Правителството роди програма, но неизвестните остават

След тримесечни родилни мъки правителството на Симеон Сакскобургготски представи управленската си програма. За съжаление обаче тя не се отличава с голяма конкретност, а повече с политически пожелания и стара информация за проекти, по които се работи по програми на ЕС и Световната банка. За твърде малка част от мерките има определени точни срокове.

Но основен проблем на документа със заглавие "Хората са богатството на България" е липсата на ясно обоснован отговор на въпроса защо. Защо приоритетни отрасли за правителството са телекомуникациите и високите технологии, енергетиката, туризма, селското стопанство и транспорта.

Защо до края на мандата безработицата ще намалее само със 150 хил. души, при положение, че преди изборите се обещаваха по 100 хил. нови работни места годишно?

Защо няма яснота по увеличаване на разходите за образование след като ще се развиват високите технологии?

Защо не е предвидена програма за подпомагане на културата, след като туризмът е посочен като приоритетен отрасъл?

Защо селското стопанство, което обикновено е едва 2-3% от икономиката на развитите страни , ще бъде приоритетен отрасъл при положение, че този бизнес по правило е губещ и се субсидира от страните в ЕС?

Защо в програмата няма и дума за развитието на химическите заводи, производството на торове, добива на стомана, леката промишленост и преработката на горива?

Програмата на правителството обещава постигане на висок и устойчив средногодишен икономически растеж от 5 до 7 процента за периода 2002 - 2005 година.

Запазени са сроковете по основните инвестиционни проекти, свързани с транспортната инфраструктура, които бяха договорени при предишното правителство.

Вицепремиерът Николай Василев посочи, че в програмата правителството предвижда привличане на чуждестранни инвестиции от 1 - 1,2 милиарда долара за периода 2002-2005 година. Основният поток от чуждестранните инвестиции се очаква от Европейския съюз и Северна Америка.

Сякаш обаче е погрешно да се анализира програмата, задавайки конкретни въпроси. Тя по-скоро може да се възприема като упражнение на вярата, че дори и без правителствена стратегия и при гаранция, че кабинета няма да върши нередни неща, икономическият ръст ще дойде някак от само себе си.

Преамбюла на програмата дава някои правилни насоки в анализа на последващите над 190 страници. Там четем:

"Време е управлението да стане израз не на партийни амбиции, а на интересите и ценностите на най-широкото мнозинство от народа".

"В България интересите на бизнеса, на работещите и на безработните съвпадат".

И накрая за вярата:

"Доверието поддържа обществото жизнено и готово да посреща предизвикателствата на времето. Затова този безценен капитал трябва да се пази и умножава. Това значи позитивна нагласа към съгласувано действие за общ успех".

Иначе целите на програмата са прекрасни- икономически ръст, финансова дисциплина, ниска инфлация, отпадане на лицензионните режими и т.н. и т.н.

Каква е обаче идеята на правителството за начина, по който ще бъде постигнато светлото бъдеще не става ясно. И нито дума за 800-те дни. Само дето разбрахме, че хората били богатството на България. Списък с хората, обаче, не бе представен.