Правителствена болница - технологичното чудо на властта

В държава, в която електронното здравеопазване е само мираж, има едно място където, поне на хартия, роботи разнасят болничното бельо, консумативи и пациенти се отчитат и изписват с баркод четци, действат електронни рецепти, отделенията и лабораториите са обзаведени с най-модерна апаратура. Би било чудесно така да е навсякъде, но засега от съвкупността от тези "екстри" се ползват малко над 5000 души годишно, които имат привилегията или късмета да се лекуват в правителствената болница "Лозенец".

Както Mediapool писа в предишен материал по темата, болница "Лозенец" е модернизирана ударно през последните години за около 130 млн. лева (според достъпните официални данни), но междувременно изпада в сериозни дългове.

Модернизацията включва ремонти и разширения, покупката на нова медицинска апаратура, електронизация на различни звена в болницата, става ясно от доклади на Медицинския одит и Министерския съвет, получени от Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

Директорът на "Лозенец" проф. Любомир Спасов отказа да разговаря с Mediapool по темата и да покаже достиженията на модернизацията. Но скоро те би трябвало да са съвсем достъпни за широката публика, след като стане факт подготвяното преобразуване на болницата. Предвижда се от ведомствена болница към Министерския съвет тя да стане търговско дружество към Министерството на здравеопазването. Управлението ѝ ще бъде предоставено на Софийския университет "Св. Климент Охридски", тъй като тя е и учебна база на студентите по медицина на висшето училище.

"Като член на правителството аз подкрепям неговото решение (на кабинета) да няма болница, която да създава специални привилегии, по-особени условия, за лечение на политическата класа и на някои държавни служители, които заемат високи длъжности в държавната администрация“, заяви преди дни здравният министър Кирил Ананиев.

Преди това правителството внезапно реши болница "Лозенец" да се трансформира в Национална педиатрична болница, но след избухналия скандал набързо изостави тази идея.

Какво включва модернизацията?

Модернизацията на "Лозенец" на обща стойност 127.5 млн. лева се изпълнява в периода 2012 -2020 година. Най-голям дял от разходите са за ново оборудване - 99.6 млн. лева (78%), за основни ремонти са предназначени 23.9 млн. лева (19%) и 4 млн. лева са за нематериални активи, основно софтуер (3%).

Ремонтните дейности включват проектиране на строително-монтажни работи на блок 3, етажи 3,2,1 и 0, очната клиника и други болнични помещения (част от клиниката по вътрешни болести, две топли връзки и патоанатомията) на стойност 12.5 млн. лева, от които в края на 2016 година са усвоени 11.6 млн. лева.

Проектирането и строително-мотажни работи на техническа сграда, пристройка за отпадъци и др. са на стойност 3.2 млн. лева, от които в края на 2016 година са усвоени 1.9 млн. лева.

За допълнително проектиране и реконструкция на болнични помещения са предвидени 8.2 млн. лева , от които в края на 2016 година са усвоени 7.6 млн. лева.

По-сериозните разходи са за покупка на нова апаратура – 99.6 млн. лева, от които в края на 2016 година са усвоени 61.8 млн. лева, като договорите за апаратурата са дългосрочни и по тях има предвидени плащания и в следващите години.

За софтуер за аптечния комплекс на болницата са отредени 1.6 млн. лева, за софтуер по радиология - 1.5 млн. лева, около 500 000 за софтуер за лабораторията по молекулярна диагностика, микробиология и вирусология и около 300 000 за софтуер за терапия и електронна рецепта.

По данни от оборотните ведомости на болницата през 2016, 2017 и до края на май 2018 година е купено и заприходено медицинско оборудване на стойност 29.5 млн. лева.

Сред по-скъпите придобивки са система за коронарна ангиография за 4.3 млн. лева, система за кардио периферна ангиография за 4.6 млн. лева, апарат за изолиране на ДНК от различни материали за 439 656 лева, апарат за количествен анализ на алели, ДНК метилиране и секвениращ анализ за 368 513 лева, напълно автоматизирана система за микробиална идентификация за 930 122 лева, климатизация за блок 3 и други болнични помещения – 1.9 млн. лева, генетичен анализатор за 420 036 лева, инструмент за многоплексен анализ върху перли - 384 667, високоскоростна подова центрофуга за 289 690 лева, 14 неонатални монитора за 877 334 лева, автоматизиран апарат за инокулация и шриховане на предварително излети среди с течни микробиологични проби – 483 718 лева, поточен цитометър – 420 288 лева.

Ремонт да ти мине път

В началото на 2017 стартира проект за роботизирана вътрешноболнична транспортна система AGV, която е "уникална за България и за първи път се внедрява в лечебно заведение в страната". Това става ясно от документацията по една от обществените поръчки на болницата, изпълнявана от фирмата "Лог-Интегра". Договорът между болницата и "Лог-Интегра" е сключен още в края на 2012 година, но внедряването на системата започва през 2017 година.

Системата AGV е производство на швейцарската фирма Swisslog и целта на работизираните колички е да пренасят из болницата голямо количество материали, консумативи, спално бельо, храна, отпадъци.

Системата включва помощни съоръжения, зареждащи станции, система за управление на устройствата, терминали и контролери. Доставени са също софтуер и хардуер за управление на роботизирания транспорт. През юни 2017 г. технически екип на производителя прави обследване и уточняване на детайлите по планиране на трафика на роботизираните транспортни колички TransCar.

При обследването фирмата констатира, че "в резултат на мащабни строително -монтажни работи по болничните отделения в периода 2013-2016 г. са променени значително отделни комуникационни връзки в основната сграда на болницата и в стопанския блок, а също така са изградени нови отделения". Това налага да се купят повече помощни съоръжения и станции и да бъде надградено оборудването.

Първоначалният проект за обезпечаване на трасетата трябва да бъде променен, заради което "Лозенец" пуска в Агенцията по обществени поръчки обявление, с което се иска изменение на първоначалния договор.

Искането е счетено за законосъобразно, тъй като са спазени изискванията за възникнали непредвидени обстоятелства и оскъпяването да не надхвърля с повече 50% стойността на основния договор. Така проектът се оскъпява от 12 999 295 лева без ДДС на 19 411 145 лева без ДДС или с 6 411 850 лева. Реално, изискването основният договор да не се оскъпи с над 50% е спазено "на косъм".

От същото обявление става ясно, че се налагат и софтуерни и хардуерни надграждания на модула за "Радиология" и на системата с бар-код четци при отчетността на медицинските консумативи и при финалното изписване на пациентите, както и че има "необходимост за софтуерно и хардуерно обезпечаване на 15 болнични отделения включително спешно отделение, операционния блок и централната реанимация".

ВИП оборудване за ВИП пациенти

Вероятно мнозина си задават въпроса оправдано ли е всичкото това ВИП оборудване за болница, обслужваща малко над 5000 души годишно.

Както вече стана дума, болница "Лозенец" е с уникален статут - тя е ведомствена към Министерския съвет и отговаря за медицинското обслужване на представители на всички власти у нас, при пътуванията на български делегации зад граница, както и на чуждестранните делегации у нас.

Болницата поема медицинското осигуряване при пътуване в чужбина на президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание, като разходите за командировки на лекарите са за сметка на съответното ведомство.

Медицинско осигуряване се извършва и на официални чуждестранни делегации.

През 2016 г. например е осигурено медицинското обслужване на 24 делегации - от Катар, Кипър, Хърватия, Румъния, Словения, Ватикана, Дипломатически корпус, вътрешни министри на ЕС и др. През 2017 година – на 18 делегации – от Полша, Хърватия, Босна и Херцеговина, Франция, четиристранна среща Гърция, Румъния, Сърбия и България и др, до юни 2018 година - на 27 делегации от Ирландия, по линия на европредседателството, Япония, Малта Холандия, Испания, Франция, Китай.

"При този статут болницата трябва да разполага и в действителност разполага с изключително ново оборудване от гледна точка както на техника, така и на медикаменти", се посочва в одит на инспектората на Министерския съвет от август 2018 година.

Въпросите, които остават

Сега, когато болницата е напът да смени статута си и да бъде преобразувана в търговско дружество, остават неизяснени въпросите:

Ще продължи ли тя да изпълнява досегашните си специални функции или те ще бъдат поети от друга болница?

Подготвена ли е болницата, която в момента в голяма степен зависи от държавната си субсидия, да се справя в конкуренцията на останалите държавни и частни болници-търговски дружества, които от години се издържат почти 100% от приходите си от НЗОК – някои от тях успешно, други не толкова?

Какво е актуалното ѝ финансово състояние, какво ще се случи с дълговете ѝ след преобразуването и как ще се справя с финансовите претенции на кредиторите си?

Има ли капацитет и възможност Софийският университет да я управлява и издържа?

Ще продължим да търсим отговорите на тези въпроси и в следващите дни и седмици.