Правителството няма да има думата за парите от плана "Юнкер"

Прозрачно управление, стабилни финанси, нулева толерантност към корупцията и реформа в съдебната система. Това са предварителните условия за повече частни инвестиции в България и икономически растеж, каза заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен. Той е в София за представянето на инвестиционния план за растеж на европейската икономика, известен като плана "Юнкер".

Планът предвижда създаването на Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който трябва да заработи в средата на годината. В него ЕК участва с гаранция от 16 млрд. евро, като още 5 млрд. евро дава Европейската инвестиционна банка. Целта е така да се привлекат допълнително 315 млрд. евро от частни инвеститори, които да раздвижат европейската икономика в следващите три години, при това без да се генерира дълг.  Проектите ще се подават в Център за обработка, който ще играе ролята на инфраструктурата на плана. Третият важен елемент е провеждането на реформи в регулациите на страните от ЕС за разширяване на вътрешния пазар.

Средствата ще бъдат насочени към малките и средни предприятия, както и към реализацията на публично-частни партньорства. В България има редица възможности за инвестиции в транспортната инфраструктура и енергийната ефективност, каза Катайнен.

Той опроверга появилите се информации, че е предварително ясно коя държава какво финансиране може да получи за свои проекти.

"Правителствата не стоят на входа на тези пари. Ако някой наистина иска да инвестира в България, той може да се обърне към ЕИБ и да каже: Имам нужда да споделите риска заедно с мен", обясни той. И уточни, че ще бъде създадена независима няколкостепенна структура, която ще оценява проектите единствено въз основа на риска и пазара.

"Нито правителствата, нито Европейската комисия, нито Европейският парламент ще имат думата за това кои проекти да се финансират", подчерта Юрки Катайнен. Той посочи, че ролята на правителството в плана "Юнкер" е да създаде среда, която да помага на инвестициите.

Зам.-председателят на ЕК изтъкна два приоритета: подобряване на образованието и преди всичко качеството на учителите, както и нулева толерантност към корупцията.

Правителство изглежда приема сериозно задачата да изкорени корупцията

"Много сме доволни, че българското правителство изглежда приема сериозно задачата да изкорени корупцията. Освен това реформата в съдебната система е на преден план в програмата. Това е важен проблем, защото можете да се поставите на мястото на инвеститор, който иска да вложи 100 млн. евро, например, но който иска да се убеди, че предприемаческата и бизнес среда е честна, прозрачна и сигурна. Тук е мястото на съдебната система", коментира Катайнен.

Той посочи, че Европейската комисия насърчава кабинета да извърши реформата в съдебната система, което е предварително условие за по-добър икономически растеж и по-честно и прозрачно общество. Доверието в банковата система също е сред тези условия.

"Българският финансов пазар трябва да бъде стабилизиран. Нужно е добро управление, също толкова, колкото е важна финансовата стабилност. Това, което се случва в други части на Европа през последните няколко години е, че ако има някакво съмнение относно състоянието на банките, то икономиката не функционира", посочи Катайнен.

Затова според него е важно да има външна оценка на счетоводните баланси на българските банки. Това е още едно предварително условие за наличието на още частни инвестиции, добави заместник-председателят на ЕК.

"Ако има съмнения за състоянието на банките, то това е отровно за растежа. Единственият лек е да се отворят счетоводните баланси. Всеки трябва да види ясно какво е състоянието на всяка една банка", каза Катайнен.

"Пълната прозрачност е още едно предварително условие за подобряване на условията за правене на бизнес", допълни зам.-председателя на ЕК.

Планът "Юнкер" е и за частните инвеститори

Зам.-председателят на ЕК подкани българския бизнес да кандидатства директно за финансиране пред ЕФСИ.

С плана "Юнкер" искаме да насърчим частните предприемачи в ЕС, да им помогнем да инвестират в рискови проекти, които да раздвижат икономиката на Европа, каза Катайнен.

Той уточни, че не е необходимо проектът на предприемачите да бъде одобряван от българското правителство. "Ако е добър, може още днес следобед да го изпратите на мейла на Европейската инвестиционна банка. Там има подготвени експерти, които ще го разгледат и ще ви помогнат да го осъществите", каза Юрки Катайнен.

Планът "Юнкер" не е грантова схема, с която се подаряват пари и не е насочен към изцяло публични инвестиции, обясни еврокомисарят.

"Искаме да избегнем момента, в който държавите членки на Европейския съюз ще харчат парите на данъкоплатците за повече инвестиции. Проблемът е, че в Европа липсва ликвидност, а частните пари не отиват в реалната икономика. Ние не увеличихме публичния дълг, направихме предложения, които да мобилизират частните пари", каза Катайнен.

"Основните моменти са да се предоставят базови заеми на малките и средни предприятия, когато те имат нужда, когато страдат от ниска капитализация. Друг момент, върху който ще се концентрираме, са инфраструктурните проекти, а това са публично частни съвместни проекти, но те са по-рискови от това, което може да поеме един частен инвеститор", поясни той.

Според него най-важната задача на плана е задълбочаването и разширяването на вътрешния пазар на ЕС. Пазарът в САЩ е отличен за малките и средни предприятия и може да е пример за ЕС как да се създадат условия за работа на предприемачите, посочи Катайнен.

Според него в България са налице редица възможности за инвестиции. "Българската икономика е догонваща, имате нужда от инфраструктурни проекти, от бизнес, ориентиран към потребителите. Ето защо България е типичната страна, в която, ако условията са добри, можем да видим доста частни инвестиции и нови работни места", каза Катайнен.

Целта ни е с парите от плана "Юнкер" да накараме бизнеса да се раздвижи и да инвестира, каза вицепремиерът Томислав Дончев.

Публично-частните партньорства

Планът "Юнкер" е насочен не само към публичните проекти, той ще подкрепя тези, които се изпълняват в партньорство с частния сектор, посочи Катайнен. По думите му е нас потенциал за развитие на такива проекти има в енергийния и в транспортния сектор.

Специално за енергетиката няколко страни обмислят създаването на пул от проекти за енергийна ефективност - например санирането на сгради, които след това ще се обновяват от бизнеса.

"Идеята е като се създаде този пул, да се привлече и финансиране от европейския фонд", посочи Катайнен след срещата с премиера Бойко Борисов.

Борисов каза, че страната ни се надява да получи финансиране за реализацията на Националната програма за енергийна ефективност.

"Способите, които ЕК има, биха помогнали на България да привлече както чужди инвеститори, така и вътрешни инвестиции. За нас е важно чрез нашите механизми и чрез европейските действия да има енергийна сигурност. Ще подкрепим България да има енергийна сигурност и да сме сигурни, че в Европа има добре функциониращ енергиен пазар", заяви Юрки Катайнен. По думите му това означава наличие на необходимите интерконектори, инфраструктура и хармонизиране на правилата.