Правителството и мафията засилват натиска върху медиите в България

България е сред десетте страни в света, където през 2003 г. равнището на свободата на словото се е снижило значително, посочва в последния си доклад неправителствената организация Фрийдъм хаус.

Докладът обхваща 193 държави. Изводът в него е, че най-сериозните нарушения на свободата на словото са както в нестабилни демокрации като Боливия и Русия, така и в отдавна утвърдени демокрации, особено Италия, където медийната групировка на премиер Силвио Берлускони има монопол върху средствата за масова информация.

Фрийдъм хаус оценява по точкова система свободата на словото във всяка страна и я определя като свободна, частично свободна или несвободна. От проучените държави 73 са свободни, 49 - частично свободни, останалите 71 не са свободни. Най-тежко е положението в Бирма, Куба, Либия, Северна Корея и Туркменистан.

България, заедно с Молдова, Мароко, Филипините, Боливия, Кабо Верде, Габон, Гватемала и Гвинея-Бисау, е сред страните, чийто статус по отношение свободата на словото е понижен.

Натиск от правителството и от престъпни групировки

В случая с България статусът е понижен от свободен на частично свободен, което отразява нарастващия правителствен контрол върху медиите, както и увеличаването на съдебните искове срещу журналисти и издатели, се посочва в доклада.

Най- явните проблеми за българските медии са политическият контрол върху държавните електронни медии; политическата процедура за издаване на лицензии и манипулацията при рекламата, която заплашва позициите на независимите медии, особено на местните и регионалните.

Натискът върху медиите се осъществява както от правителството, така и от престъпни групировки, според проучването на Фрийдъм хаус.

През ноември правителството предложи поправка в Наказателния кодекс, която криминализира разкриването на класифицирана информация от страна на всеки, включително и журналистите, дори информацията да е в полза на обществения интерес.

Този подход е несъвместим с европейските стандарти. След протести от страна на местни и международни неправителствени организации, тези поправки не минаха през парламента, се посочва в доклада.

В него още е отбелязано, че обидата и клеветата се третират като криминални престъпления и макар че наказанието лишаване от свобода за клевета беше отменено, журналистите, съдени за клевета, са наказани да плащат високи глоби.

Автоцензура и редки разследвания за корупцията и мафията

Все още съществува насилие над журналисти, най-вече заради организираната престъпност и атмосферата на безнаказаност, която се дължи на слабото правораздаване, посочва Фрийдъм хаус. Много журналисти бяха нападнати през 2003 г. заради техни разследвания за подземния свят. В такава среда, много журналисти са принудени да си налагат автоцензура, а журналистическите разследвания за корупцията и организираната престъпност са рядкост.

В България има девет национални всекидневника - два от които са под контрола на германския концерн ВАЦ; два национални седмичника и над 50 местни всекидневници и седмичници. ВАЦ държат монопол върху вестникарския пазар, дистрибуцията и рекламата, посочва Фрийдъм хаус.

В доклада се отбелязва, че две от националните телевизии са частни, а обществената БНТ все още се възприема като контролирана от управляващата коалиция и в нея липсва редакционна независимост.

Равнището на медийна свобода пада за втора поредна година

Фрийдъм хаус констатира, че като цяло равнището на свобода на медиите по света пада за втора поредна година. В много държави комбинирането на правни мерки, политически натиск и насилие срещу журналистите от страна на държавата и недържавни играчи води до влошаване на условията, се казва в документа.

Италия е променила статута си от свободна на частично свободна страна заради влиянието на премиера Силвио Берлускони. Той е собственик на трите най-големи теливизионни канала, а същевременно може да влияе и върху обществената телевизия РАИ.

Отваряне на медиите в Ирак

Най-драматичният позитивен пример на отваряне на медиите е Ирак, който преди беше сред държавите с най- репресивна среда по отношение свободата на словото.

С падането на Саддам Хюсеин през април м.г., се появиха стотици нови издания, които представят широк спектър от гледни точки. Иракчаните получиха неограничен достъп до Интернет и до нецензурирани чужди телевизионни програми.

Независимо от това, продължаващата липса на сигурност, убийствата на поне 13 журналисти и двусмислената правна и регулаторна рамка за медиите са причина Ирак да остане в графата на страните с несвободни медии, независимо от невероятния напредък.

Автоцензура под икономически натиск

В проучването е отбелязано нарастващото политическо и икономическо влияние върху медиите в редица страни. В Румъния, например, увеличения брой на заведени от властите дела срещу независими медии, както и на атаки срещу журналисти, доведе до значително понижение на рейтинга.

Ситуацията със свободата на словото се влошава и в Русия, чийто статус през 2002 г. беше понижен до несвободен. През 2003 г. Кремъл консолидира своя почти тотален контрол върху електронните медии.

Властите също така използват правен и финансов натиск, за да ограничат още повече критичната журналистика, особено по чувствителни теми като войната в Чечения.

"Икономическият натиск може да доведе до нарастваща автоцензура сред журналистите", казва изпълнителният директор на Фрийдъм хаус Дженифър Уиндзор. "За съжаление, тези фактори често се пренебрегват, когато се оценява степента на свобода на медиите", посочва тя.

*Докладът на Фрийдъм хаус е публикуван на адрес : http://www.freedomhouse.org/media

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?