Правителството готви освобождаването на около 3 300 затворници

Правителството готви освобождаването на около 3 300 затворници

Приетият от правителството в четвъртък проектозакон за амнистия ще засегне около 3 300 лишени от свобода. От предсрочно освобождаване ще могат да се възползват осъдените за леки престъпления. Предвижда се частично опрощаване на вече наложени наказания и изравняване на тези, които са постановени за еднакви престъпления, но при различни разпоредби на Наказателния кодекс (НК).

Лишените от свобода, които отговарят на разпоредбите в закона, обаче все още нямат повод за радост, тъй като последната амнистия, предложена от бившия правосъден министър Георги Петканов, не бе одобрена от парламента.

Отхвърленият проект засягаше около 1500 затворници и трябваше да се приеме по случай присъединяването на България към ЕС.

Всъщност и в двата случая основната цел на амнистията е освобождаване на пространство в претъпканите затвори, които не отговарят на европейските стандарти.

В момента лишените от свобода са около 12 000 души.

Министър Миглена Тачева обясни, че целта на амнистията е да се облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления, които завършват с административно наказание. Освен това Тачева смята, че помилването има стимулиращо въздействие върху осъдените лица.

На амнистиране ще подлежат лицата, извършили престъпления до1 юли 2008 г., за които по закон се предвиждат до 3 г. затвор лишаване от свобода при умишлено деяние и до 5 г. - при деяние, извършено по непредпазливост.

Разпоредбата обаче няма да се отнася за деяния, извършени в пияно състояние или при които е причинена тежка телесна повреда или смърт.

В НК има над 300 престъпления, които се наказват с до 5 г. затвор, повечето от тях автотранспортни. За тези престъпления се предвижда да приключват по административен ред, с налагане на предвидената в закона глоба – от 1000 до 5000 лв. По този начин съдебната система ще се разтовари, като нарушенията не остават ненаказани, обясни Тачева.

С проекта се предлага също от затворите да бъдат освободени онези, които не са рецидивисти и на които им остава по-малко от 1 г. от изтърпяването на присъдата.

За рецидивистите остатъкът от наказанието трябва да е до 6 месеца. В отхвърления закон на Петканов амнистия се предвиждаше за рецидивисти, на които им остават по-малко от три месеца. Това предизвика гнева на голяма част от тях и стана причина за протести в затворите в София и Пазарджик. В крайна сметка обаче тогава никой не напусна килията преждевременно

В сегашния закон се предлага от изтърпяване на последните пет години от наказанието да бъдат освободени осъдени, които фактически са изтърпели 15 или повече години, а две години да бъдат опростени на престоялите зад решетките от 10 до 15 години.

Фактически изтърпяно наказание се изчислява в календарни месеци и години, без да се взема предвид намалението от зачитане на работните дни.

Намаляване на присъдите ще има и за две категории осъдени, на които е наложено наказание по стари разпоредби от НК, значително по-строги от сега действащите.

Едната категория са лицата, осъдени при условията на действалия от август 1997 г. до септември 2002 г. чл. 26 на НК. Според него, ако един човек извърши съвкупности от престъпления, той изтърпява всяко от наложените наказания. Действащата разпоредба предвижда друго - да се налага присъда за всяко наказание, но да се изтърпява най-тежкото, увеличено с една втора.

В резултат на това в затворите има лишени от свобода за 70-80 години и други, осъдени за същите или подобни престъпления, но с максимални присъди от 10-20 г.

Предложението на правителството е за осъдените по стария текст на чл. 26 да се възприеме сегашната практика.

Отново уеднаквяване на наказанията е мотивът и за другото предложение, свързано с наложените присъди за притежаване на единични дози наркотици. За тези престъпления до октомври 2006 г. НК предвиждаше лишаване от свобода до 15 или 20 г., а след 2006 г. - затвор до 8 или до 12 г.

Идеята е осъдените преди 2006 г. да изтърпяват наказанието си съгласно сегашните норми на НК, като по този начин ще бъдат премахнати големите и несправедливи разлики между присъди за едни и същи деяния, посочи Тачева.

Законопроектът за амнистия е изготвен от работна група, назначена със заповед на министъра на правосъдието Миглена Тачева, и е мотивиран с честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Той е съгласуван с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и с всички заинтересовани институции.

От края на Втората световна война досега в България са направени 15 амнистии, като последната е от 1990 г., когато от затворите са освободени около 3800 лица. От тогава са издавани само индивидуални укази за помилване на осъдени.

Последната дума за амнистията обаче е на парламента.

Споделяне

Още по темата

Още от България