Правителството отново ще похарчи излишъка за нереформираните сектори

От няколко години през есента се случва едно и също нещо - правителството усеща, че е събрало от данъкоплатците повече пари, отколкото е очаквало и веднага намира "приоритетни" сфери, в които да "инвестира" допълнително постъпилите средства. Тази година приоритетните сфери са компютризация на училищата, водоснабдяването и финансовата децентрализация, пътища и за 13-а пенсия и заплата в бюджетната сфера.

Това не е първата година, в която се отпускат допълнителни средства за тези сфери. Образованието, пътищата, 13-тата пенсия и заплата в бюджетния сектор и финансирането на общините са сфери, които ползват финансиране от бюджетния излишък всяка година, в която има такъв. Изглежда, че в тези сфери има някакъв сериозен проблем, щом никога не им достигат отпуснатите средства и винаги се ползват допълнителни.

Обяснението за постоянния недостиг на средства в посочените "приоритетни" сфери е, че те не са реформирани и управлението на средствата в тях е неефективно. При такова положение е ясно, че колкото и пари да се наливат от излишъка, това няма да доведе до промяна.

Напротив, получава се обратен ефект - колкото по-лошо се управлява една сфера и колкото повече пари не ѝ достигат, толкова повече допълнително финансиране ѝ се отпуска. Съответно никой няма стимул да увеличава ефективността, всеки се опитва да докаже в колко неблагоприятно състояние е съответният сектор и колко важно е да се "налеят" пари в него. Обаче е ясно, че това не може да продължава вечно - в един момент или тази система от стимули ще се срине, или ще дойде момент, в който няма да има бюджетни излишъци.

Въпросът е трябва ли да се чака това да се случи, преди да се вземат мерки. Отговорът е относително лесен - сега е благоприятен момент за извършване на реформи. Чакаме ли да дойде кризата, ще е много по-болезнено.

Какви реформи са необходими на "приоритетните" сфери?

Образованието - проблемът не са парите, а как се харчат

Въпреки многото говорене за образованието в последно време и за нуждата от допълнително финансиране за него, повечето анализи пропускат да отбележат, че разходите за образование в България като дял от БВП вече са на нивото на Ирландия. Като се има предвид и това, че в България има относително малко деца, можем дори да твърдим, че разходите за едно дете като дял от БВП са повече от Ирландия.

Следователно, не парите са проблем на образованието, а как те се харчат. Това е и един от изводите в доклада за образованието на Министерството на финансите. След като вече няколко години разходите за образование растат с пъти по-бързо от другите разходи, вече трябва да е очевидно, че наливането на пари в бездънната яма "образование" трябва да престане и да се премине към реформи. Ваучерната система, предложена от експертите на Министерството на финансите, би била стъпка в правилната посока, която ще създаде по-голяма конкуренция и по-ефективно използване на отпуснатите средства. И като резултат - по добро образование за учениците.

Пътища и водоснабдяване - на концесия

Би било добре, ако правителството започне да прехвърля инфраструктурата към частния сектор чрез концесия или приватизация. По този начин разходите за построяването и поддръжката на тези обекти ще се поеме от частните инвеститори, а не от данъкоплатците.

Финансовата децентрализация - не повече пари, а повече права за местната власт

Финансовата децентрализация не означава изливане на повече пари в общините. Напротив, една от целите на децентрализацията е парите да се управляват по-ефективно на местно ниво и по този начин да се спестят пари на данъкоплатците. Финансовата децентрализация означава местните органи на властта да имат правомощия, а "спускането" на пари от централната власт към местните власти по никакъв начин не увеличава правомощията на кметовете и общинските съвети. Дори може да се твърди, че е вярно обратното - чрез допълнително отпуснати пари на определени общини правителството придобива по-голямо влияние върху решения, които би трябвало да се вземат по места.

13-та заплата или как частният сектор плаща коледните премии на чиновниците

Години наред управляващите продължават практиката в края на годината да използват парите, събрани от всички данъкоплатци, за да дават 13-та заплата на държавните служители. С други думи, частният сектор произвежда повече и в резултат на това чиновниците получават повече пари по Коледа.

Няма нищо лошо в това държавните служители да получават високи заплати, ако работят достатъчно ефективно, но в момента това не е така - има прекалено много бюджетни служители, които са просто ненужни. Нормалното решение е излишните служители да се уволнят и част от спестените средства да се използват за допълнително стимулиране на останалите служители, които работят достатъчно съвестно.

13-та пенсия не решава проблемите на пенсионерите

Както многократно сме посочвали, сегашната пенсионна система е двойно вредна. Тя е вредна за пенсионерите, защото им осигурява мизерни пенсии; тя е вредна и за работещите, защото им отнема огромна част от дохода под формата на пенсионни осигуровки; тя е вредна и за икономиката като цяло, защото забавя икономическото развитие.

Решението на тези проблеми е в реформиране на пенсионната система чрез увеличаване дела на капиталонатрупването /т.нар. втори стълб/ и намаление на осигуровките. Раздаването на 13-та пенсия, за съжаление, не може да реши проблемите на пенсионната система.

Предизборното наливане на пари не заменя необходимите реформи

Забелязваме, че за решаването на проблемите в "приоритетните" сектори са необходими сериозни реформи, които не могат да бъдат заменени от предизборно наливане на повече пари. Има и още едно важно нещо в случая - това, че през 2002, 2003 и 2004 г. има бюджетни излишъци показва, че бюджетът системно събира прекалено много пари от данъкоплатците, което позволява да се направи едно наистина радикално намаление на данъците през 2005 година. Още повече, че намалението на данъците през следващата година не зависи от това дали тазгодишният излишък ще се похарчи или не.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?