Правителство като "казарма"

Дирижиран от президента, кабинетът "Герджиков" надхвърли рамките на "текущото“ управление и постави под въпрос смисъла от служебни правителства

Колаж: <i>Mediapool.bg</i>

Преди десетина дни служебният министър-председател посъветва "да си кажем със самочувствие, че държавата ни е в добро състояние, че сме постигнали демократичните стандарти, при които смяната на правителства не е извънредна ситуация". И благодари на президента, че успял "да формира кабинет с много ярки личности - великолепни специалисти", с които било "истинско удоволствие да се работи".

Въпреки цялото "самочувствие" и "удоволствие" обаче, той е "щастлив, че наближава краят" на премиерстването му. И проплака: "Броя ги дните като в казармата".

На какво се дължат нетърпението му и драматичното раздвоение в усещанията му? Едва ли са въпрос само на личен характер – в края на краищата постът е поет доброволно. Едва ли са породени и от дългото чакане да отмине ретроградният Меркурий, за да се състави най-после новото редовно правителство. Не се е чуло и за някакви извънредни и нетърпими изпитания, пред които да било изправено петото служебно правителство в най-новата българска история.

Причината е по-скоро в двойнствената и донякъде уникална ситуация, в която се озова то.

Правителство, основано върху погрешно допускане

Както е известно, основното предназначение на всяко служебно правителство е да организира и проведе честни избори, с което сегашното се справи добре. Освен това обаче, без някаква очевидна и спешна необходимост то се нагърби с куп други неща, които далеч надхвърлят рамките на "текущото", преходно управление – като "ревизия" на предишното управление, неаргументирани (в някои сектори – масови) уволнения и назначения, ревизиране на цели политики, предрешаване на стратегически въпроси и дори една скандална законодателна инициатива.

Тази разнопосочна и неналожена от нищо хиперактивност може да има само едно що годе логично обяснение. Към датата на формирането на това правителство някои прогнозираха (а други вероятно са смятали за сигурно), че на вълната на победата на Румен Радев БСП ще спечели и парламентарните избори. Затова служебното правителство е било натоварено с трудната и, както се оказа, неблагодарна мисия да подготви комфортното завръщането на БСП на власт.

Трудна, защото трябваше да остане незабелязана от избирателите. Затова бе изграден ореолът на експертност и балансираност, като е вероятно дори не всички министри да са били информирани за целта на занятието. Премиерът пък трябваше да служи за параван като внушава неутралност и демонстрира добронамереност във всички политически посоки.

А неблагодарна, защото БСП загуби изборите и цялото старание отиде нахалост – нещо като, приведен в изпълнение и вече "глътнал" инвестиции, бизнес план, който се сгромолясва, понеже се оказва основан върху изцяло погрешно допускане. Разбира се, и след това отделни министри продължиха "по инерция" в указаната посока.

Цялата ситуация очевидно допълнително се е усложнявала от необходимостта да се изпълнява и волята на президента или на оформящия се около него паралелен център на власт.

Всичко това обяснява усещането за казарма – да си подчинен на много началници, чиито нареждания често си противоречат едно на друго (а и на здравия разум), като при това старателно се правиш, че техните решения са твои. А накрая да излезеш виновен за всичко.

Ревизии и уволнения

В началото бе обещанието за "ревизия" на предходното правителство по министерства. Това е стара българска традиция, която обаче този път, макар и да ставаше дума само за служебно правителство, като че ли бе заявена по-гръмко от друг път. Премиерът от време на време успокояваше, че "ревизията" не е приоритет на кабинета му, но някои от министрите му се престараха и започнаха да говорят за страховити нарушения при обществените поръчки. Накрая, естествено, както винаги от цялата дандания остана само пушилката. А след изборите и тя се разнесе. Което даде основание на разочарованата соцлидерка да смъкне оценката на правителството до "4": "Не изнесоха истината за завареното положение от предходното правителство".

После започнаха уволненията - "първият сноп" падна с 22-ма (от всичко 28) областни управители и 27 техни заместници, сменени главно със свързани с БСП (тук-там, за цвят – с НДСВ и АБВ) лица – напълно "законно" и напълно неаргументирано. Първоначалното обяснение на служебния премиер бе "съмнения за търговия с влияние и манипулиране на вота". После очевидно от "съмненията" не остана нищо, защото никой така и не бе разследван. Накрая премиерът дори се извини на един от уволнените (вече депутат от ГЕРБ) – бил изразил мотивите за уволненията "устно некоректно". После уволненията продължиха на всякакви нива и във всички посоки, като някои ги определят като масова чистка и твърдят, че за 3 месеца това правителство е уволнило повече хора от всяко друго (не само служебно). Тази оценка може и да е пресилена. Някои уволнения пък може и да са били напълно заслужени. Само че в повечето случаи истинските причини за тях останаха неясни.

Министерство на отбраната: мащаб на смените и мащабна сделка

Може да се спори "заслугите" на кой министър са най-големи, но при всички случаи сред "отличниците" се нарежда вицепремиерът и министър на отбраната, бившият военен аташе във Вашингтон Стефан Янев. Престоят му в МО ще се запомни главно с повсеместната чистка, странната "ревизия", опита да се предреши мегасделката за изтребителите и "разкритието", че армията вече само частично може да изпълнява задачите си.

Той започна ударно с гръмката новина, че е предал на прокуратурата доклад с над 100 обществени поръчки, след което се поправи, че това бил броят на проверените, а за прокуратурата били само 9 поръчки.

След този фалстарт Янев се съсредоточи предимно в подмяната на управленските нива в целия сектор на отбраната. Служебният кабинет и президентът смениха най-висшия военен и назначиха за началник на отбраната бившия командир на Сухопътните войски Андрей Боцев. Малко след това Янев назначи и нов постоянен секретар - бившият шеф на кабинета му Румен Василев. Паралелно с това подмени шефовете на търговските дружества и агенции, както и на някои ключови дирекции в в МО.

Военният министър обаче изпълни обещанието си да работи по подготовката на предстоящите многомилионни сделки от модернизацията на армията. На едно от последните си заседания правителството одобри анализа на офертите и класирането им. ГЕРБ обвини служебната власт, че не е редно да предрешава избора. Президентът Радев отвърна, че новият кабинет има възможност да реши да приеме ли класирането, но ако не потвърди избора на служебната власт за покупка на "Грипен", "ще прегази военнотехническата експертиза".

"Освежаване" - новото име на чистката

Служебният министър на здравеопазването Илко Семерджиев предприе масова кадрова чистка и ревизия на управленски решения в системата, като многократно отричаше да превишава правомощията на министър в служебен кабинет. По думите му смените в управите на болници, подчинени агенции, спешни центрове, ключови дирекции в министерството и т.н. били "освежаване" на системата и "саниране" на проблеми, въпреки че зад много от тях прозират политически мотиви.

Една от първите му задачи бе да възстанови на постовете им уволнени от неговия предшественик болнични директори. Така начело на университетската болница "Иван Рилски" беше върнат Дечо Дечев (основен критик на Петър Москов). Семерджиев беше нарочил за смяна и сложения от Москов директор на "Света Анна" д-р Славчо Близнаков, но след обществен отпор това не стана. Семерджиев изтъкна като мотив за смените лоши финансови резултати. С този мотив бе махнат и директорът на "Пирогов" Стоян Миланов, временно заменен от ортопеда д-р Асен Балтов, който в последствие спечели обявения конкурс за директорския пост. Самият конкурс беше изтеглен, така че смяната да стане преди служебното правителство да си отиде, като Балтов е сочен за близък до служебния премиер.

Последваха смени и в ръководствата на "Майчин дом", Националната специализирана болница за физикална рехабилитация, където също конкурсите бяха спечелени от сложените от Семерджиев временни директори.

Семерджиев смени също директора на Медицинския одит – агенцията, която контролира и санкционира болниците за нередности при лечението на пациентите.

Той готвеше рокада и в управата на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), но това се оказа костелив орех. Опитът да назначи свой приближен за зам.-шеф на агенцията превърна Семерджиев в обвиняем за натиск над негова подчинена - директора на ИАЛ Асена Стоименова. И тук версията на Семерджиев е по-различна - че лекарствената агенция и контролираният от нея фармацевтичен бранш са в картел срещу него.

Още при встъпването си в длъжност министърът предприе мащабна ревизия на управленски решения на своя предшественик, като се закани да отмени системата за пръстови отпечатъци в болниците и да смекчи бюджетните им лимити. В крайна сметка той спря въвеждането на пръстовия идентификатор в извънболничната помощ, а малко след това съдът окончателно отмени отпечатъците, като обяви въвеждането им за незаконно. С обещанието за смекчаване на финансовите лимити на болниците Семерджиев успя да склони Лекарският съюз да попише нов рамков договор с НЗОК, което бе представено като грандиозен успех. В края на мандата му обаче обещаните от него "гъвкави лимити" се оказаха занижени бюджети на болниците с 3% буфер, позволяващ им да ги надскачат, но практически болниците бяха поставени в същата финансова рамка. Това естествено породи недоволство в съсловието.

Предизборно Семерджиев се захвана да осигури и "безплатни протези" за възрастните хора, без да има осигурено финансиране в бюджета за тази цел, като сега 20 млн. лева трябва да бъдат извадени от резерва на здравната каса, която се оказа в недоумение точно какво и как трябва да покрива.

Регионалното министерство - магистрално санирано от прокуратурата

Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма да бъде запомнено с работа, а с акциите на ДАНС и прокуратурата в агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), която е под неговата шапка.

МРРБ сезира прокуратурата за нарушения при санирането, но прокуратурата ги намери за "разказ, без конкретни данни за нарушения".

За сметка на това прокуратурата се зае с магистралите. Първото влизане на ДАНС в АПИ стана по сигнал на самата пътна агенция, след изчезването на част от оферти на участници в търга за строежа на тунел "Железница" за 250 млн. лв., който е част от магистрала "Струма". Ефектът прекратена поръчка и риск от загуба на над 2 млрд. лева заради забавеното изграждане на магистралата.

Много по-шумна и ефектна беше втората акция на ДАНС и прокуратурата в АПИ за поръчка за строежа на участък на магистрала "Марица", спечелена от фирма "Пътища Пловдив", собственост по това време на местния лидер на БСП Георги Гергов.

Най-скандалните решения

В началото на април на изненадващо свикано заседание в петък вечер служебното правителство отмени наредбата за интеграция на бежанците по нареждане на президента Румен Радев, който бе дал такова предизборно обещание. От стенограмата на МС е видно, че част от министрите се съпротивляват на решението и дори предупреждават, че то може да доведе до спиране на европейски средства и правен вакуум, но премиерът Огнян Герджиков ги парира с аргумента, че "това е желанието на президента на републиката".

Може би най-шумният скандал бе сътворен дружно от президентството и Министерството на правосъдието (МП).

На 4 април правосъдното министерство публикува законопроект за промяна в Закона за българското гражданство, с който се променя и Изборният кодекс с очевидно противоконституционното въвеждане на задължителна 3-месечна уседналост за гласуване на парламентарни и президентски избори. То на практика буквално би елиминирало от изборите повечето българи, които живеят в чужбина.

Президентството и Министерството на правосъдието се опитаха да си измият ръцете с уволнението на шефа на Съвета по законодателство в МП Любомир Талев с обяснението, че е допуснал въвеждането на уседналостта през главата на служебната правосъдна министърка Мария Павлова. Талев се разприказва и обясни, че става дума за идея, спусната директно от президента Румен Радев. Текстовете за уседналостта били написани лично от президентския секретар по правните въпроси Емилия Друмева – бивш конституционен съдия. Всичко било договорено на среща на "Дондуков 2" с участието на Румен Радев, Друмева и правосъдния министър Мария Павлова. Идеята била да се елиминира влиянието на гласовете от Турция и по-специално на тези, подадени за ДОСТ. Заради тези близо 20 000 гласа президентът бил готов да се забрани на един милион българи да гласуват.

По-късно Румен Радев призна с половин уста, че това е негова идея. Само Мария Павлова продължи да упорства, че всичко това е направено без нейно съгласие. В края на краищата законопроектът бе оттеглен, поне засега.

Този случай ще бъде големият символичен в кариерата на Мария Павлова в изпълнителната власт, но не и единственият. Както се разбра, на 23 февруари Министерството на правосъдието е положило венец на паметника на Съветската армия за Деня на Червената армия, който сега като официален руски празник се казва Ден на защитниците на отечеството. Така редом с БСП-София, партия АБВ и Руския културно-информационен център изненадващо МП се оказа единствената държавна институция оказала такава почит на Червената армия. Павлова се оправда с обяснението, че венецът бил пратен заради покана от руския посланик.

Ролята на президента и смисълът на служебните правителства

Всъщност, някои от най-скандалните решения на служебното правителство са очевидно резултат от явни или прикрити инструкции и натиск от назначилия го президент на републиката. Това обстоятелство постави остро въпроса за отношенията между двете институции – трябва ли, след като държавният глава назначава правителството, изпълнителната власт да позволява той да ѝ диктува решенията? Може ли в периодите, когато няма редовно правителство, България да се превръща в президентска република, каквато възможност не е упомената никъде в конституцията?

Заедно с това противоречивата дейност на отиващия си кабинет с не по-малка сила повдигна и въпроса за смисъла въобще от съществуването на служебните правителства, което при известни обстоятелства може да се окаже и вредно и опасно. И дали не е е време да се помисли за отпадането им от конституцията, така както е в много европейски страни.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?