Правителството прави спецзвено срещу трафика на бежанци

Правителството обяви "впечатляващи" резултати в овладяването на бежанския натиск и засилване на мерките срещу трафикантите на бежанци със създаването на специализирано звено между МВР и прокуратурата, което ще работи приоритетно срещу тях. Освен това кабинетът ще работи активно за промяна на Дъблинския регламент, който изисква мигрантите да кандидатстват за убежище в първата страна от ЕС, в която са влезли, и ще настоява за въвеждането на единен бежански статут.

Това стана ясно след заседание на тримата вицепремиери Румяна Бъчварова, Меглена Кунева, Ивайло Калфин и външния министър Даниел Митов във вторник.

Те изразиха готовността на страната да приеме квотното разпределение на бежанци в рамките на ЕС, но ще иска допълнително уточняване на правилата.

"Все още има обстоятелства, които трябва да намерят отражение в начина на разпределение. Той трябва да бъде максимално справедлив. България вече заяви, че ще приеме 500 новопристигнали бежанци. Трябва да се определят условията на заселване на бежанците за тяхното дългосрочно пребиваване, а когато се създаде благоприятна обстановка, трябва да се осигури тяхното връщане", заяви вътрешният министър Румяна Бъчварова, след като преди ден стана ясно, че според новите предложения на Европейската комисия за бежански квоти от България ще се очаква да приеме допълнително 1600 души.

Бъчварова не заяви конкретно, че България ще приеме предложението на ЕК, но от думите ѝ стана ясно, че няма да се обяви против него.

Вицепремиерът Меглена Кунева заяви от своя страна, че "България и Румъния заявяват техническата си готовност и необходимостта от укрепване на Шенген", но за разлика от Букурещ не обвърза приемането на още чужденци с присъединяването в зоната за свободно пътуване. По думите ѝ в момента се чуват думи за ренационализация на границите, но двете страни не споделят подобен подход.

Засилени мерки срещу трафикантите

Бъчварова лансира поредното общо звено между МВР и прокуратурата, което този път ще бъде насочено срещу трафикантите на бежанци. Досега бяха формирани подобни звена и за борба срещу корупцията и срещу контрабандата.

"България ще настоява за синхронизиране на националните законодателства в ЕС за много по-тежки наказания за трафикантите на хора и за създаване на обща европейска прокуратура", каза Бъчварова.

Тя припомни, че в Народното събрание вече е внесено предложение за повишаване наказателните мерки срещу каналджийството и трафика на хора.

Бъчварова оцени високо работата на правителството, но отчете, че засега ЕС се проваля в намирането на ефективно решение за изход от кризата.

"Ние следваме всички стандарти за прием, и резултатите, които постигаме засега, са впечатляващи на общия фон на миграционните процеси в Европа", каза Бъчварова.

Тя каза още, че България подкрепя идеята за изграждане на регистрационни центрове не само в Гърция и Италия, а приоритетно на територията на държавите на произход или близките до тях.

"Решението на проблема трябва да се търси най-близо до мястото, на което той е възникнал", отбеляза Бъчварова.

Даниел Митов коментира, че проблемът с трафика на хора е приел такива размери, че се е превърнал в "доходен жесток бизнес", в игра с живота на хората, които бягат от ужаса на войната или търсят по-добър живот.

"Създадени са условия този бизнес да бъде още по-солиден и проблемът е в това, че мрежи от хора буквално набират кандидати за преселение в ЕС", заяви външният министър.

България не иска да приема обратно бежанци

Бъчварова уточни, че страната ни ще иска унифицирани молби за международна закрила и въвеждането на единен статут на бежанец за целия ЕС. Социалният министър Ивайло Калфин от своя страна също отбеляза, че Дъблинският регламент не работи и трябват нови правила.

Според сегашните правила влезлите в България и напуснали я след това хиляди имигранти, могат да бъдат върнати у нас. Няколко държави, сред които и Германия, обявиха, че временно няма да го прилагат и да връщат мигранти. Регламентът от Дъблин причинява от известно време напрежение в ЕС и е в процес на преразглеждане, но все още няма съгласие

"Трябва да се определят условията на заселване на бежанците за тяхното дългосрочно пребиваване, а когато се създаде благоприятна обстановка, трябва да се осигури тяхното връщане", каза още Бъчварова.

Бежанците да имат право за свободно придвижване

Ивайло Калфин допълни,че европейската солидарност не би могла да бъде ограничена само до квоти и, когато става въпрос за настаняване на бежанците, трябва да се отчитат социалните и икономическите условия за съответните страни.

"Трябва да си даваме сметка, че няма как да задържаме, арестуваме и да държим в затвори бежанци, които получат статут в България. Приемът на бежанци би трябвало да бъде обща европейска политика, включително свързано с правото им за движение в рамките на ЕС", посочи още той.

Изтеклата досега информация за новия план на ЕК за разселване на бежанци, който ще бъде обявен в сряда от Жан-Клод Юнкер пред Европейския парламент, говори за намерение на вече резселените хора, да им бъде забранено да пътуват из Европа.

Мерки срещу икономическите имигранти

Калфин коментира още, че трябва да се предприемат мерки за недопускането на икономическите мигранти в ЕС.

Вицепремиерът Меглена Кунева посочи от своя страна, че трябва да се създаде и обща европейска структура, която да работи по проблемите с бежанците. По думите на Кунева Европейският съюз не може да продължава с 28 различни политики по отношение на миграцията и бежанците.

Външният министър Даниел Митов допълни, че трябва възможно най-бързо да се организират бежански центрове в трети държави, за да не се стимулират бежанските потоци към ЕС.

"Трябва да си даваме сметка, че каквото и да правим, лекуваме ефектите и последствията. Трябва да се обърне много по-сериозно внимание за ускорено решаване на конфликта, на териториите, които създават условия за засилени бежански потоци. Трябва да се справим, колкото може по-бързо с проблема "Ислямска държава". Държавите от региона на Близкия Изток трябва да поемат много по-голяма отговорност", каза още Митов.