Правителството прие съдебния закон, въпреки съпротивата на ВСС

Ключовият проект засега има парламентарна подкрепа, декларира Екатерина Захариева

Правителството прие съдебния закон, въпреки съпротивата на ВСС

Министерският съвет (МС) прие в сряда промените в съдебния закон, т.нар. втори пакет от съдебната реформа, който цели осъществяването на едни най-значимите промени в системата за последните 25 години. Висшият съдебен съвет (ВСС) и по-точно мнозинството му, поддържащо статуквото, се обяви срещу промените, което очевидно не е повлияло на решението на МС, а според правосъдния министър Екатерина Захариева е осигурена и подкрепата на Народното събрание.

Голям недостатък на проекта е, че твърде слабо засяга темата за абсолютната власт на главния прокурор, но пък сериозен плюс е, че предвижда сериозно демократизиране на управлението на съда. На редовите магистрати се дава право да изземват правомощия от шефовете си. Съдиите ще могат да предлагат предпочитани от тях магистрати за ръководители, а ВСС няма да има право да игнорира предложенията им. Въвежда се пряк избор на членовете на ВСС.

Премахва се текстът от закона, който гласи, че главният прокурор е абсолютен шеф на всички прокурори, макар да се запазва правото му да заповядва надолу по веригата в писмен вид. Отделно се предвижда обвинител №1 да бъде подложен на много по-разширен парламентарен контрол.

Законопроектът решава редица проблеми с атестирането и дисциплинарната дейност в система. Той урежда детайлно и новите правомощия на съдебния инспекторат, които бяха приети с промените в конституцията.

На първо четене подкрепа има

От думите на министър Екатерина Захариева се разбра, че засега съдебната реформа има достатъчна парламентарна подкрепа. Тя каза, че е говорила с ГЕРБ и с останалите участници в управляващата коалиция, включително с бившите партньори от АБВ.

"Проведох консултацията с Реформаторския блок. Мисля, че те също ще го подкрепят, поне с такова усещане останах. От АБВ вече много категорично казаха, че ще подкрепят законопроекта, от Патриотичния фронт имаха някои въпроси, но останах с усещането, че те ще подкрепят духа на проекта. Надявам се това обещание да се изпълни и в зала. Дотук това са консултациите, които съм провела. Продължавам с останалите", декларира Захариева в Министерския съвет.

Тя обясни и част от аргументите за предлаганото демократизиране на управлението на съда: "Сега административните ръководители фактически притежават властови ресурс, който определя доминиращата им роля и създава предпоставки за оказване на нерегламентирано влияние и натиск върху съдиите, а оттам върху процеса на правораздаването."

Проектът бе обявен за приоритетен лично премиера Бойко Борисов преди няколко месеца.

Съпротивата

Засега съпротивата срещу реформата е концентрирана във Висшия съдебен съвет, но не е изключено обръщане на позициите и в Народното събрание, както се случи с конституционните промени. В края на миналата година т.нар. "историческият компромис" бе "опраскан" от всички парламентарни сили, които се подписаха под него. Целта бе да се осигури контрол на главния прокурор Сотир Цацаров върху прокуратурата и след преструктурирането на Висшия съдебен съвет на две колегии. Правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка в знак на протест, а ДСБ оттегли подкрепата си за управлението.

Резултатът от опраскването е видим, защото хората на Сотир Цацаров и шефа на Върховния административен съд Георги Колев в момента имат пълен контрол върху прокурорската и съдийската колегия във ВСС.

Съпротивата на кадровиците срещу промените в съдебния закон бе вдъхновена именно от опозицията на Колев срещу разширяването на съдийското самоуправление. Миналия четвъртък мнозинството на Цацаров и Колев отхвърли без аргументи целия проект. Абсурдното в случая бе, че така ВСС зачерта дори и собствените си предложения. Сотир Цацаров не присъства лично на заседанието.

Сега се разбра, че шефът на ВАС е изпратил писмо от 40 страници, в което се обявява против голяма част от закона.

Екатерина Захариева окачестви това поведение на ВСС като "абсурдно", "нелепо" и петно върху имиджа на страната. Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов сподели оценката ѝ, но допълни, че поведението на кадровиците може да се обясни и с наближаващите президентски избори.

Споделяне
Още от България