Практиката ще покаже дали Искров ще бъде независим, прозрачен и предвидим банкер

Г-н Ганев, как оценявате забавения с четири месеца избор на управител на БНБ?

Този избор беше може би най-логичния след събитията, които се разразиха през юни.

Спорът дали новият управител на БНБ е експерт или политическо лице няма как да бъде разрешен. Искров безусловно е експерт, който разбира от банки и банково дело и на теоретично, и на практично ниво. А от друга страна е заместник-председател на партия. Той има в себе си и експертни, и чисто политически черти.

Трябва да видим накъде ще тръгне и какви ще бъдат първите му прояви. Той заяви, че ще бъде един независим, прозрачен и предвидим централен банкер - и в трите неща няма нищо лошо, въпросът е да видим потвърждение в практиката.

Каква може да бъде ролята на новия управител по отношение на желанието на правителството за по-активно управление на фискалния резерв?

Неговата роля в това отношение няма нужда да бъде каквато и да е, защото правителството има пълната възможност да управлява фискалния резерв колкото си иска активно. Централният банкер никога не е бил някаква голяма пречка.

Много повече пречка за подобно управление е бил МВФ, защото парите, които постъпват по сметките на правителството в резултат на траншове, влияят върху паричната база. Те биха влияли доста, ако се вливат в търговските банки, но сега, понеже се очертава въобще да няма траншове от фонда, то няма нужда от такава мярка като стоенето на резерва в БНБ.

Едно от нещата върху, върху които може да се мисли, е фискалният резерв да бъде изваден от БНБ и тогава централният банкер няма да има нищо общо с него.

Къде може да бъде преместен фискалния резерв?

Правителството може да си държи парите в търговските банки.

Няма ли това да доведе до увеличаване на паричната маса?

По принцип да, но ако това бъде направено по един последователен и умерен начин - не наведнъж всичките, а в рамките на 1-2 години да се вадят суми от резерва, като в крайна сметка той се запази на ниво, което гарантира плащанията за една година, то това не би трябвало да предизвика някакъв голям шок.

Може ли да има притеснения за управлението на валутния резерв, въпреки ограниченията записани в закона за БНБ?

Според мен не може да има. Написаното в стратегията на Иван Искров показва, че той възнамерява да влага парите в книжа със същото качество, в каквото те са инвестирани и до момента.

Как точно ще го направи - дали известна част ще бъде възложена чрез конкурси на фирми, които са специализирани в подобно управление, предстои да видим. Но така или иначе, законът е много стриктен в какъв тип книжа могат да се влагат парите от валутния резерв. Единствената опасност е, че при някои неудачни решения, той може да не носи толкова висока доходност.

Как ще коментирате желанието на Искров да направи централната банка по-публична в отношението си към политиката на правителството?

Зависи какво се има пред вид в детайлите. Ако се има пред вид банката да коментира всичко, което каже правителството, то на мен това не ми изглежда като особено сериозен подход, защото не е работа на банката да коментира политиката на кабинета.

Ако под публична спрямо политиката на правителството се има пред вид банката да изразява своята преценка за това как различните политики на правителството ще засегнат паричния сектор, който е в обсега на централната банка, т.е. ако играе известна познавателна функция, то тогава може да бъде много полезна. Примерно правителството излиза с някаква идея за данъци или разходи и БНБ излиза с коментар, който обяснява ако това се случи, как ще се отрази на лихвените проценти, ликвидността, паричната маса и т.н.

Как ще коментирате позицията на Искров, че не трябва да се допуска никаква девалвация на лева спрямо еврото до присъединяването към еврозоната през 2009 година?

Аз лично съм съгласен с едно подобно решение. Има възможност, когато България преговаря с ЕС за курса, при който ще влезе в еврозоната, той да не бъде сегашният, към който сме фиксирани. Проблемът е, че ако започне да се обсъжда възможност този курс да е различен, то това ще доведе до огромни спекулации в каква посока и с колко ще бъде различен, което най-вероятно повече ще натоварят българската парична система, отколкото да ѝ помогнат.

В случая това е доста консервативно и предпазливо намерение, с което съм съгласен. По-добре е да сме предвидими, сигурни и ясни отсега, отколкото да казваме, че ще видим, когато му дойде времето. Подобни изказвания само увеличават несигурността.