Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Пръски от къртица

9 коментара
Пръски от къртица

Нека аз да бъда гадният вестител, който ще бъде убит заради лошата новина. Учебник по литература за VIII клас в САЩ – такова нещо няма. Сещате се, че пиша това във връзка с новината, че разказът на Здравка Евтимова "Кръв от къртица" е в американските учебници по литература и се изучава от американчетата в осми клас. Много хубава новина, най-после една хубава новина! Толкова хубава, че на никого не му и мина през ума да я оспорва. Не я оспорвам и аз. Само казвам, че такова нещо като учебник по литература за VІІІ клас няма. Има много учебници, на много щати, училищни райони (те са съвсем различни от всички останали административни единици), много вериги училища и т.н. Няма единен план, базиран на един учебник и наблюдаван от едно министерство. Има стандарти, които трябва да бъдат покрити и как ще стане това е работа на всяко училище и понякога дори на всеки преподавател поотделно. Някъде има един учебник, другаде  децата учат по съставена от учителя програма, на трето, четвърто и т.н. място – по някой от многобройните учебници.

Така че новината, че всички осмокласници в САЩ учат разказ от Здравка Евтимова не просто не е вярна, тя е невъзможна. Но най-вероятно някъде са разглеждали този разказ – той е включен в сборника "Нова внезапна проза". Под това заглавие редакторите Робърт Шапард и Джеймс Томас са събрали 80 къси разказа под 2000 думи от цял свят, "всеки с елемент на изненада, без значение дали традиционна, експериментална, хумористична, вълнуваща или магическа", каквото е описанието на сборника от самите му създатели. Издаден е през 2007 година. Всяко училище има право да използва всякакви сборници в часовете си по литература. Много е вероятно сборникът с къси разкази да е избран в някое училище като помагало.

Тук е моментът да направя уговорката, че много харесвам разказите на Здравка Евтимова. И романите също. Ако ме попитат коя е най-добрата българска писателка, нейното име ще изскочи първо. И тази "новина", че е изучавана в САЩ съм я чела като "новина" два или три пъти през последните десет години. Този път обаче "новината" се разпространи мълниеносно, писаха почти всички медии, говориха всички телевизии, никой не показа въпросния учебник. Чудя се толкова ли имаме нужда от добра новина, че изобщо не се усъмняваме в нещо, което се върти от няколко години, или толкова вече през пръсти си гледаме работата, че няма значение кое е вярно и кое не. Какъвто и да е отговорът, не е Здравка Евтимова виновна за това. Нейният разказ си е хубав и уверявам ви по-добър на български, отколкото на английски, защото онова потресаващо финално изречение "всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката" в английския вариант е "всеки имаше болен вкъщи и нож в ръката".

Спомням си едно от есетата на Дубравка Угрешич за разликата в американския и балканския манталитет. Стои тя в един музей на Кока-кола и си мисли гледай ги тия американци, от една бутилка направили цял музей, а ние на Балканите при толкова история само я унищожаваме. И там ѝ хрумва една история за това как на север се лови вълк. Взема се една кама с две остриета, напръсква се с кръв и се забива в леда. Вълкът, привлечен от миризмата на кръв, пристига и започва да ближе камата. Тя реже езика му, от него тече кръв, вълкът поглъща собствената си кръв, продължава да облизва острието, то още повече реже езика му, вълкът пие още и още от собствената си кръв и накрая пада мъртъв, погълнал кръвта си. Ей тази история е нещо като балкански музей, мисли си Дубравка Угрешич, с която имаме впрочем право също да се гордеем, защото е половин българка (майка ѝ е от Варна) и която е преподавала в американски университет. С това ни свързват нас, Балканите, в САЩ – с кръв.

Но да се върнем към нашата много талантлива Здравка Евтимова, която голяма част от българите разбраха, че е талантлива сега, при третото завъртане на "новината" за "включването на неин разказ в американски учебник". На нея ѝ се наложи да направи турне по много медии покрай подновената "новина" и защо тя не изясни кога точно и къде е включен разказът е по неразбираеми за мен нейни съображения. Това е един малък детайл от изобщо неразбираемия български културен живот като цяло и неговият морал в частност.

Ето още един малък сюжет, отново със Здравка Евтимова. Миналата година тя издаде романа "Зелените очи на вятъра" – прекрасна книга от първата до последната буква. Тя беше една от 12-те номинирани книги за голямата награда на "Хеликон". Романът "Зелените очи на вятъра" можеше да получи тази награда, заслужаваше я. (Според мен достойни конкуренти бяха "Безумецът от Таро" на Деница Дилова и "Кедер" на Йорданка Белева.) Но не я получи. Нито една книга не я получи.

И знаете ли защо? Защото – както обяви журито, – всички книги били толкова хубави, че не могли да откроят нито една. Това е смешно и жалко. Две тежки имена имаше още сред претендентите за победител – "Всички наши тела" на Георги Господинов и втората част на "Сестри Палавееви" на Алек Попов. И двете книги не бяха на висотата на възможностите на своите иначе блестящи автори. Горкото, клетото жури. Такова непосилно журиране – не стига, че нито едно от двете големи имена не е безспорен победител, ами оставаше да наградят някаква друга, трета книга. Затова никаква награда: когато книгите на задължително добрите автори не са добри, взема се решение, че всички са еднакво добри. "Зелените очи на вятъра" е изключителен успех, прекрасна литература, много по-голямо постижение от публикуването на един разказ в един сборник, който някакви ученици в САЩ може би са чели в час по литература. Но това не предизвика никакъв шум, никакво вълнение в писателските и културните среди. Ние вече се вълнуваме само от новини в световен мащаб, независимо дали са истински или не.

И аз нямах никакво намерение да взема отношение. Но забелязвам как медиите едва спрели да изстискват Здравка Евтимова, я поеха шоу програмите и писателските четения. Всеки пожела в тия дни да се отърка в нея, всеки се старае да си прикачи именцето към нейното, та дано се чуе и той. И тя – очевидно добра душа, съчувстваща и съучастваща, готова да кръводарява като вълшебна къртица от разказ започна да се появява на места, но които очевидно не ѝ е уютно.

На една от последните снимки ми напомни на Стария бряст, сливенското легендарно дърво. През 2014 година то участва в конкурса за европейско дърво на годината. Накрая остана да се състезава само с една унгарска круша, посадена преди два века от някакъв граф с непроизносимо име. Сливенци мобилизираха земя и небо, звяр и природа и Старият бряст стана европейско дърво на годината. Радост! Надойдоха експерти от страната и чужбина, започнаха да му изчисляват възрастта, да го лекуват, да го обезпаразитяват и подмладяват. И дървото изсъхна. Не ми се иска да напиша точно тази дума, но тя е вярната – умря.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

9 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. olele
    #9

    Тая критика все едно ВладоДалаверов я е писал... Фамозно... Както критикът би казал..

  2. Преслав
    #8

    Особено дядо Петър вероятно като по-млад е лъскал единствено бастуна, но едва ли е имал "другарка". Просто не може хора с житейски опит да имат толкова ограничен мироглед и разсъждения. Някакви си негови неща лее, които нямат много общо с темата, а стадото припява ли припява. После идват изборите в месец май и отново се чудим кой ни sра в гащите... до следващите избори.

  3. Преслав
    #7

    Аз пък виждам, че пишещите по-долу си нямате елементарно познание от жени, което всъщност отдавна съм установил. Айде учете се да ги разбирате, трудно но не невъзможно. Ако поне малко ги разбирахте щяхте да доловите завист и женска злоба на авторката, зле прикрити зад комплименти към въпросната Здравка Евтимова. П.П. Четох разказа и ми е чудно какво точно "откриха" толкова хора в него, но темата не е за това, а просто за долничката женска злоба. Една жена гори отвътре, че тъне е неизвестност в мижав сайт със стотина читатели, а друга се къпе в слава под прожекторите на всички медии.

  4. анита хегерланд
    #6

    В писането думите са всичко. Културата, която се изразява чрез тях, се възприема по три начина: визуално, слухово и чувствено. Англосаксонската раса е визуална, това се вижда от обучението по езика /спелуване/, което цели децата да виждат думите. Българската е слухова /фонетична/ и учи децата да чуват думите, за да могат да ги изпишат, прочетат и разберат правилно. Тази основна разлика предпоставя и проблемите за навлизането на чужда култура къде и да е. Например българската култура трудно може да пробие на запад без да бъде адаптирана. Т.е. тя не може да се изучава в чуждите училища, особено съвременните ни автори, които пишат за къртицата.

  5. Kiril Kovatchev
    #5

    Имаше една реплика от филм на Тошко Колев - Лошо Седларов лошо! Това обаче не може да се каже за Седларска, която винаги съумява да отсее зърното от плявата. Потресаващото в тази история с американския учебник е че същия тип хора които цитираха Москва, сега цитират Америка като последна инстанция без да имат и бегла представа за какво говорят.

  6. ivancho ivanov
    #4

    Каквото пипне простака и малограмотния - убива! Обществото ни не може да ги отсява, даже ги насърчава - защо е така, тридесетина години след падането на Берлинската стена? Бистрата вода не спира да извира , обаче - напр. преди няколко години българин написа къс разказ спечелил световната награда на ББС, наградена с около 20 000 лири, преведен е и на български и е действително чудесен - авторът Пенков, мисля, е професор по литература към университет в САЩ!

  7. chudomir
    #3

    Наистина, добре казано за повсеместния кич в културата и обществото ни. Не, че и другаде го няма, но е хубаво да си го знаем как си се отглежда на нашенска почва. Та нали от там ни идват и другите кривици - в политика, икономика и т.н. Че, ако и тези, които са призвани да са коректива на ценностите - не ги бива - то спасението май далеч не ни дебне отвсякъде. Извинявам се за перефразата на филма на Командарев.

  8. В и К
    #2
    Отговор на коментар #1

    Лошото е, уважаеми, че ние си ги избираме в името на някакво усещане за стабилност, тях или алтернативата им във вид на социалисти ментета без грам управленски умения.

  9. Дядо ми Петър
    #1

    Така е, щом начело на нещастната ни Родина са нискочели бандити. И всеки се стреми да не покаже по-големи умствени възможности от тях. За да не му затворят кранчето.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.