Правната комисия даде картбланш за въвеждане на задължително гласуване

Повечето предложения за промени в изборния закон минаха на първо четене в комисията

Правната комисия даде картбланш за въвеждане на задължително гласуване

Правната комисия в парламента подкрепи на първо четене предложението на Патриотичния фронт (ПФ) за въвеждане на задължително гласуване. На заседанието си в сряда комисията одобри 10 от общо 14 законопроекта за промени в Изборния кодекс, внесени от различни парламентарни групи. Дадена бе зелена светлина за всички предложения на ГЕРБ и Реформаторския блок за машинно електронно гласуване и машинно броене на резултатите, както и за дистанционно гласуване по интернет – предложение, подкрепено от над 1 700 000 избиратели на проведения през октомври референдум.

РБ предлага електронното гласуване да бъде въведено пълноценно от 2018 г., докато проектът на ГЕРБ предвижда в същата година то да бъде въведено само експериментално и да не се зачитат резултатите от него.

Проекта на ПФ за задължителния вот подкрепиха 12 депутати от управляващото мнозинство, трима от ДПС бяха "против", Филип Попов от БСП се въздържа.

Въвеждането на задължително гласуване бе едно от трите предложения за промени в изборните правила, предложени за референдум от президента Росен Плевнелиев. Парламентът обаче окастри този въпрос, както и въпроса за мажоритарен вот, като остави само предложението за електронно гласуване.

Правната комисия одобри сериозни глоби за всички, които не упражнят задължителното право на глас, включително избиратели, които имат уважителни причини. За работещите санкцията е 50 лв., а за социално слабите - спиране на помощите за 3 месеца. Одобреният законопроект предвижда още активна регистрация и опресняване на избирателните списъци, както и забрана за раздаване на награди и поощрения за гласувалите, надхвърлящи 2 лева.

Приемате противоконституционен закон, предупреди съпредседателят на ДПС Четин Казак и напомни, че според Конституцията избирателното право е право и не може да бъде задължително. Той се закани, че ДПС ще сезира Конституционния съд, ако бъде въведено задължителното гласуване.

"Атака" също бе внесла предложение гласуването да стане задължително, но ГЕРБ го отхвърли с мотива, че се залага противоконституционен образователен ценз - да гласуват само завършилите основно образование.

ДПС успя да прокара предложението си да отпадне 7-процентовата бариера за преференциален избор на общински съветници. Прагът ще бъде повишен до поне половината от броя на гласовете, достатъчни за спечелване на едно място в общинския съвет (50% от общинската избирателна квота) вместо сегашните 7% от общинската избирателна квота. Същото предложение бе залегнало в проектите на ГЕРБ и ПФ, което показва, че това е една от бъдещите сигурни промени в изборния закон.

Реформаторите успяха да получат подкрепа на следващи избори в половината от секциите да може да се гласува машинно, включително във всички големи градове. РБ предлага да се увеличи съставът на ОИК и РИК, за да не се повтарят ситуации като заключените в зала "Арена Армеец" членове на въпросните комисии, както се случи на последния кметски вот.

Комисията прие промяна в Кодекса на труда, която да задължи работодателите да осигурят половин почивен ден за служителите си в изборния ден. Освен това по време на предизборната кампания ще бъде забранено да се раздават подаръци, награди и други с изключение на знамена, печатни агитационни материали с пазарна стойност до 2 лева.

Не бе прието предложението на ДПС и на независимия Георги Кадиев за агитация на майчин език.

Не успя да мине предложението на депутатите от "Движение България на гражданите" от бюлетината да се премахнат номерата пред партиите и коалициите и да останат само тези пред кандидатите, за да не се объркват избирателите при отбелязване на преференциален вот и така да се преодолее феноменът 15/15.

Подкрепа получиха предложенията на АБВ и Български демократичен център да се допълва съставът на Централната избирателна комисия при промяна на партиите, спечелили депутати и евродепутати, на които се полага представителство в изборната администрация. И двете партии нямат свои представители в ЦИК, а ако текстът бъде окончателно приет в пленарна зала, вече ще имат.

Обстоятелството, че даден проект е минал през правната комисия, не означава, че ще бъде одобрен от парламента. Промените в изборния закон ще се обсъждат на първо четене в пленарна зала между 9 и 11 март с идеята да бъдат окончателно приети до края на април.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?