Правителството прие българската адаптация на GDPR

Правителството прие в сряда промените в Закона за защита на личните данни, чиято цел е адаптация на Европейския регламент за защита на личните данни (GDPR). Срещу проекта имаше множество критики от бизнеса, медиите и редица неправителствени организации. Общите критики бяха, че промените ще направят публичната среда много по-непрозрачна, а бизнесът ще бъде натоварен с големи разходи.

Авторитетната неправителствена организация "Програма Достъп до информация" алармира, че промените могат да доведат до затваряне на публични регистри. Бяха изказани и редица притеснения за медийната свобода, ако законът бъде приет в този вид, защото журналистите също обработват лични данни за целите на разследванията си. В същото време при нарушения се въвеждат глоби в размер на най-малко 10 000 лева, а журналистиката не е изрично изключена от приложното поле на закона, въпреки изискванията на европейския регламент.

Автор на проекта за адаптация на GDPR е Комисията за защита на личните данни. Нейният председател Венцислав Караджов обеща в края на май, че ще бъдат направени редакции в него преди окончателното му приемане от Народното събрание.

Той каза, че ще отпаднат минималните глоби от по 10 000 лева, които притесниха бизнеса и медиите. Караджов обясни, че новото законодателство няма да промени начина, по който се обработват лични данни в България. Шефът на комисия обеща да бъдат внесени и уточнения в проекта, свързани с работата на медиите, с които да им се даде възможност да обработват лични данни за целите на обществения интерес.

Междувременно стана ясно, че пред комисията "Антикорупция" няма законови пречки да поддържа публичен регистър на имуществените декларации на управляващите. Това се казва в позицията на Комисията за защита на личните данни, изпратена до колегите им в "Антикорупция".

Единствените данни, които трябва да се трият от декларациите са ЕГН, номер на лична карта, адрес, подпис, номера на банкови сметки и банкови карти.