Правителството с право да мобилизира частни фирми при криза в държавата

Макар и с голямо закъснение, правителството най - после прие проектозакон за управление при кризи, който регламентира взаимоотношенията между изпълнителната власт и физическите и юридическите лица при кризисни ситуации от различен характер.

Кризисно положение ще може да се обявява само с решение на правителството, което ще има право да мобилизира и частни фирми за участие в преодоляването му.

След редица спорове и непрекъснати промени, проектът стигна до правителството почти две години след първоначално поетия ангажимент за приемането му - 2002 г., преди поканата за членство в НАТО, и една година след трагедията край Разлог, когато при гасене на горски пожар загинаха трима пилоти от ВВС и един пожарникар, а МВР и военните се скараха кой е имал право да праща на място самолети.

Основните спорове бяха кое ведомство да има водеща роля, а ДПС се опасяваше, че създаването на единен център за управление на кризи може да доведе до закриването на Комисията по бедствия и аварии, за която отговаря министърката без портфейл Филиз Хюсменова. В окончателния вариант на законопроекта е записано не само, че тази комисия остава да действа, но и че ще ръководи от министър без портфейл. Не е упоменато само името му. Преди рокадите в кабинета от м.г. начело на комисията стоеше също министър без портфейл от квотата на ДПС.

В закона също така се предвижда запазване на Агенция "Гражданска защита".

Министерският съвет (МС) е държавният орган, който формира националната политика и осъществява общото ръководство в процеса на управление при кризи, предвижда одобреният законопроект.

Съветът по сигурността към МС ще координира управлението при кризи

МС ще осъществява своите правомощия с помощта на Съвета по сигурността към правителството и формиран за всеки конкретен случай на криза Национален кризисен щаб (НКЩ) като временен орган. В състава на НКЩ ще се включват министри, заместник-министри и ръководители на други органи на изпълнителната власт.

За реагиране при кризи на ведомствено и териториално ниво се предвижда още и създаване на съвети по сигурността и управление при кризи към министрите, другите централни органи на изпълнителната и на местната власт.

Според определението в проекта "криза е всяка внезапна ситуация или неочаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикани от човешка дейност, събития, или природни явления с негативни последици за територията, околната среда, населението, гражданите, материалните ценности на страната".

Предвижда се законът да се прилага за всички кризи с изключение на предвидените в Конституцията и други закони военно положение и положение на война. Основната цел е да се изгради Национална система за реагиране при кризи, която да осигури изпълнението на функциите на държавата, обясни пред журналисти Митко Стойков, началник сектор на дирекция "Отбранителна политика" в Министерството на отбраната.

В краен случай ще се мобилизират ресурси на частни фирми

Като крайна мярка при въведено кризисно положение се предвижда с решение на МС да бъде обявена мобилизация на граждански ресурси, която да действа за времето на обявеното кризисно положение.

Дейностите при кризи ще се финансират както от държавния бюджет и бюджетите на общините, така и за сметка на юридически лица и еднолични търговци, които с оглед на тяхната дейност ще бъдат задължени да участват в процеса на управление на кризите. За целта ще се изготвят каталози, в които ще бъдат включени големите търговски фирми и предприятия, които разполагат с техника. С тях ще се сключват договори за мобилизиране по време на кризи.

Не може да се мобилизират фирми извън определените в каталозите, както и хора, чиито семейства, или те лично, са засегнати от действията на кризата.

Доброволците, които ще участват при преодоляването на кризи, ще получават възнаграждение от бюджета за времето на мобилизация. То ще бъде адекватно на това, което получават на редовното си работно място. За да може да бъде използван като доброволец, човек трябва предварително да е сключил договор и да бъде част от доброволно формирование, предвижда законопроектът.

Предвиждат се и постоянно действащи щатни административни звена. Те ще включват в състава си центрове за управление при кризи, националния център за управление при кризи в МС и центрове за управление на кризи към министрите, другите органи на централната изпълнителна власт и областните управители. Те ще поддържат непрекъснато оперативно дежурство, ще осигуряват постоянно наблюдение, събиране и обмен на информация и ще правят анализи и оценка на обстановката и рисковите фактори. Тези звена ще извършват оповестяване при кризи, ще изготвят експертна оценка на ситуациите и ще координират действията на централната и териториалната изпълнителна власт.

Спасителните отряди към "Гражданска защита" ще продължат да функционират.

Според експерти, проектът може да претърпи сериозни промени при разглеждането му в парламента, но за неговото приложение е необходима изключително стройна организация, която тепърва ще се регламентира чрез правилници.

Глоби и обезщетения

При ситуация на криза държавата ще осигурява помощ за изхранване и подслон на засегнатото население. При виновно причинени щети изразходваните средства за овладяване на кризата ще се връщат от виновника на държавата.

Законът предвижда и глоби за ръководители, които не изпълняват разпореждания в закона.

Разходите от държавния бюджет, извършени за възстановяване на виновно причинени вреди при кризи, се възстановяват от причинителя на вредите по реда на гражданските закони, гласи законопроектът.

Физически или юридически лица, които не изпълняват с предимство поръчка, доставка или услуга за нуждите на органите за управление при кризи или на пострадало население, се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лева. А за тези, които не изпълнят разпореждане на орган за управление при кризи, глобата е 1000 лева при първи отказ и 2000 лева при втори.

Ръководител на обект, който не изпълни свои задължения, произтичащи от този закон, или не изпълни разпореждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба от 10 000 лева. Ако заради това неизпълнение са причинени вреди на голям кръг от хора или на значителни територии на околната среда и публичната инфраструктура, глобата е в размер на 100 000 лева.

Част от националната система за реагиране при кризи е националната система за оповестяване, която включва съществуващата комуникационна и информационна система на гражданската администрация плюс използването на всички медии, каза Митко Стойков.

Когато пострадалите са застраховани, те няма да получават обезщетителна помощ. Такава помощ ще се получава само ако бъде обявено кризисно положение.