Правителството започна с прагматични мерки

Господин Пръмов, как оценявате предложените от правителството икономически мерки?

Взетите решения или по-точно обявените намерения са само част от първите важни ходове, които трябва да бъдат извършени в посока промяна на икономическата политика на държавата. Според мен тези ходове не са популистки, а са по-скоро рационални и прагматични. Доколкото може да се съди от първоначалните оценки на бизнеса и извън бизнес кръговете, това са едни консервативни ходове. Но има още много неща да бъдат казани и свършени и предполагам, че предстои.

Смятате ли, че бизнесът ще даде положителен отговор на намаляването на ДОД и на идеята за нулева ставка при данък печалба при реинвестиране?

Категорично да, особено за второто. Разбира се, ние трябва да видим как точно ще бъде формулирано в закона понятието нулева ставка върху реинвестирана печалба. Доколкото разбирам, този път няма да става дума за "реинвестиции" от типа на закупени леки коли - правя алюзия с 1992 - 1993 година. Другото, което бизнесът ще оцени, е консервативният подход към политиката на доходите, а именно промяната на ставките по данък общ доход и към днешна дата покачването на минималната работна заплата. Това се отразява основно на осигуровките, естествено покачвайки абсолютната сума, която работодателят ще плаща. Това в микроразрез може да не изглежда особено изгодно, но в макромащаб е доста положителен ход.

Не мислите ли, че е малко трудно да се прецени доколко намаляването на данъците ще даде добър резултат в едни кратки срокове? Все пак трябва да се запълни дупката в бюджета от предвидените мерки, която финансовият министър определи на около 500 млн.лв.

Съгласен съм, че ефектът трудно може да бъде преценен в краткосрочен план. Особено, когато гледаме елементи от картината, а не цялата картина.

Първо тези намаления, които бяха обявени, в никакъв случай не са решаващи като перо в графата постъпления в бюджета. Те са съществени, но не решаващи. Второ, съкращенията в приходната част лесно биха могли да бъдат компенсирани със съкращения в разходната част. Говоря по принцип и не само за бюджета, а за всеки един баланс. Защото бюджетът също е баланс.

Не съм фискален експерт и не следя изкъсо и ежедневно процесите в бюджета. Но бих съкратил значително тази част от разходите, които да ги наречем така, не са присъщи на една обичайно функционираща държава от нашия тип. Имам предвид по-простичко казано всичките тия програми - инвестиционни и капиталоемки програми, с които се опитваха да стимулират икономиката по линия на държавните разходи, които са си 100% прахосничество. Допускам, че там ще има сериозни съкращения.

Достатъчно е да се покачи процентът на събираемост на акцизи и да речем на митническите сборове. Казвам да се покачи процентът на събираемост, а не да се гони някаква 100% събираемост поне в рамките на тази година, за да не се усети осезателно ефектът от съкращението на приходите от данък общ доход и корпоративното подоходно облагане.

Но най-важното, което ще се случи при въвеждане на тези намаления е, че ще се повишат темповете на обращаемост на капитала. Поне в някои сектори в страната. Тъй като знаем много добре, че при всяко завъртане капиталът се облага на различните етапи на своя оборот, то по този начин ще се покачат приходите. Аз лично не мога да го изчисля как ще стане, но е сравнително просто да бъде пресметнато и съм сигурен, че са го направили хората, които имат конкретен поглед върху структурата на бюджета.

Доколко външните фактори - курсът на долара, рецесията, която се очаква в Западна Европа и в САЩ, може да повлияе на ръста и у нас?

Благодаря че споменахте курса на долара, защото сега ми хрумна още един важен фактор, който евентуално спомага за балансирането на бюджета при намалени приходи от ДОД и корпоративното подоходно облагане. Спадането на курса на долара, което се превръща в трайна тенденция, вероятно ще доведе до нива, значително по-ниски от прогнозираните от бюджет 2002.

Нека не забравяме, че външният дълг на държавата и плащанията, които се извършват по този външен дълг, са деноминирани в долари. Емисиите също. А и лихвите също спадат в глобален мащаб, не само в доларовата зона, но и в еврозоната и тенденцията е към продължаващо спадане. Това облекчава генерално както платежния баланс, така и собствено капиталовата сметка на държавата, както и междутърговския баланс.

Негативен момент е покачването на цената на суровия петрол. Аз лично смятам, че нивото на цените ще се запази по-близко до 30 $ за барел, отколкото 20 $ за барел или с други думи периодът на евтина енергия е поприключил. Трябва да забравим периода, когато един барел петрол струваше под 15 $.

Оценките на икономистите са, че това, което гледаме и коментираме като рецесия, е минал период. Изпреварващите индикатори са позитивни. Последните оценки, с които се запознах, включително и тази сутрин, са за излизане на Щатите от периода на забавянето. Най-консервативните оценки са за силен, на фона на сегашния икономически, растеж през четвъртото тримесечие. Това между другото ще издърпа и основните търговски партньори на САЩ и най-вече икономиките на страните от ЕС.

В ЕС също не говорим за рецесия с изключение може би на тревожните данни от Италия, където за второто тримесечие растежът на брутния вътрешен продукт е отрицателен. В Германия той е нулев. Но едно тримесечие не означава още рецесия - трябва да видим в годишен план как ще се получат нещата.

Оценките в момента са за 2-процентов ръст на БВП на еврозоната за 2001 година. Не можем да говорим за рецесия. Има едно забавяне, което аз лично се надявам ,че ще бъде преодоляно, темповете леко ще се ускорят след необходимите корекции на натрупаните през годините на икономически растеж най-вече в САЩ свръх натрупвания и дисбаланси и няма да се стигне до рецесия. При това положение повтарям, след като основната част от нашия външноикономически обмен е със страните от ЕС, ние би трябвало да ограничим погледа си основно към Европа и да съдим за перспективите за развитие на българския бизнес в контекста на развитието на европейския.

© Copyright Mediapool