Кабинетът забавя покупката на бронирани машини и кораби заради сделката за F-16

Заради покупката на изтребителите F-16 Block 70 правителството очаквано забавя изпълнението на проектите за нови бронирани машини и патрулни кораби. Освен това кабинетът увеличава бюджетният дефицит за тази година четири пъти - до около 2% от Брутния вътрешен продукт или 2.228 млрд. лева, и вдига разходите на военното министерство с 2.1 млрд. лева, колкото ще струват изтребителите

Това ще стане с актуализацията на бюджета, която в понеделник бе приета на извънредно правителствено заседание.

Досега правителството твърдеше, че трите големи военни проекта ще се подготвят едновременно, но сега потвърди официално сигналите от месеци, че това няма да се случи. Според актуализацията планираните 271 млн. лв. за реализиране на други проекти за модернизация на армията няма да бъдат изразходвани тази година.

С промените в бюджета не се предвижда промяна на ограничението за нов държавен дълг. Миналата седмица обаче стана ясно, че ще емитира още 200 милиона лева нов дълг под формата на 20-годишни облигации, след като през юни вече беше пусната емисия за 300 млн. лева.

Бюджетният дефицит обаче ще стигне 2%, въпреки че бе планирано да е 0.5% от БВП или 600 млн. лв.

Корабите може и да "заплуват", но...

Проектите за бронирани машини и два нови патрулни кораба са на обща стойност около 2 млрд. лева и се подготвят от години.

Очакваше се скоро военното министерство да поиска оферти от четири компании за бронирани машини, а после да ги оцени и да започне преговори с избраната фирма. Проектът за два нови патрулни кораби е в по-напреднала фаза. МО вече получи оферти от три компании и би трябвало да ги е оценило, но няма публична информация.

Зам-военният министър Атанас Запрянов обясни в понеделник, че се надява договорът за нови кораби все пак да бъде сключен до края на годината, но плащанията да започнат от следващата. 

"Там проектът е в много напреднала фаза и съм оптимист. За бойните машини е малко проблематично, тъй като още се работи по спецификацията и изискванията“, обясни Запрянов.

Преди седмици военното министерство демонстрира повече оптимизъм, като съобщи, че съвсем скоро ще бъдат поискани оферти за бронирани машини, но явно проектът пак е зациклил. Основните спорове там са около техническите изисквания на търсените машини и включването на българския бизнес в проекта.

Това е поредното отлагане на двата проекта, които се точат от години. Правителството се надява, че може да изплати бронираните машини и корабите разсрочено за десет години, но не е ясно дали ще може да договори подобна финансова схема.

Парите за F-16 ще генерират известни приходи

От правителствената пресслужба обясниха, че финансовият модел на сделката за изтребителите предвижда цялата сума бързо да се преведе на федералното правителство. Част от средствата обаче ще се депозират и инвестират чрез банкови и инвестиционни сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк, като така ще осигуряват доходи в полза на българската държава. 

Откриването на сметките и прехвърлянето на средства отнема обичайно около 6 месеца.

Размерът на средствата, които биха могли да се прехвърлят по този начин, ще се определи от Агенцията на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA), като по сметката на федералното правителство трябва да се поддържат средства за покриване на текущи разплащания на агенцията по проекта за 90 дни.

Стандартно средствата се инвестират в овърнайт депозити и нискорискови краткосрочни федерални съкровищни бонове (treasury bills) с различна срочност.

Кабинетът обаче не съобщава каква доходност очаква.

Сделката за F-16 влиза в парламента

Освен това правителството предложи в понеделник на парламента да ратифицира подписаните миналата седмица от военния министър Красимир Каракачанов четири договора за придобиването на изтребителите.

Очаква се договорът да бъде подкрепен от депутатите на ГЕРБ, ВМРО и ДПС. Както и остра съпротива от депутатите на БСП, които по принцип подкрепят модернизацията на армията, но имат резерви към избора на САЩ и "Локхийд Мартин".

Изтребителите трябва да бъдат доставени до 2023 година. Първоначалните български изисквания бяха първите машини да пристигнат до две години след сключването на договора, но това няма да се случи.

Освен това, за да стане цената приемлива, правителството оряза значително въоръжението и резервните части, които ще бъдат купени с изтребителите.

Така част от разходите по сделката ще бъдат изтеглени в следващите години.

България планира да купи още 8 изтребители, но не се знае кога може да се случи това. Кабинетът обаче очаква те да излязат по-евтино и да се платят на вноски. 

"Няма скрити разходи"

В понеделник зам.-военният министър Атанас Запрянова за пореден път увери, че няма скрити разходи в сделката.

"Договорът е гъвкав и позволява в хода на неговото изпълнение да бъдат добавени допълнителни наши изисквания", допълни той.