Правителството е под силен руски натиск за енергийните проекти

Има ли България нужда от втора ядрена централа и от какво всъщност се нуждае българската индустрия – от още мощности или от енергоспестяващи технологии?

Дори през 2025 г. България няма да има нужда от втора ядрена мощност. Това е заключението на официално изследване, извършено от експертите на Националната електрическа компания (НЕК). Аргументите са следните. До 2020 г. сме длъжни да изпълним изискванията на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на енергоемкостта на единица брутен вътрешен продукт с 20%, както и 16% от консумираната електроенергия да бъде от възобновяеми енергийни източници. Едновременно с това предстои въвеждането в експлоатация на ТЕЦ “Марица Изток 1” с мощност 670 мегавата. В ход е подготовката за удължаване с 10 години на срока на експлоатация на 5 и 6 блокове на АЕЦ “Козлодуй” съответно до 2027 и 2029 г. Обсъжда се в перспектива изграждането и на четвърта топлоенергийна централа в "Марица Изток” по съвременна технология без отделяне в атмосферата на серен диоксид и с улавяне, втечняване и погребване на въглеродния двуокис.

От всичко казано дотук се вижда, че България напълно ще задоволява нуждите си без втора ядрена мощност. Впрочем дори и сега след затварянето на четирите малки реактора на АЕЦ “Козлодуй” ние напълно задоволяваме вътрешните си потребности и близо 1000 МW налични мощности работят единствено за износ.

Реалистичен ли е призивът "България - енергиен център на Балканите”?

България не може да бъде енергиен център, защото не разполага с големи енергийни ресурси. Основните енергоносители – петрол, природен газ и ядрено гориво - ги внасяме отвън. Единствено имаме голям запас на лигнитни въглища, благодарение на които функционират мощностите в "Марица Изток”. Призивът “България – енергиен център на Балканите” е упорито втълпяван през последните години от Георги Първанов и тясно свързания с енергийния бизнес елит на БСП, начело с Румен Овчаров. Те непрекъснато говорят за строителство на АЕЦ “Белене”, но не казват рентабилно ли е да изнасяме електричество при положение, че внасяме петрол, газ и ядрено гориво.

Хубаво е да видим България като център на Балканите, но като водеща страна в областта на енергийната ефективност и в използването на възобновяемите енергийни източници.

А с какво гориво работи АЕЦ "Козлодуй" и от какво зависи работата на централата?

АЕЦ “Козлодуй” работи изцяло с руско ядрено гориво. През 2006 г. малко преди влизането ни в Европейския съюз Румен Овчаров подписа договор, съгласно който до края на експлоатацията на 5 и 6 блок горивото ще бъде доставяно от руската фирма ТВЕЛЛ. По такъв начин едностранната ни зависимост от Русия в областта на ядрените технологии и ядреното гориво ще продължи десетилетия напред.

Дори не беше проведен конкурс за доставка на горивото, в който биха участвали конкурентни оферти. Например, близо 10 ядрени мощности в Украйна работят с американско гориво, след като американската компания "Уестингхаус" спечели конкурса.

Сега работата на АЕЦ “Козлодуй” зависи от ритмичността и сигурността на доставки на ядрено гориво единствено от Русия, което поставя под заплаха нашата енергийна сигурност.

Известно е, че горивото, което излиза от реактора, има много висока радиоактивност и трябва да се съхранява около 40 години в специални сгради със скъпо струващи охладителни инсталации, докато радиоактивността му спадне и вече е възможно да се погребе дълбоко под земята. Но дори след този сложен и скъп процес остават силно радиоактивни отпадъци, които трябва да се поставят в специални шахти на голяма дълбочина под земята, за да не заразят почвата и водите. Къде и как се съхранява отработеното от АЕЦ "Козлодуй" гориво?

България има инсталации за съхранение единствено на ниско и среднорадиоактивни отпадъци. Отработеното ядрено гориво съгласно съществуващ договор се изнася в Русия, където се преработва и след извличане на ценните суровини се складира като остъклена маса. Но руската Дума гласува закон, съгласно който след 2020 г. остъклените отпадъци ще бъдат връщани у нас.

Към момента не съществува проект за изграждане на специални съоръжения за съхранение и погребване на тези силнорадиоактивни отпадъци. От друга страна Европейската комисия гласува директива, която предстои да бъде обсъдена и приета от Европейския парламент и Съвета, съгласно която всяка страна член на ЕС, която притежава ядрени мощности, е длъжна да съхранява и погребва на собствената си територия отработеното гориво.

Това изисква построяването на сложни и скъпи съоръжения на голяма дълбочина под земята. В момента такива инсталации се изграждат в няколко европейски страни: Финландия, Швеция, Франция и др. Поради изключителната сложност проектите ще бъдат окончателно завършени в периода 2020–2025 г.

Във Финландия съоръжението, което представлява силно защитена бетонна камера, ще бъде на 290 м под земята, а в Швеция - на 450 м. Голямата дълбочина се налага от изискването хранилището да бъде под всякакви подземни водоизточници, защото в противен случай би настъпила екологична катастрофа на планетата.

Очевидно реализиране на подобен проект за съхранение и погребване на радиоактивни отпадъци и радиоактивно гориво би било тежко финансово бреме за страната ни, а освен това ще се повиши многократно цената на произвежданата електроенергия от ядрените централи, тъй като направените инвестиции ще трябва да бъдат изплатени от потребителите.

Какво ще стане, ако утре Русия се отметне от задължението да приема отработеното от АЕЦ "Козлодуй" гориво?

Евентуален отказ на Русия да приеме отработеното гориво от АЕЦ “Козлодуй” ще наложи спешното търсене на подходяща площадка за дългосрочно съхранение на високорадиоактивните отпадъци до построяването на подземно депо. Не е ясно къде може да се изгради тази площадка, защото преди няколко години 94% от жителите на Козлодуй се изказаха против проект за изграждане на депо за съхранение на територията на общината. При това положение ниско и среднорадиоактивните отпадъци се съхраняват на територията на АЕЦ “Козлодуй”, но въпросът за съхранението на високорадиоактивните отпадъци към момента няма решение.

През 2006 година в интервю за Mediapool Илиян Василев заяви, че схемата на Румен Овчаров за АЕЦ "Белене" е вуду икономикс, и предупреди, че ако парламентът финансира този мегапроект, това означава по 2 000 евро дълг на семейство. Пет години по-късно ние продължаваме да говорим за АЕЦ "Белене". Колко ще струва сега на отделния български гражданин осъществяването на този проект?

За да отговорим колко ще струва централата на отделния български гражданин, трябва да се каже колко ще струва построяването на самата централа. Ако за база се приема последното предложение на руската страна за 6.3 млрд евро и към тази сума се прибавят разходите за консултантски услуги, за съпътстваща енергийна, транспортна и социална инфраструктура, стойността на централата ще доближи 10 млрд евро. Тази сума, разпределена на 2 млн. български семейства, към момента прави 5000 евро дълг, без да отчитаме лихвите в бъдеще време.

Това е причината, поради която сегашният финансов министър категорично заяви, че от бюджета няма да се осигурят средства за АЕЦ “Белене”.

Пита се откъде тогава ще дойдат парите? Има два отговора. Русия предлага да финансира проекта извън похарчените 1 млрд евро от българска страна. След спешна визита в София на еврокомисаря по енергетика Йотингер българското правителство заяви, че подобен вариант е неприемлив и че проектът може да се реализира единствено с участие на стратегически европейски инвеститори. Това е именно вторият вариант, който в момента е нереализуем поради липса на интерес от подобни инвеститори.

Дори след затварянето си една атомна централа продължава да работи още десетки години: черпи ток, плаща се за персонал, климатици, поддръжка, но не произвежда нищо, чака се активността да падне толкова, че да може материалите да се демонтират и погребат. Тези разходи калкулират ли се в цената, когато се говори за нова атомна централа?

Нормално е всички разходи в пълния цикъл от построяването на една централа до нейното извеждане от експлоатация, съхранение и погребване да се калкулират в цената на произвежданата електроенергия. Именно поради това в Съединените щати собствениците на всяка централа са длъжни ежегодно да заделят няколкостотин милиона долара, за да може след затварянето на централата тази сума да бъде използвана за нейното окончателно погребване.

Този принцип в България не се спазваше при експлоатацията на АЕЦ “Козлодуй”. Поради това ЕС на два пъти отпуска тригодишни безвъзмездни помощи на обща стойност над 500 млн. евро за дейностите след извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Едва от няколко години се извършва натрупване на средства, които ще бъдат използвани след спиране на работа на 5 и 6 блок.

А що се отнася до евентуалното построяване на нова ядрена централа, тези отчисления трябва да се правят от първия ден на експлоатация и това ще се почувства от потребителите заради цената на електроенергията, която ще се повиши.

Знаем, че районът, където се предвижда построяването на АЕЦ "Белене" е силно сеизмичен. Това не представлява ли огромен риск?

На 4 март 1977 г. имаше опустошително земетресение в Румъния, което предизвика смъртта на 120 души в Свищов, включително тоталното разрушаване на две високи жилищни сгради. Ето защо в 1990 г. БАН излезе с публикация, в която изтъкваше голямата опасност от строителството на АЕЦ “Белене” в този силно сеизмичен район. През 2007 г. отново екип на БАН предостави на президента Първанов анализ за развитието на България. В частта, която се отнася до енергетиката, беше подчертано, че проектът АЕЦ “Белене” освен че е скъп и ненужен, е и опасен от сеизмологична гледна точка.

Кой стои зад проекта АЕЦ "Белене", кой го подкрепя и с какви аргументи?

Преди всичко зад реализацията на проекта АЕЦ “Белене” стои руската страна. Интересът на Русия е очевиден. Ако бъде реализирана тази централа, тя ще бъде първата руска ядрена мощност на територията на ЕС след трагедията в Чернобил и ще е успех за настойчивите опити на Русия да навлезе в ядрената енергетика на страни от Общността.

Разбираемо е, че руската страна се стреми да реализира своите геополитически планове. Можем обаче да кажем гневни думи за българските лобисти на този проект. Те сякаш се стремят да докажат правотата на думите, казани от руския дипломат Чижов, че “България е троянският кон на Русия в Европейския съюз”.

На първо място това е президентът Първанов, който, излизайки далеч извън своите правомощия, определени от конституцията, многократно настоява за реализацията на АЕЦ "Белене". В едно от своите последни изявления той дори заяви, че ако го помолят, може да преговаря и да намали цената на проекта. Това е косвено признание, че очевидно цената е висока и може да бъде съществено намалена, и второ, че президентът се изживява като консултант на проекта. Но консултантските услуги са винаги високо платени, нали?

На президента Първанов не му е за първи път да излиза извън очертаните в конституцията правомощия, въпреки че законът неслучайно е определил докъде да се простира съответната власт. А кои са другите български пропагандатори на този проект?

Втората група лобисти е така нареченото “ядрено лоби”, което е съществена част от енергийната мафия в България и преследва пряк и дългосрочен финансов интерес под формата на консултантски услуги, доставки на съоръжения и щедри комисионни.

И на трето място за реализацията на проекта силно настоява елитът на БСП. Освен че част от него е пряко свързана с търговия на електроенергия, какъвто е случаят с Георги Кадиев, друга основна причина е, че чрез този проект БСП поддържа у своите избиратели мита, че ние винаги в своето развитие сме зависили и ще зависим от братското сътрудничество с Русия, особено в енергетиката.

При производството на електроенергия, част от нея се консумира от самата централа, друга се губи при пренасяне. В съвременната енергетика тези загуби възлизат на около 12-15%. В България през 2000 година те са били около 26%, през 2006 достигат 30%. На какво се дължи тази чудовищно висока загуба?

Причините за това са две. На първо място това са енергоемките технологични цикли, свързани с остаряло оборудване, както и липсата на каквито и да е енергоспестяващи дейности на територията на енергийните дружества.

Втората причина е нерегламентираната търговия с електроенергия, която най-често се прикрива под формата на вътрешнозаводска консумация. И в двата случая вина носят ръководствата на енергийните дружества и липсата на какъвто и да е контрол от министерството.

Какви са последните новини около преговорите за строителството на АЕЦ “Белене”?

В момента правителството е под силен натиск от руска страна, която настоява да се ускори започването на строителството на централата. Дори съвсем умишлено във френския вестник “Трибюн” (!) се появи вътрешнофирмено писмо до Росатом от дъщерната ѝ фирма Атомстройекспорт. В него се настоява да се заведе дело срещу България за 200 млн, евро заради забавени плащания на поръчката за изработване на ядрените реактори. Това се прави в момент, когато на английската финансова институция HSBC е възложено да извърши пълен анализ въз основа на всички документи на извършените дейности и да се произнесе по следните въпроси: каква е стойността на централата; колко би струвала произведената от нея електроенергия; къде тя ще бъде реализирана и най-вече има ли европейски инвеститор, който би финансирал строителството на централата.

За момента правителството изчаква отговорите на тези въпроси, което би позволило да се даде аргументиран отговор дали България има полза от строителството на АЕЦ “Белене”.

Убеден съм, че обективният анализ ще посочи, че поради рисковете от реализацията на проекта страната трябва да се откаже от него. Важното е правителството да намери сили да се противопостави на лобисткия натиск и да има политическата воля да спре проекта.