Правителството смени командира на военната флота преди сделката за 1 млрд. лева

Правителството сменя командира на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев, който подготвяше години наред проекта за закупуването на два нови патрулни кораба. Ако се осъществи, това ще е една от най-скъпите сделки в модернизацията на армията и ще достигне близо 1 млрд. лева.

Проектът се движи основно от контраадмирал Митко Петев, който обаче сега ще бъде повишен във "вицеадмирал" и изпратен за представител на началника на отбраната в НАТО и ЕС. Там той ще замени вицеадмирал Георги Фиданов

Новият командир на военната флота ще бъде контраадмирал Кирил Михайлов, който сега е български представител в Съюзното командване по операциите в Монс, Белгия.

Рокадите трябва да бъдат санкционирани и от държавния глава Румен Радев, като практиката е подобни назначения да бъдат съгласувани предварително.

Смяната се прави на финалната права преди сключването на сделката за новите кораби. За поръчката подадоха оферти три компании - българската "МТГ – Делфин", германската "Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG“ и италианската "FINCANTIERI“ (Италия). 

За фаворит се смята единствената българска компания, след като представители на правителството периодично и многократно са коментирали, че целта е големите военни поръчки по възможност да остават в България.

Ако има политическа воля, до края на годината може да се стигне до сделка. Но около проекта все още има много съмнения предвид дългата му история.

Сред другите предложения на правителството са "дежурно" повишение за командира на Военномедицинска академия. Бригаден генерал Венцислав Мутафчийски ще бъде удостоен с висше офицерско звание "генерал-майор“.

Освен това правителството предлага на президента да освободи бригаден генерал Пламен Йорданов като командир на 61-ва механизирана бригада заради изпращането му на работа в многонационалната дивизия "Югоизток” в Букурещ, Румъния.

По стара традиция разместванията по върховете на армията стават без каквато и да е прозрачност и публични мотиви.

Критериите за изкачване в йерархията са неясни и често повишаването в длъжност се дължи не само на професионални качества, а и на добро позициониране пред партийните централи, политическото ръководство на министерството и президента.

Обществото обаче все по-малко се интересува кой генерал какво командва. Години наред генералите нямат мнение дори по най-сериозните въпроси от бъдещето на армията и остават мълчаливи свидетели на кадровия и технически колапс, в който тя затъва все повече.

Не се намери и нито един действащ генерал, който да оспори на време и някои порочни сделки за модернизация на армията, в които изтекоха неефективно стотици милиони.