Правителството одобри временната забрана за нови университети

Два месеца, след като бяха пуснати за обществено обсъждане, промените в Закона за висшето образование бяха приети от правителството. Те предвиждат едногодишна забрана за откриване на нови частни и държавни университети, както и механизъм за закриване на специалности и висши учебни заведения.

Забраната за откриване на нови висши училища ще важи, докато бъде изработена и приета национална карта, която ще определи териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование. Този документ трябва да е факт до една година от приемането на закона. През това време ще може само да се прави сливане на университети, филиали и факултети.

Промените в Закона за висшето образование ще се разискват в парламента наесен.

В тях е записано още, че откриването на филиали и колежи в структурата на частните висши училища, както и на техни поделения в чужбина, да става с акт на Министерския съвет и след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Възможност за закриване

С промените в закона се създава и механизъм за закриване на специалности, университети и техни звена при влошаване на качеството на образованието. Преди време образователният министър Красимир Вълчев обясни, че не очаква промените да доведат до закриване на висши училища, а по-скоро на специалности, за които няма и достатъчно студенти. Този процес върви и в момента.

Законопроектът предвижда още студентите, които се запишат в защитени специалности, да се обучават безплатно. Техните такси ще се поемат от държавата. Специалностите ще се определят от правителството на база на очаквания или съществуващ недостиг на кадри. "Целта е да се стимулират висшите училища да предлагат и кандидат-студентите да търсят обучение по професионални направления и специалности, водещи до придобиване на квалификация, която да отговаря на съвременните изисквания и на търсенето на реалната икономика", пише в съобщението за приетия закон, изпратено от правителствената пресслужба.

Не е сигурно дали това ще доведе до по-голям интерес към нежелани специалности като математика или природни науки, тъй като и сега някои университети предлагат обучение по тях при много по-ниски такси, но запълването и на малкото бройки за първокурсници остава трудно.

Промени за ръководството

Както се обещава от месеци, законопроектът предлага и ректорите на държавните университети да сключват договор за управление с министъра на образованието. С него ръководителят на университета се задължава да следва политиката за развитие на висшето училище, която пък се утвърждава от министъра.

Промени има в състава на съществуващите и в момента съвети на настоятелите към държавните висши училища. В тях вече ще влиза и представител на общината, в която е седалището на висшето училище. В състава на Академичния съвет на държавните висши училища със съвещателен глас ще участват и членовете на съвета на настоятелите.

Предвижда се също нова форма на държавно финансиране за университетите. Освен пари за обучение на студенти и за научна дейност, те ще получават средства и по национални програми за развитие на държавните висши училища. Тези програми ще се приемат от Министерския съвет. Наскоро стана ясно, че по тези програми ще се финансира и сливането на висши училища.

С промените се прави опит да се спрат и т. нар. летящи преподаватели, като се слага ограничение едно хабилитирано лице да участва при акредитацията на едно висше училище или професионално направление.