Президентът Росен Плевнелиев :

Правителствените зависимости от олигархични структури стоят зад кризата

Политиците трябва да са щастливи, когато младите имат мнение, за което са готови да се борят

За нова фаза на демократична консолидация, която може да бъде постигната чрез укрепване на гражданското общество у нас, апелира президентът Росен Плевнелиев пред студенти от Американския университет в България.Сн. БГНЕС

Институционалната криза в България се дължи на структурни проблеми на демократичната система като правителствените зависимости от олигархични структури, заяви президентът Росен Плевнлиев в лекция пред студенти от Американския университет в България.

По думите му тези зависимости активно влияят върху политическия дневен ред чрез медийна концентрация и задкулисно правене на политика, чрез липса на прозрачност по отношение на големи правителствени проекти, неефективна и недостатъчно независима съдебна система.

"В началото смятахме, че това е национален проблем, но това е регионален феномен за Централна и Източна Европа. В нашите млади демокрации в целия регион има тенденция на отстъпление и загуба на крайъгълни постижения на демокрацията, веднъж оставени без подкрепа“, посочи Росен Плевнелиев в лекцията си на тема "Едно по-добро бъдеще: кой трябва да поеме инициативата".

Според него днес е налице "най-силното ниво на политическа конфронтация от началото на прехода с тенденцията към нейното задълбочаване“, а страната ни е в състояние на повсеместна политическа криза, с високо ниво на реваншизъм, дефицит на диалог и на конструктивен подход.

Той за пореден път посочи, че все още в България трябва да се работи за укрепването на върховенството на закона, на независимите и обективни медии, на пазарната икономика и публичните институции

"През 2013 г. гражданското общество се завърна на сцената с вълна от спонтанни протести и с искане за промяна, хората поставиха проблема за това как работи нашата икономика и демокрацията ни...Отбелязваме безпрецедентни протести, политическа конфронтация и исторически ниски нива на доверието в институциите и политиците в България, но и по целия свят. Днес гражданското общество има различен дневен ред. Въпросът е готови ли са политиците за промяна“, каза още Росен Плевнелиев.

Той припомни и проблемите, ясно посочени от българските граждани – ниски доходи, безработица, корупция, проблеми с върховенството на закона, ниско качество на здравеопазването, зависими медии, млади хора, които напускат страната.

"Политиците във всяка една държава трябва да бъдат щастливи, когато младите имат мнение, за което са готови да се борят", каза държавният глава в отговор на въпрос на студентите в залата на Американския университет.

По думите на Плевнелиев досега исканията на младите хора обикновено са били пренебрегвани.

"Хората не се интересуват толкова от рейтинга на политиците, а именно от посочените проблеми, решаването на които не е толкова трудно. Например, решението на проблема с ниските доходи са реформите за конкурентоспособност и по-добра бизнес среда за повече инвестиции. Решението на проблема с безработицата е подкрепа за малките и средните предприятия. Решението за корупцията е електронното правителство, а за здравеопазването – реформа и въвеждане на електронно здравеопазване“, каза Плевнелиев.

"За всички вече е ясно, че членството в Европейския съюз не води автоматично до просперитет, до върховенство на закона и до демокрация – за тях трябва да работим“, отбеляза още държавният глава.

Той коментира, че след 45 години комунизъм страната ни днес има институции "с европейска форма и фасада, но тяхното съдържание и резултати не отговарят на очакванията на хората“.

"Затова смятам, че активната позиция на гражданското общество е много позитивен знак, че хората ги е грижа, че хората действат и се променят“, каза още държавният глава.

В лекцията си президентът Росен Плевнелиев определи като забележителна историческата трансформация през изминалите повече от 20 години на страните от региона на Югоизточна Европа, където след колапса на комунизма днес има само добри съседи и приятели.

"Един от уроците, които научихме, беше, че можем да променим играта, само ако работим заедно, като регион. Стратегията ни трябва да се основава върху премахване на всички неразбирателства и виртуални граници, които ни разделят. На тяхно място трябва да поставим нови пътища, които ни свързват и ни помагат да правим бизнес; нов стил на партньорство, базиран на взаимно доверие, и креативност, основана върху нашето разнообразие“, каза още президентът.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?