Правителството още няма идея какво ще прави с "Белене" и чака руснаците

Правителството все още няма идея какво да прави с АЕЦ "Белене" и три месеца след арбитражното решение в полза на Русия ще готви правни и икономически варианти, които зависят от руската страна, а тя самата има интерес да протака, защото всеки изминал ден ѝ носи лихви. От досегашната позиция на правителството се разбира, че то обмисля да рестартира многомилиардния проект за АЕЦ "Белене", за да си "спести" 620 млн. евро, дължими на Русия. Обмисляло и продажба на произведеното за "Белене" оборудване на трета страна, но проблемът бил, че ще тя няма да покрие глобата.

Енергийният министър Теменужка Петкова заяви в четвъртък, че ще бъде изготвен икономически и правен анализ на всеки от възможните, но лимитирани варианти за АЕЦ "Белене" след като НЕК бе осъдена от международен арбитраж да плати 620 млн. евро на руската компания "Атомстройекспорт" (АСЕ) за произведено оборудване за прекратения през 2012 г. проект.

"Решението трябва да бъде взето бързо, но не прибързано. Трябва да се анализира от всяка посока този сложен от икономическа и правна гледна точка проект. Ще излезем с икономическа оценка на всеки един от възможните варианти и се надявам скоро да сме готови с доклад за всеки вариант и неговата икономическа оценка, на чиято база да се вземе консенсусно решение", каза Петкова.

Тя даде да се разбере, че се изчаква поисканата от нея среща в София на работна група с представителите на руската държавна корпорация "Росатом", която е собственик на АСЕ. По думите ѝ среща ще има в края на август и на нея ще бъдат обсъдени всички варианти за решаване на проблема с дължимите пари за ядреното оборудване.

Според Петкова арбитражното решение изисква или парите да бъдат платени и НЕК да си вземе оборудването, или със съдействието на АСЕ то да бъде продадено на трета страна, или да се възобнови строежът.

Последно премиерът Бойко Борисов обяви, че рестарт на ядрения проект е единственото възможно решение, тъй като иначе трябва да се плати оборудването и да се сложи в Музея на социалистическото изкуство.

Продажбата на реакторите няма да покрие плащанията

Енергийният министър каза, че все още е актуален вариантът оборудването да се продаде на трета страната, като например Иран, каквито преговори бяха проведени. Този вариант ще се обсъжда с "Росатом", допълни тя.

"Но анализите сочат, че не бихме могли да получим сумата, присъдена от арбитража, а ние искаме да минимизираме щетите. Но нека да чуем аргументите на "Росатом" и ще се търси решение", каза Петкова.

От думите ѝ стана ясно още, че след въпросната среща ще има и повече яснота за изработването на икономическия анализ с всички варианти за АЕЦ "Белене".

Кога обаче ще стане това, тя не се ангажира и повтори, че ще се бърза, без да се прибързва.

Така остава неясно колко време ще се готвят тези анализи и кога може да се очаква решение за уреждането на арбитражното плащане.

На предишното правителство на Бойко Борисов, дошло на власт през 2009 г., му отне три години да анализира проекта, да води преговори с Русия и умува върху варианти за реализацията, за да реши в крайна сметка през март 2012 г. да го прекрати, след като вече бе глътнал близо 2 млрд. лв., а руснаците съдеха НЕК за поръчаното, произведено и неплатено оборудване.

Няма правни основания за спиране на лихвите

Така към присъдената сума продължават да се трупат всекидневни лихви от 167 хил. евро за забавяне на плащането. Попитана дали в преговорите с "Росатом" ще се иска спиране на начисляване на лихвите до намиране на решение и уреждане на дълга, Петкова каза, че за момента няма правни основания, за да се иска прекратяване на начисляването на лихвите.

"Ако НЕК плати всичко, ще се спрат лихвите, но нека да видим какво ще е решението, около което ще се обединим всички, и тогава ще има повече конкретика", посочи още Петкова.

НЕК обаче няма наличните пари и отделно вече дължи огромни суми на компанията си майка – "Български енергиен холдинг" (БЕХ), която веднъж тегли през есента на 2013 г. заем от 500 млн. евро, за да плати дълг на НЕК към БНП-Париба за предпроектрото проучване за "Белене", а втори за 535 млн. евро – преди няма и месец, за уреждане на борчовете на дъщерното си дружество за купен ток от американските въглищни централи. Отделно БЕХ през годините редовно отпуска финансови инжекции на НЕК, която е силно обременена от инвестиционните разходи за "Белене" и хидровъзела "Цанков камък".

Отделянето на проекта от НЕК още в бъдеще неясно време

Теменужка Петкова каза още, че се работи и в посока разделянето на активите от АЕЦ "Белене" от тези на НЕК в отделно дружество, което има планове да се приватизира. По думите на Борисов експерти ще решат дали от него да се продава мажоритарен или миноритарен дял или пък държавата да запази златна акция в ядрения проект.

"Но трябва да е ясно, че към момента може да се обособят само разходите за площадката на АЕЦ "Белене" от 1.4 млрд. лв. плюс притежаваните разрешителни. Пасивите (каквото е плащането към АСЕ за ядреното оборудване – б.а.) също може да се отделят в това дружество, но това на практика означава намаляване на стойността на активите на проекта", посочи Теменужка Петкова.

Преди време бившият министър на икономиката и енергетиката и сегашен председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев посочи, че приватизацията на проекта е единственият начин да се провери тезата за наличие на инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене". По неговите думи идеята бе да се продаде изцяло проектът срещу 1.4 млрд. лв. и ангажимент на инвеститора да плати оборудването на АСЕ, което реално означава кандидатът да извади около 2.6 млрд. лв. и после да осигури още около 7.4 млрд. евро за построяването на централата.

Петкова повтори, че има проявен инвеститорски интерес към участие в проекта и уточни, че става въпрос за стратегически партньори, но не назова имената им. С тях не се водят преговори, изчаква се крайното решение за проекта, уточни тя.