Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Правитилествената криза в Турция - решения между исляма и военните

0 коментара

Изминалата драматична седмица предвещава коренни промени на турската политическа сцена. Турският "ефект на доминото" започна в понеделник миналата седмица с оставката на вицепремиера Хюсаметтин Йозкан от Демократичната лява партия на Бюлент Еджевит, която доскоро бе най-голямата сила в трипартийната правителствена коалиция.

Според най-оптимистичното гледище новоизлюпената политическа формация Джем-Дервиш-Йозкан може да сложи край на люшкането на Турция между Изтока и Запада, между милитаризма на Ататюрк и политическия ислямизъм, изваждайки на бял свят една "трета Турция" - демократизирана, приобщена към европейските структури и намерила мирно решение на различията със съседите си (главно Гърция и Сирия).

Водещата фигура в тройката, Исмаил Джем, който заедно с гръцкия външен министър Георгиос Папандреу бе главно действащо лице в сближаването между Гърция и Турция, се ползва с доверието на всички западни правителства от двете страни на Атлантика.

Архитектът на програмата за стабилизиране Кемал Дервиш, заемал по-рано ръководен пост в Световната банка, е мостът между Анкара и Международния валутен фонд, на когото Турция е клиент номер едно.

Според предвижданията Йозкан, който до вчера бе дясната ръка на Еджевит в Демократичната лява партия, ще бъде начело на организационния щаб на новата партия и ще осъществява връзката с бедните слоеве от народа в големите градове и най-вече в провинцията, където популярността на "високомерния" Джем и на "студения технократ" Дервиш няма да бъдат от полза.

Перспективите за смяната на управлението в Турция все пак остават неясни. Преди всичко, ако почти сигурното с оглед на сегашната ситуация падане на правителството на Еджевит бъде последвано от предсрочни избори през есента, не е много сигурно дали дотогава новосъздадената партия ще успее да оформи идеологическата си идентичност, политическата си програма и изборния си механизъм, не само за да премине твърде високия праг за влизане в парламента от 10 процента, но и за да се превърне във водеща сила на турската политическа сцена.

По-тревожното е, че според всички социологически проучвания, ако изборите се произведат утре, победител ще бъде Партията на справедливостта и развитието на ислямиста и бивш кмет на Истанбул Реджеп Тайип Ердоган, която печели дивиденти от народното недоволство, предизвикано от влошаването на икономическата ситуация в страната след 1995 г. и крайно непопулярните мерки на трипартийния кабинет на Еджевит.

Миналия вторник, например, по предложение на Дервиш, правителството реши да замрази увеличенията на заплатите на държавните служители в рамките на пет процента. Като имаме предвид, че най-амбициозната цел на правителството е да задържи инфлацията на 35 процента, това означава, че всеки общински служител е загубил за една нощ една трета от реалните си доходи.

Някои европейски дипломати се опасяват, че евентуална победа на ислямистите ще предизвика нова намеса на войската за отстраняването им, което рязко ще влоши отношенията между Турция и Европейския съюз и ще блокира опитите за демократизиране на страната.

Сформирането на ново правителство без Еджевит, подкрепено от сегашния парламент, без да се прибягва до предсрочни избори, също поражда множество проблеми. Един от тях е фактът, че след неотдавнашните оставки от Демократичната лява партия, първа парламентарна сила стана Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели, възникнала от крайнодесните "Сиви вълци", която се противопоставя с всички средства на демократизирането на страната, особено по въпроса за правата на кюрдското малцинство, и гледа крайно подозрително на ЕС.

При тази ситуация твърде е вероятно през следващите месеци в Турция да управляват слаби правителства със слаба обществена подкрепа, което ще засили допълнително влиянието на армията във вътрешната и външната политика.

Всичко това очевидно засяга Гърция и Кипър, още повече, че през следващите шест месеца Турция трябва да вземе решения от голямо стратегическо и историческо значение с оглед на срещата на върха в Копенхаген през декември, на която се очаква да бъде одобрено приемането на десет нови страни-членки в ЕС, сред които и Кипър.

Нищо не подсказва, че военните са развързали гордиевия възел на дилемата за европейската ориентация на Турция. От една страна те искат Турция да влезе в ЕС като логичен завършек на стратегията на Ататюрк за увеличаване на нейното международно влияние чрез приобщаването ѝ към западните ценности, а от друга, с основание се опасяват, че присъединяването към ЕС ще намали до миминум собственото им влияние не само в управлението на страната, но и в икономическия живот. Заради тази дилема те и досега не са се отказали от сценария за "Турция - волният ездач", според който страната ще продължи да поддържа тесни връзки с ЕС на икономическо равнище, но ще следва своя собствена националистическа външна и отбранителна политика, разчитайки на особеното си значение за американо-натовската стратегия в Близкия Изток и Централна Азия.

Подобен сценарий естествено поражда опасност за стабилността на региона и за гръцките национални интереси.

Западните правителства следят с безпокойство политическата криза в Турция. Според високопоставени дипломати от силни европейски държави последните събития затрудняват хода на необходимите за европейската интеграция на страната реформи и преговорите за Кипър, което може да доведе до разрив между Турция и ЕС на срещата на върха в Копенхаген.

Ако християндемократът Едмунд Щойбер, който е противник на кандидатурата на Турция за членство в ЕС, спечели изборите в Германия през септември, възможностите за подобен разрив нарастват.

САЩ също са обезпокоени, тъй като отдават особено значение на Турция с оглед на евентуално нападение срещу Ирак. Неотдавнашен доклад на института "Брукинс", един от най-известните центрове за политически проучвания в САЩ, призовава американското правителство да вземе мерки, за да бъде избегнат разривът Турция- ЕС по повод присъединяването на Кипър.

Докладът призовава кабинета Буш и Европейския съюз да свържат решението на кипърския въпрос с присъединяването на Турция към ЕС, за да избегнат анексирането на самообявилата се Севернокипърска турска република от страна на Турция и евентуални "горещи инциденти" в Егея.

Американски дипломатически източници признават, че в подобни сценарии има някои "реалистични моменти", но отбелязват, че намирането на възможно най-доброто решение е работа на ЕС, а не на САЩ. Те заявяват, че "САЩ са готови да си сътрудничат с всяко демократично избрано турско правителство". Запитани за евентуална изборна победа на ислямистите, те подчертават, че от значение е политиката, а не отделните лица. Според тях почти сигурно е, че ще бъде сформирано коалиционно правителство, а равновесието на силите в него все още не може да бъде предвидено.

По БТА, със съкращения

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.