Прагът на гражданската конфискация вдигнат до 150 000 лева

Комисията за конфискация за незаконно придобито имущество ще се задейства срещу лица със "съмнително" богатство, надвишаващо 150 000. Това предвижда приетият в сряда нов закон за конфискация. Предишният вариант предвиждаше комисията да се задейства при данни за несъответствие между доходите и имуществото, което е по-голямо от 60 000 лева.

Обхватът на проектозакона доведе до множество критики от страна на правозащитни организации.

От Центъра за либерални стратегии изчислиха, че над 400 000 домакинства може да станат мишена на този закон. Вдигането на прага на "съмнителното" имущество ще намали значително този обхват.

Законопроектът претърпя до сега няколко редакции в опит да се отстранят всички забележки на Венецианската комисия. Международните експерти признаха, че България ще бъде опитно поле за прилагане на подобно радикално законодателство.

Новият закон ще бъде насочен срещу всички българи, за разлика от стария, който можеше да бъде използва само срещу осъдени с влязла в сила присъда. Идеята на управляващите е да ускорят процеса по отнемане на имущество чрез въвеждането на т.нар. гражданска конфискация. Делата ще се водят от държавна комисия пред гражданския съд без да се чака развитието на наказателното производство.

Първата група лица, срещу които ще се задейства гражданската конфискация, са привлечените като обвиняеми за престъпление, което може да породи облага. Втората група обаче са физически или юридически лица, които притежават имущество, за което комисията може да предположи, че е придобито от престъпна дейност на трето лице, привлечено като обвиняем за престъпление.

Държавата може да се задейства и срещу хора, придобили облага на стойност над 150 000 лв. в резултат на административно нарушение.

Най-критикуваните разпоредби на закона обаче са оставени. Комисията може да завежда дела за имущество, придобито в последните 20 години, което поставя в трудна позиция мишените на комисията да се защитят. Самата държава има задължение да пази документация в срок от 5 години, докато в производствата по конфискация, дори неосъжданите лица ще трябва да вадят бележки за доходи, придобити в началото на прехода.

В мотивите към законопроекта не са уточнени и видовете административни нарушения, които могат да доведат до отнемане на приходи.

В същото време личи, че от Министерството на правосъдието са си взели бележка от критиката на Венецианската комисия и са записали, че органът за конфискация трябва да докаже връзката между имуществото и конкретното нарушение. В предния вариант на проекта комисията за конфискация внасяше в съда иск, а доказателствена тежест бе оставена изцяло върху съдените от комисията граждани.

"За да се постанови решение за отнемане на имуществото в полза на държавата, придобиването на имуществото като облага от престъпна дейност или от административно нарушение следва да е доказано в по-висока степен от степента на обратното доказване, което трябва да проведе ответникът", пише в мотивите към законопроекта.

Въпреки предвидените промени и този вариант на нов закон за конфискацията бе приет от Министерския съвет с общи мотиви, без конкретна аргументация.

Посочва се, че преходът е "ерозирал чувството за справедливост" у хората, появило се е "необяснимо богатство" и се споменава увеличаващата се корупция. Липсва анализ за досегашната работа на т.нар. комисия "Кушлев", която след над 5 години работа успя да внесе в бюджета малко над 200 000 лева. За сметка на това председателят ѝ Стоян Кушлев взе заплати за около 500 000 лева.