Правителство в сянка? Защо пък не?

Най сетне!

НДСВ сформира правителство. Хората би трябвало да си отдъхнат: в него не намирисва на КГБ, не са включени комично-катастрофални фигури от типа на Стоян Ганев, спазен е досегашният принцип на частично участие на вече избрани депутати, в него няма агенти на бившата ДС и дори изглежда, че НДСВ примири с факта, че миналото на политическите дейци има някаква стойност. На всичко отгоре движението успя и с два доста иновационни хода да блокира манипулативната природа на ДПС - не даде на ДПС поста областен управител на Кърджали (но даде София) и за баланс срещу ДПС вкара представители на БСП в правителството, макар и без ясно коалиционно споразумение. Сега ДПС ще види голям зор ако реши да диктува свои условия като през 1992.

Какво остана за СДС?

СДС получи нова дългосрочна перспектива за развитие - той остава единствената опозиционна партия и дори някой от партньорите на НДСВ да се опита да се прави на опозиция, никой няма да го вземе на сериозно. Това дава на СДС добър шанс да осмисли своята принадлежност и в режима на опозиционно поведение да се заздрави като една от двете основни политически партии. (Макар още да не е ясно коя точно е другата). От СДС сега може да се очакват поне две неща. Първо, да се реорганизира, да изясни своята природа и посока на развитие и, второ, да заеме онази позиция, която ще му даде най-добри шансове да спечели следващите избори.

Следващите избори

Следващите парламентарни избори най-вероятно ще се проведат след завършването на пълния мандат на това правителство и би било разумно СДС да приеме този сценарий като най-реалистичен. Към него може да се добави и още едно предположение - този мандат е твърде вероятно да бъде успешен и макар след 800 дни да не потекат реки с мед по Цариградското шосе, няма причини да очакваме и национална катастрофа.

На ключови позиции в правителството са включени енергични, амбициозни и компетентни хора, които са решени да успеят в политическите си роли, а от слуховете за предложените заместник -министри, изглежда, че тази тенденция ще се разпространи. За първи път елитната част на българското правителство ще говори английски и като че ли за първи път България ще има англоговорящ министър на финансите, което при степента на зависимост на българската финансова политика от международни институции, изглежда естествено първо условие. Правителството ще се придържа към валутния борд, вероятно оставащите приватизационни сделки ще се ускорят, атлантическата и европейската интеграция, доколкото те зависят от България, ще вървят по план.

Такова предположение поставя СДС пред трудна задача - не да разчита на провал на сегашното правителство, а да изгради убедителна за избирателя алтернатива на НДСВ. Откъде да започне?

СДС изпълни мисията, с която беше създаден

В началото на създаването на СДС беше недоволството на потиснатите, онези които не приеха комунизма като своя идея, онези, чието имущество беше разграбено от държавата, която пък се оказа престъпно некомпетентна да го управлява и онези, които бяха образовани или достатъчно прозорливи, за да си дадат ясна сметка, коя е естествената посока на развитие на България. Би било разумно, ако СДС се обърне към тези си корени и потърси опора в тях, без обаче да се подхлъзва на динената кора на антикомунизма. СДС беше създадено като антикомунистически съюз и за 10 години изпълни успешно мисията си - процесите на демократизация, реформи и евроатлантическа интеграция са необратими. Сега СДС би могло да бъде подкрепено от едно широко образовано мнозинство, което очаква обновена и по-комуникативна и отчитаща се партия, но не партия, която чака другите да се провалят с трясък, а хората да си кажат "как можаха така да ни измамят".

Лидерът

Преоткривайки себе си, СДС трябва да намери лидер с харизма, който да въодушеви твърдите му поддръжници и да привлече колебаещия се избирател. Лидер, който няма нищо общо с твърдата ръка, от която някои недалновидно мислеха, че българинът имал нужда или поне би толерирал; лидер, който не е просто организатор, функционер или пък компромисен избор, а човек, който може да олицетвори обновените надежди на онези, които гласуваха за СДС през 1997. От това как СДС ще реши този въпрос ще зависи и успеха или повторния провал на следващите избори. При неотдавнашните избори във Великобритания, например, консервативната партия понесе за втори път драматична загуба, въпреки че управляващата лейбъристка партия съвсем не се ползва с безрезервна популярност. Най-вероятната причина за тази катастрофа е бившият лидер на консерваторите, който при целия си политически опит и ненадминат парламентарен талант се оказа личност, която не стига до избирателя. Като че ли нещо подобно се случи и в България. СДС никога няма да може да се върне на власт, ако не издигне лидер, за който хората да си кажат "той е!" или може би "тя е!".

След това СДС би могъл да се насочи към онези теми, които биха могли да изградят базата на опозиционната борба.

Народното благоденствие

Обещаното народно благоденствие е очевидна точка, в която СДС може успешно да атакува. Светът е на прага на рецесия и всички подмятания за 10 % икономически растеж, 800 дни и т. н. в една толкова външно зависима икономика като българската, могат да се окажат много трудно достижими. И ако избирателите бяха толкова недоволни от 4-5 % икономически растеж и едноцифрова инфлация, то постигането на скромен икономически ръст може да се окаже основание за яростна опозиционна критика.

Корупцията

Корупцията ще си остане основна тема на политическата борба. Тази така горчива тема, която допринесе много за смъкването на СДС от власт би му дала възможност да си я върне. Корупцията няма да изчезне така лесно и НДСВ ще срещне огромни трудности в опитите си да се справи поне донякъде с нея. Пред СДС стои обаче не по-лека задача - да се отърси от образа на корумпирала се и лесно корумпируема партия. СДС има шанс да постигне такава репутация - в крайна сметка естествените твърди поддръжници на СДС би трябвало да са некорумпираната част на обществото, онези, които не са се поддавали на изкушенията на партийното членство или на сътрудничеството с ДС, хора чиято образованост и социална принадлежност им подсказва, че в обществото има ценности, по-високи от далаверата. Много от тези хора са дълбоко огорчени от СДС, но те са там, те очакват един нов начин на общуване и една нова личност, да се обърне към тях и да ги убеди, че именно СДС е тяхната партия.

Къде ще се пукне каляската

Все още над политическото бойно поле се носят главно облаците на инфалацията, европейската интеграция, атлантическия съюз, приватизацията и други макро политически и икономически теми. Рано или късно, обаче, общественият интерес естествено ще се насочи към образованието и здравеопазването, към пенсиите, транспорта и уличната престъпност. Тогава увереността на НДСВ ще бъде подложена на действително сериозно изпитание: в здравеопазването избирателят го чака неуправляем хаос, в образованието - последователно некомпетентно разграждане от правителства с разнообразни разцветки на една не чак толкова лоша образователна система. А от министерските назначения може да се предположи, че НДСВ не обръща особено внимание на тези ресори и ако външната и икономическата политика е в ръцете на компетентни и енергични политици (или както някои, според мен, обидно ги наричат "експерти"), то социалните сектори изглеждат малко позанемарени. Ако СДС съсредоточи вниманието си в тези точки, той ще може да изгради в близките година-две солидна база за критика на правителството.

Би било наивно да се смята, че понеже СДС се представя за дясна партия, той не би трябвало да се рови прекалено много в социални програми. Първо, цялата ляво-дясно терминология е поотживяла времето си и, второ, качеството на обществените услуги няма нищо общо с ляво-дясното, а с управленския подход и обществените инвестиции, които могат да доведат до очевидно подобрение на обществените услуги.

Тактика на опозиционна борба

СДС многократно заяви, че ще бъде конструктивна опозиция, че ще подкрепя правителството във всички положителни за България действия, че някак си ще се държи любезно и възпитано към новата власт. От такова поведение СДС няма да има особена полза, нито пък ще спечели демокрацията в страната. България не е във военно положение нито пък е разсипана от някое холивудско по мащаб природно бедствие. Тя няма нужда от правителство на националното спасение нито дори на националното съгласие. Колкото по-яростна е борбата между двете основни политически сили, толкова по-добре за всички.

НДСВ дойде на власт с големи обещания и дори с още по-големи очаквания. Нормално би било СДС да следи за изпълнението на тези обещания и да бъде безкомпромисен в атаките си към правителството ако те не се изпълняват и преизпълняват.

Що се отнася до основния лозунг на НДСВ - почтеност във всичко - той би могъл често да бъде припомнян на избирателя. Подобна цел е достатъчно непостижима и непрестанното следене за нейното постигане ще даде на СДС много възможности за тормоз на правителството.

Кабинет в сянка

И все пак разбърканото следване на тези подходи може да има само ограничен ефект в предстоящата битка на СДС за преоткриване на себе си и връщане към властта. За да успее позитивно - а не да разчита на провала на другия - СДС би трябвало да намери формула за тяхното консолидиране и концентриране. Една добра и изпитана практика за постигане на добър опозиционен ефект е създаването на правителство в сянка - всеки министър да бъде дублиран с опозиционна фигура, която да му ходи по петите и да не го оставя да си отдъхне. Този подход беше обсъждан в началните години на демокрацията у нас, но вероятно поради фрагментираността на СДС по онова време, той така и не се осъществи реално.

Тази практика е задължителна в британската политика и в по малка степен и в различна форма се проявява в други европейски страни. Не е задължително СДС да следва точно британската практика, всички министри в сянка да са членове на парламента, която логично се диктува от факта, че всички действащи министри в Обединеното Кралство са и депутати в парламента. Едно правителство в сянка в България би могло да включва и някои извънпарламентарни фигури, макар че подбирането им от средата на депутатите ще гарантира по-висока репутация и легитимност на подобна структура, както и на самия парламент като висша демократична институция.

Някой може да оспори идеята за правителство в сянка с познатото "не отговаря на българската специфика". Като оставим настрана това, че подобен аргумент сам по себе си може да е в полза на такова предложение, достатъчно би било да си припомним, че преди няколко години друга много странна за страната процедура - предварителни президентски избори - беше прокарана и доведе, в лицето на Петър Стоянов, до политически успех не само за СДС, но и за България.

Привлекателността на идеята за правителство в сянка обаче не е толкова във факта, че той е основен елемент на може би най-старата действаща демократична система, а в това, че кабинетът в сянка би могъл реално да внедри в националната политика един от най-основните принципи на демокрацията - отчетността и да допринесе не само за своя успех, но и за съхраняването и укрепването на основаната на ясна партийна противопоставеност парламентарната демокрация, чието бъдеще сега е поставено под въпрос.

© Copyright Mediapool