Правата на човека и китарата - страстите на бъдещия държавен секретар Антъни Блинкън

Номинираният вчера от Джо Байдън за ключовия пост държавен секретар франкофон Антъни Блинкън крие зад цивилизования си образ на дипломат страст към свиренето на китара и склонност към интервенционизъм.

Дългогодишен съветник на новоизбрания президент, бъдещият шеф на американската дипломация ще трябва да положи големи усилия за възстановяване на връзките с традиционните съюзници на САЩ, които бяха разрушени при управлението на Доналд Тръмп.

Възпитан и елегантен 58-годишният прошарен "Тони" Блинкън изглежда пълна противоположност на предшественика си Майк Помпейо, който е по-непосредствен.

"Трудно може да се намери по-любезен, смирен и дискретен човек от него. Никой не помни да го е виждал разгорещен или ядосан", смята приятелят му от детинство Робърт Мали, президент на "Интернешънъл крайзис груп".

Антъни Блинкън е бил заместник-държавен секретар при управлението на Барак Обама и в миналото е подкрепял американски военни намеси в името на човешките права.

"Свръхсилите не блъфират", е предупредил той неколкократно по сирийския въпрос, по който президентът Обама в крайна сметка реши да действа по ограничен начин.

Бившият номер две на Държавния департамент е запазил известна горчивина от това. "Провалихме се в осуетяването на ужасна човешка трагедия. Това е нещо, което никога няма да забравя", каза той през май в интервю за телевизия Си Би Ес.

Рок балади

Тази силна привързаност към човешките права със сигурност се дължи до голяма степен за втория му баща Самюел Писар, един от най-младите оцелели от Холокоста.

Този роден в Полша известен адвокат, специализиран в отношенията между западняците и съветския блок, се установява със семейството си в Париж, където Антъни Блинкън посещава престижното училище "Жанин Мануел" докато САЩ затъват в тресавището на Виетнамската война.

"Като американец Тони беше много привързан към своите ценности и идентичност, но живееше в чужда страна и беше принуден да вижда света през тази призма по време, когато САЩ не бяха особено популярни", свидетелства приятелят му от детинство Робърт Мали.

Биологическият баща на бъдещия шеф на американската дипломация е голям търговски банкер, а майка му Джудит Писар години наред ръководи Американския център в Париж, културно-художествена институция.

По време на престоя си в Париж Антъни Блинкън развива интерес към музиката. Той опитва джаза и развива страст към рока, до степен да цитира "Пинк Флойд" във фотоалбума на един от класовете си в гимназията.

Тази страст се запазва във Вашингтон, където китаристът свири в група, която изпълнява кавъри на известни песни на "Бийтълс", а по-наскоро използва свободното си време през пандемията, за да композира свои парчета, с твърде относителен успех.

Средно петдесетина души на месец слушат в платформата Спотифай двете песни на АБлинкън - творческия му псевдоним - рок балади с теноровия му глас.

"Бог да благослови Америка"

Антъни Блинкън е следвал в Харвардския университет преди да направи кариера в правото, а след това в политиката, включително в комисията за външни работи на Сената, когато Джо Байдън е бил неин член.

На конференция през 2017 г. той сподели, че е бил дълбоко повлиян от историята на втория си баща, който е оцелял от лагерите в Аушвиц и Дахау преди да успее да избяга по време на "поход на смъртта".

Младият мъж се крил два дни в гората и тогава чул заплашителното бумтене на приближаващ се танк. За негово голямо облекчение оттам излязъл американски войник.

"Той коленичил и произнесъл единствените три думи на английски, които знаел и бил научил от майка си: "God bless America", "Бог да благослови Америка". Войникът го вдигнал и го завел в танка - и метафорично в САЩ и към свободата", разказа Антъни Блинкън.

"Това е страната, с която съм израснал. САЩ изиграха тази толкова гостоприемна, уникална и невероятна роля", добави човекът, който скоро ще стане техният най-високопоставен дипломат.

По БТА