Правителството на път да поиска контрола върху НРС и НСО

В разгара на скандала с Георги Първанов, управляващите от ГЕРБ отново обсъждат опцията да се изземе от президента контрола върху Националната разузнавателна служба (НРС) и Национална служба "Охрана" (НСО), научи Mediapool от отлично информирани правителствени източници.

Проблемът със статута и необходимостта от адекватно законодателство за тези две служби е на дневен ред в последните 20 години, през които периодично избухват скандали, свързани с липсата на прозрачност, ясен регламент и злоупотреби в подчинените на държавния глава структури.

Въпросът сега отново е актуален, тъй като правителството пише Стратегия за национална сигурност, в която няма как да бъде заобиколена темата за НСО и НРС. Според повечето предложения на независими експерти, двете служби трябва да бъдат подчинени на изпълнителната власт.

Темата в момента създава напрежение в ГЕРБ заради нежеланието на премиера Бойко Борисов да се атакуват директно правомощията на Първанов и да се създават допълнителни поводи за конфликти.

Сред най-сериозните привърженици на идеята за реформиране на НРС и НСО е вицепремиерът, отговарящ за сигурността, Цветан Цветанов. Той е първият и засега единствен член на правителството, позволил си да се обърне към президента с агентурния му псевдоним "Гоце" и да го определи като "морално дискредитиран".

Правителството трябваше да представи своята Стратегия за националната сигурност до края на миналата година. През декември премиерът Борисов заяви, че поставеният срок няма да бъде спазен и представянето на документа ще закъснее.

Два месеца по-късно, по повод дебатите около президентското вето върху военния закон, Борисов отхвърли възможността да се отнемат правомощия от Първанов до края на мандата му, отбелязвайки, че "един ден ГЕРБ може да има свой президент". Този ден може да бъде през есента на 2011 г., когато са редовните президентски избори.

В момента обаче ГЕРБ иска предсрочното освобождаване на Първанов заради публикуването на стенограмата от разговора му с министър Симеон Дянков. Премиерът Борисов прави всичко възможно да се дистанцира от инициативата на партията си, макар да е ясно, че ГЕРБ не може да вземе каквото и да е решение против волята му.

В тази ситуация не е ясно дали управляващите се опитват да използват темата с НРС и НСО като инструмент за натиск върху президента, или действително имат ясно изградена визия за системата на сигурността, изискваща да се промени мястото на двете служби.

По информация на Mediapool стратегията трябва да бъде внесена за обсъждане в парламента през месец май. ГЕРБ обсъждат като най-вероятна опцията НРС и НСО да бъдат обединени в обща структура под името Национална агенция "Разузнаване". Преобладаващото мнение в ГЕРБ е, че ръководителят на тази структура трябва да се предлага от правителството и да се одобрява от президента. По този начин се назначава председателят на ДАНС.

Според експертите изваждането на НРС и НСО от "шапката" на президентството и преместването им към изпълнителната власт ще допринесе за по-голям контрол върху двете структури през парламента. В последния доклад на Държавният департамент на САЩ се казва, че тези служби са на практика безконтролни, което е безпрецедентна критика на партньорска държава.

Формирането на една агенция от двете структури се поддържа и с мотива, че в момента те са военизирани и присъединяването им към ДАНС ще създаде допълнителна съпротива сред висшите служители, които нямат желание да загубят военните си чинове.

Другият вариант е НРС да бъдат девоенизирани и присъединени към ДАНС, а НСО да бъдат обособени в отделна структура заради несъвместимостта си с останалите разузнавателни агенции.

Стратегията се изготвя от настоящия премиерски съветник Румен Миланов. Бившият шеф на НСБОП и НСО изработва документа заедно с ръководството на МВР.

Двете служби се управляват без закон от тяхното създаване през 1990 година. Редът, по който съществуват, е разписан в президентски указ и в преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили. В този нормативен акт изрично се посочва, че този ред ще се прилага до приемането на специално законодателство.

В края на 2006 г., когато Първанов спечели втория си президентски мандат, той заяви, че ще постави "настойчиво" въпроса за приемане на закони за НРС и НСО. За последните 3 години и половина публично той обърна внимание единствено на НСО под формата на защитна реакция по време на скандала за нерегламентираното събиране на информация от служители на охранителната структура през 2007 година.

В същото време НРС и НСО действат без публични отчети за извършената работа и изхарчени пари. Парламентарният контрол върху използваните специални разузнавателни средства от НРС също трудно може да бъде приложен, защото външното разузнаване подслушва почти винаги с мотива за налична заплаха за националната сигурност. Това прави тези СРС-та удобни за безконтролно генериране на значителен информационен ресурс.