата победа. Ще стане ли Ирак действително демократична държава? Няма ли тази война да създаде ново поколение терористи? И какво ще е след нея поведението на други "проблемни държави"?

Напомнянето на тези въпроси няма нищо общо с желанието да се натрива някому носа. Пренастройването на фундаментално противоположната външнополитическа позиция на Германия по иракската криза към новите факти в Ирак, изразяващо се в това, че Германия ще участва във възстановяването на разрушената от войната и съсипана от диктатурата страна, също не е израз на някакво подчинение.

Въпреки някои изхвърляния на отделни негови представители /"Да плаща, който е рушил"/ правителството на Федералната република никога не е оставяло съмнения в готовността за участие във възстановяването. Още преди да бяха паднали първите бомби, в Берлин се обсъждаше възможността за изпращане на германски сини каски и за откриване на допълнителна кредитна линия за финансиране на възстановителни дейности в Ирак.Правителството обаче обвърза всякакъв ангажимент за участие с условието, че възстановяването ще се извършва "под егидата на Обединените нации". В последната си декларация ръководителите на правителствата на страните от Европейския съюз формулират мъгляво желанието ООН да играе в бъдеще "централна роля" в Ирак.

Има сериозни аргументи в полза на това, че отговорността за следвоенното уреждане в Ирак трябва да се разпредели върху повече плещи. И все пак спорът за ролята на ООН в следвоенен Ирак е малко академичен. Защото какъвто и мандат да получи ООН, нищо не може стане без подкрепата на САЩ. Освен това няма причини да се освобождават американците и британците от отговорност за сигурността в Ирак. Затова въпросът за изпращане на сини каски засега не е дискусионен.

Означава ли това, че Германия отново ще трябва да развърже кесията? Правителството в Берлин не може да предостави милиарди за възстановяването на една потенциално богата петролна държава, при положение, че съкращава помощите за безработните у дома. Да припомним: през 1990-1991 г. правителството на Кол участва с 8 милиарда евро в първата война срещу Ирак и след това вдигна акциза на петролните горива. Този път германският финансов принос по принуда ще бъде по-скромен. Германски музеи обещаха да помогнат в реставрирането на пострадалите от опустошението културни ценности в Багдад. Обучението на полицаи и изграждането на полицейски структури е германски специалитет. Германия може да окаже помощ и със своя опит в преодоляването на тоталитарното минало. Опитът от денацификацията може да бъде използван за "дебаасизацията" в Ирак.

Американците и британците изпълниха успешно първия етап от своята мисия - военната кампания. Задачата сега е в близките години в Ирак да се установи възможно най-стабилна система на демокрация. Постигне ли се и това, Буш и Блеър въпреки всичко ще могат легитимират войната, която водиха. И всеки принос, който германското правителство дава за възстановяването на Ирак ще бъде принос към тяхната победа. Германската политика ще трябва да смели това противоречие. Нали противниците на войната не могат да желаят на хората в Ирак нещо друго освен мир?

По БТА