Правителството моделира замяна на енергийни мощности заради екоцелите

Правителствената комисия за енергиен преход извършва моделиране на замяната на енергийни мощности с оглед изискваните от Еврокомисията по-високи цели за намаляване на въглеродните емисии, необходимите за това инвестиции и как това ще се отрази върху цените на енергията. Все още обаче се уточняват прогнозите за търсенето на електроенергия, както и как ще се отрази еврофинансирането за саниране на сградите върху тяхното потребление на енергия.

Това стана ясно от думите на зам.-министъра на енергетиката Ива Петрова в рамките на дискусия за обществените нагласи към ядрената енергетика, на която обаче естествено стана дума и за замърсяването на въздуха от страна на въглищните централи, от които Брюксел иска да изоставят изкопаемите горива и да минат към алтернативни.

Моделирането е необходимо за актуализацията на национална план "Енергетика и климат", изготвен още от правителството на Бойко Борисов, към който Брюксел имаше огромни забележи.

Също така анализите са необходими и за аргументиране на позицията на България в намерението ѝ да поиска преразглеждане на конкретните цели за намаляване на изхвърляните от българските ТЕЦ вредни газове до 2026 г., заложени от правителството на Кирил Петков, за които обаче парламентът възложи задача на правителството да поиска до края на март 2023 г. промяната им.

Петрова посочи, че в момента заедно с екоминистерството се изработва позицията пред Еврокомисията относно искането да няма конкретно намаление на квотите, които въглищните електроцентрали трябва да постигат година за година до 2026 г.

Тя обаче не пожела да коментира дали върху това моделиране ще окаже влияние разследването на Европрокуратурата за измами с отчитането на въглеродните емисии, изхвърляни от три ТЕЦ и осем топлофикации, свързвани с енергийния бос Христо Ковачки. Акция за това бе проведена в понеделник, като стана ясно, че фирма, която е трябвало да потвърди замърсяванията от тези дружества, е фалшифицирала данните и така бюджетите на България и ЕС са били ощетени. Преди ден екоорганизацията "За земята" представи анализ на публични данни за използваните горива, емисионните им фактори и отечените емисии от пет дружества, свързвани с Ковачки и според сравнение на информацията те са укрили близо 2 млн. т въглеродни емисии за пет години. Така те са си спестили 74 млн. лв. за закупуване на квоти.

Все още не е ясно колко точно емисии не са отчетени от проверяваните топлоцентрали, но това би трябвало да има отражение върху базата данни за намалението на тези емисии, за които правителството посочва, че са повече от изискваните от Еврокомисията. Това обявено като един от аргументите на депутатите от предишния парламент и правителството, че не се налага поемането на ново намаляване на вредните газове, изхвърляни от топлоелектроцентралите.

Интересен момент е, че докато по време на тази дискусия директорът на "Електроенергийния системен оператор" Авгелин Цачев коментираше, че потреблението на ток ще нарасне през 2030 г. заради навлизането на електромобилите, на друг форум – "Инвестиции в устойчива енергия", представителят на Министерството на енергетиката Николай Налбантов посочи, че през същата година се очаква спад на потреблението на първична енергия с близо 28 на сто. Намалението на крайното потребление пък ще е над 31 процента спрямо 2007 г.

И той, и Петрова отбелязаха, че до юли трябва да е готова актуализацията на плана "Енергетика и климат" и за целта е нает консултант. Дотогава се очаква вече да има яснота и за териториалните планове за справедлив преход на трите въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник, посочи зам.-министърът.

България вече загуби близо 100 млн. евро за тези три региона за 2022 г., заради забавянето на тези планове, чиито проекти бяха изготвени от правителството на Петков след огромното им забавяне от предшествениците му, но те не се харесаха на сегашното служебно, което реши да ги променя.