Правната дирекция в НС преценява дали Пеевски е в конфликт на интереси

Правната дирекция на парламента ще изпрати становище до комисията по конфликт на интереси към институцията дали депутатът от ДПС Делян Пеевски е в конфликт на интереси, след като в качеството си на медиен издател е и вносител на промени в медиен закон.

Това обясни пред Mediapool председателят на ресорната комисия Борис Ячев ("Обединени патриоти") в петък. Както стана известно, Пеевски не е декларирал частен интерес при внасянето на законодателните промени, чиито съавтор е с още трима депутати.

Преди ден Борис Ячев е представил пред колегите си сигнала на партия "Да. България", в който се настоява да бъде извършена проверка по казуса. Формацията иска след приключването на проверката, ако има доказано нарушение, резултатите да бъдат изпратени в новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество след нейното конституиране.

Ячев уточни обаче, че само е представил сигнала, без депутатите в комисията да се занимават по същество с него. "Оказа се, че Пеевски е поискал становище от правната дирекция в парламента. Щом получим отговора, ще се занимавам и със сигнала за него. Те са пряко свързани", каза той пред Mediapool.

Неофициално от администрацията на парламента твърдят, че най-вероятно идната седмица ще са готови със становище, освен "ако не се наложи" да не са.

В ресорната комисия за конфликт на интереси обаче още миналата седмица бе възникнал казус. В момента е отменен старият закон за конфликт на интереси, а новият влезе в сила, но по него текат срокове. Един от тези срокове е за утвърждаване на образци на декларации, които публичните длъжности трябва да подават. Новият антикорупцинен орган има време до 23 април да разработи образец на новите декларации за конфликт на интереси. Ако има формално нарушение на Пеевски, той може да се позове на този законодателен пропуск и да излезе чист от ситуацията.

За да се стигне изобщо до декларациите обаче, е важно да се разбере кой орган трябва да се произнесе по казуса. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) вече не работи, тъй като тя се сля с новия мегаорган за борба с корупцията, условно наречен комисия "Антикорупция". "Антикорупция" обаче все още се конституира, в момента тече процесът по избор на председател, който пък след това трябва да предложи заместник и членове. Към момента функциите ѝ се изпълняват временно от КОНПИ.

Според юристи няма никакъв проблем първо комисията за конфликт на интереси в НС да се занимае с Пеевски и законотворчеството му, а след това КОНПИ, която изпълнява ролята на новия орган.

И в стария, и в новия закон, третиращ темата с конфликта на интереси, присъства текстът: "Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес." Дефиницията за "частен интерес" пък е следната: "Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение."

В началото на февруари четирима депутати от ДПС, сред които и Пеевски, внесоха промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Те предвиждат всички медии, а не само печатните както досега, да депозират пред Министерството на културата информация за това кои са собствениците им. Предвижда се да декларират и всички приходи извън рекламата и банковите заеми, т.е., финансиране от неправителствени организации, дарения и пр. В мотивите се казва, че това "ще доведе до максимална прозрачност на медийния пазар в страната, както и до информираност на обществото относно редакционната политика на медиите, които се издържат по непазарен начин, и ще сведе до минимум възможностите за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите си от дейността, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране".

Законът "Пеевски" не търси прозрачност по отношение на банково финансиране на медии (какъвто е случаят с медийната група на Пеевски, създадена с пари на фалиралата КТБ) или пък за медии, които не правят редовно дължимите осигурителни вноски към бюджета, както и за медиите, финансирани от правителството, от министерства и агенции.

По този начин промените целят само и единствено да легитимират притежаваните или контролирани от Пеевски медии като "пазарни". Не е ясно какво ще произтече за медиите, които и към момента е известно, че получават финансиране от фондации. Нищо чудно в някаква форма да се възкреси оттегленият миналата година законопроект, забраняващ финансирането на магистратски организации от западни фондации, като този път това се приложи за медии.

Депутатът от ДПС Хамид Хамид, който съвносител на закона, коментира по-рано пред БНР, че колегата му Пеевски вече бил обявил в декларациите си за конфликт на интереси, че е собственик на медии, а освен това законът му търсел повече прозрачност, а не лична изгода. В декларациите на депутата фигурира"Интръст" ООД, която е собственик на дружествата, издаващи "Телеграф" и "Монитор".