Правителството се опитва да ограничи достъпа до информация

Приетите от правителството промени в Закона за защита на личните данни са изготвени без обществена дискусия и в отсъствието на неправителствените организации за правата на човека и за защитата на информираността на гражданите. Това каза за Mediapool в петък юристът от фондация “Програма за достъп до информация” Александър Кашъмов, ден след одобрените от кабинета поправки. Ние не разполагаме с приетия от правителството текст, но огласените от медиите промени са, меко казано, смущаващи и налагат немотивирани ограничения върху свободата на достъпа до информация, каза той.

Една от промените в закона гласи, че “Обработването на лични данни, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела и мерки за сигурност, се извършва само от или под контрола на съответните компетентни органи.”

Този текст е неясен и съдържа в себе си противоречия, каза Кашъмов. Какво значи да има контрол над информацията от съдебно заседание, което е публично и всеки гражданин има право да присъства на него, попита той.

Юристът даде пример за неправомерно “презастраховане” със защитата на личността, като се разрешава забулването на подсъдими “по тяхно искане”, за да не бъдат гледани или снимани, когато влизат в заседателната зала. Съдът е публично място и подобна забрана е недопустима, обясни той.

Ако такъв текст бъде приет, медиите може да попадат под ударите му, ако пишат за съдебни процеси и изнасят данни за подсъдими лица, които на самото дело са публично достояние.

Неяснотата в подобен текст дава възможност за различни тълкувания по подобие на прословутия чл. 339 “а” от Наказателния кодекс, който се отнася до използването на специални технически средства без разрешение.

По този текст от закона в Русе бе осъден румънският журналист Джордже Бухнич и бе образувана проверка срещу телевизия Би Би Си за филма ѝ “Да купиш игрите”. И румънският репортер, и авторите на филма бяха използвали скрита камера, разследвайки случаи на евентуална корупция  - в първия случай в българска безмитна зона на Дунав мост, във втория – на члена на Международния олимпийски комитет Иван Славков. 

Според Александър Кашъмов недоумение буди и предложението за заличаване от сега действащия закон на текст, който разрешава предоставяне на информация, когато “източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация, за която е осигурен достъп, по ред, определен в закон”; (чл. 35 ал. 1 т. 2). На практика отпадането на този текст би означавало, че средствата за масова информация нямат право да съобщават нищо за имотното състояние на публична фигура като депутат, например, нито за образователния му ценз, нито за семейното му положение, понеже това са лични данни, коментира юристът.

Той допусна, че предложените от правителството промени в Закона за защита на личните данни ще бъдат преработени и чак тогава ще влязат за разглеждане, но не от този парламент, а от следващия.

Споделяне
Още по темата
Още от България