Прави се опит за национализиране на лични спестявания

Частни пенсионни фондове отхвърлиха в четвъртък обвиненията, че средствата от допълнителното осигуряване на категорийните работници не се управляват добре и предупредиха, че се готви посегателство срещу личните спестявания на работещите. Повод за изявленията им стана постигнатото съгласие между социалното министерство, НОИ и синдикатите за създаване на нов фонд в НОИ, който да поеме разходите за пенсии на работещите в условията на първа и втора категория труд. Предложението е този фонд да замести съществуващите професионални пенсионни фондове, от които в него да се прехвърлят и натрупаните средства по индивидуалните партиди на осигурените. Т.е., всички, акумулирани досега в частните фондове лични средства на работещите, да се преведат в бюджета на НОИ.

След като от частните фондове изразиха недоволството си, се оказа, че поредната идея на правителството, остава в историята. Социалният министър Тотю Младенов обяви по-късно в четвъртък, че средствата няма да се национализират и лансира нова идея - работниците да избират дали НОИ и частните фондове да им плащат пенсиите.

Сега работещите при първа и втора категория труд се осигуряват задължително в частните професионални фондове. Когато тази мярка бе въведена преди десет години, идеята беше след време оттам да им се изплаща срочна пенсия от момента на ранното пенсиониране докато навършат възрастта, при която се пенсионират всички останали. В момента това, което се натрупва в професионалните фондове, при пенсионирането на работника се прехвърля в НОИ и оттам той получава една обща пенсия.

От началото на следващата година обаче условията за ранно пенсиониране трябваше да се променят и стажът или възрастта на категорийните работници да се повиши. Едва след този момент професионалните фондове трябваше да започнат да изплащат срочните пенсии.

Срокът за ранно пенсиониране при сегашните условия обаче предстои да се удължи, като според управителя на НОИ Христина Митрева и социалния министър Тотю Младенов причината е, че средствата в професионалните фондове са недостатъчни. Според тях при натрупаните досега средства, пенсионерите биха получавали от професионалните фондове по 80 лева месечна пенсия.

Според частните фондове обаче истината е, че ако те започнат да изплащат пенсии за ранно пенсиониране, съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО) автоматично започва да действа неговият регламент от 2000 година, съгласно който необходимият стаж за пенсиониране на категорийните работници се увеличава с 3 години. Това пък очевидно е неприемливо, на първо място за синдикатите.

Вдигането на стажа и възрастта за работещите в тежки условия наистина е един от най-спорните моменти в готвените пенсионни промени. В първоначално предложения от социалното министерство вариант, наистина се предлагаше възрастта на категорийните работници от 2011-та да се вдигне с три години. После предложението падна на две години, а накрая се заговори за плавно повишение в по-далечна перспектива.

Фондовете отричат, че не управляват добре средствата

“Считаме за неправилно да се внушава на цялото общество, че професионалните пенсионни фондове не могат да предоставят пенсии на този етап, че професионалните пенсионни фондове не се управляват добре. Аргументите, които се използват при тези твърдения представляват непрофесионално сравнение между размера на акумулираните активи в тези фондове и общата сума на преведените към професионалните фондове вноски от създаването им до момента. Тезата е, че размерът на активите в момента, който е 465 млн. лв., е по-малък от сумата на преведените вноски, които са 537 млн. лв., поради което се прави нелепият извод, че разликата е загуба от управлението на тези средства“, заявиха от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

Оттам обясниха, че от създаването си досега професионалните фондове са превели на НОИ 97.7 млн. лв. в т. ч. включената доходност от инвестициите в размер на 16 млн. лв. Това са средства, които са били част от активите и които са били натрупани по индивидуалните партиди на работници, след чието ранно пенсиониране парите са преведени в НОИ. Още 9.2 млн. лева пък са дадени под формата на еднократни плащания към осигурени лица или към роднини на починали.

“Авторите на предложението за прехвърляне на тези активи към НОИ трябва да са наясно, че всичките тези над 465 млн. лева се намират в индивидуалните партиди на осигурените в професионалните фондове и практически са техни лични средства и собственост, нещо което не трябва да се подценява и да се забравя“, заявиха още от БАДДПО.

“Ако се окаже, че вече преведените към НОИ 90 млн. лева не се отразяват върху пенсиите на съответните лица, кой би могъл да бъде сигурен, че с парите, натрупани в индивидуалните партиди, ще се случи нещо по-различно от това, което е правено досега“, попитаха оттам.

Частните фондове питат как ще се управляват парите, ако отидат в НОИ, и как държавният институт ще постигне същата доходност като тях.

“Така наречената нова идея не е нищо друго освен желание парите на професионалните пенсионни фондове, а това значи парите на хората, да не се вземат постепенно, а веднага и накуп. Повече от очевидно е, че причината за това не е внезапно появило се желание за нов пенсионен фонд на НОИ, а дълготрайно натрупания и в огромни размери дефицит на държавния пенсионен фонд“, убедени са от частните фондове.

Работниците можело да избират дали НОИ или частните фондове да им плащат пенсиите

Социалният министър Тотю Младенов обаче коментира пред журналисти в четвъртък, че предложението средства от частните фондове да се прехвърлят към НОИ е било само, при условие че те откажат да плащат пенсии от следващата година.

 Младенов лансира нова идея - от догодина хората от първа и втора категория труд, на които им предстои да се пенсионират да могат да избират откъде да получават пенсията си - от НОИ или от професионалните фондове.

Крайното решение предстои да се вземе от Националния съвет за тристранно сътрудничество.