Правителството ще одобрява приватизацията на стратегически фирми

Правителството ще одобрява приватизационните договори на стратегическите предприятия, чиято продажба се извършва по предварително одобрена от кабинета стратегия. Ако Министерския съвет не одобри условията в подписания от Агенцията за приватизация и купувача договор или се усъмни в произхода на капитала на новия собственик, сделката ще се прекратява.

Това е предвидено в промените на закона за приватизацията и следприватизационния контрол, изготвени от министерството на икономиката и пуснати за съгласуване сред държавните ведомства, съобщиха от пресцентъра на Лидия Шулева.

Преди по-малко от месец вицепремиерът Шулева получи политическото одобрение на НДСВ за промени в закона. Както бе обявено още тогава, се въвежда ясно разграничение между отговорностите на ресорните министерства и на Агенцията за приватизация при продажбата.

Отрасловите министерства, които осъществяват държавната политика в дадения сектор, ще извършават преструктурирането на фирмите и ще подготвят стратегията за тяхната приватизация. Агенцията за приватизация остава "брокера", който търси инвеститори и извършва самата продажбата.

Ведомството на Шулева се аргументира, че за приватизация в момента са останали предимно държавни фирми, които са с монополно и структуроопределящо значение за българската икономика. Затова при раздържавяването им трябва да се гарантира обществения интерес. Целта на промените е приватизационният процес да стане по-бърз и да се привлекат качествени инвеститори.

Според промените, преди приемането на държавния бюджет за съответната година, правителството ще приема и два списъка с фирми за приватизация и методите, по които ще се раздържавяват. В единия ще са фирмите, които ще се раздържавяват по приета от МС стратегия, а в другия ще са останалите дружества, определени за приватизация през съответната година. Списъците ще се изготвят от ресорните министри, като трябва да съдържат и изготвени съвместно с АП финансови обосновки на очакваните приходи от сделките и разходите по раздържавяването.

С промените се предлага да отпаднат Надзорните съвети на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол. В тези органи на квотен принцип участваха представители на парламентарно представените политически сили. АП ще се управлява от 5-членен Изпълнителен съвет, а АСК - от 3-членен.

Според логиката на новите приватизационни поправки, отговорността за раздържавяването не трябва да се размива между изпълнителната и законодателната власт. Затова е предвидено стратегиите за приватизация на най-важните фирми, които сега се одобряват от парламента, да се гласуват от правителството, а Надзорните съвети да се съкратят.

При продажбата на дружества по приета от правителството стратегия, кабинетът ще определя срока за представяне на декларация за произхода на средствата на купувача и срока за сключването на договора. Министерският съвет ще одобрява и приватизационния договор, както и съпътстващите документи по сделката. Без съгласието на кабинета, тези сделки няма да се финализират.

С промени в закона се ускоряват и процедурите, с които Агенцията за следприватизационен контрол ще си събира вземанията от некоректни инвеститори. Предвижда се за неизплатените в срок задължения по приватизационни договори, произтичащи от неплащане на покупната цена, Агенцията да може да се снабдява с изпълнителен лист по чл.237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс.

Разсрочването на инвестициите не може да излиза извън годините, договорени в приватизационния договор.

На Агенцията за следприватизационен контрол се дава и възможност да продава на трети лица вземанията си от некоректни инвеститори. Продажбата ще става чрез регулирания пазар на ценни книжа. В определени с наредба случаи агенцията ще може да продава вземания, които не е успяла да събере, под номиналната им стойност.

Създава се и нова възможност - за приватизация на държавни фирми в ликвидация. Това ще става по искане на съответния министър, принципал на дружеството, до Агенцията за приватизация. Новата възможност е продиктувана от прекалено бавното провеждане на ликвидационните процедури, се мотивират от икономическото министерство.

Споделяне

Още от Бизнес