Правната комисия одобри мерките след извънредното положение

След 13 май страната няма да е в извънредно положение, но здравният министър ще може да обявява извънредна епидемична обстановка за цялата страна. Той ще продължи да има правото да  въвежда и противоепидемични мерки за цялата страна или отделен регион, но по предложение на главния здравен инспектор. Задължителната карантина за болни, техни близки и за завърнали се от чужбина също ще продължи да действа, отново с негово разпореждане.

Това предвиждат предложените от Министерския съвет промени в закона за здравето, които бяха приети в четвъртък на първо четене от парламентарната правна комисия. По-голямата част от текстовете променят не закона за здравето, а други закони. Един от тях е този за извънредното положение, в чието заглавие е добавено, че е "и за преодоляване на последиците", за да може да продължи да действа. Част от заложените в него мерки ще важат още два месеца. Такива са забраните за запори и за публичните продани, възможността откритите съдебните заседания да се водят онлайн, както и възможността да бъде намален или изцяло премахнат наема на държавни или общински сгради за фирми пострадали от коронавируса.

До 13 юли заседанията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също ще могат да се водят дистанционно.

С промените в закона за здравето и новите правомощия на министъра на здравеопазването да обявява извънредна епидемична обстановка, му се позволява, вече не временно, да продължава да издава заповеди за затваряне на паркове, да прави носенето на маски задължително, както и да предприема нови мерки срещу разпространението на коронавируса.

По време на заседанието на правната комисия единствено социалистите възразиха срещу това. "Тежка отговорност са тези решения, г-н министър, и съвсем не е ясно дали конституционно имате право да ги поемате", каза Крум Зарков от БСП на Кирил Ананиев.

Новото в законопроекта е, че противоепидемичните мерки ще се предлагат на здравния министър от главния държавен здравен инспектор, когато засягат цялата страна или отделен регион. Когато обаче става дума за по-малка територия заповедите с мерките ще се издават от директора на съответната за регионална здравна инспекция.

Мярката 60/40, при която държавата поема 60% от заплатата и осигуровките на работници, които иначе ще бъдат съкратени, работи и кандидатстването по мярката ще бъде удължено до 30 юни. До 13 юли пък остават възможностите за надомна работа, която работодателят може да възлага.

Поправките предвиждат още тази година за трудов стаж ще се зачитат не 30, а 60 дни неплатен отпуск.

Законопроектът предвижда още концедентът или министърът на туризма да може да намали с до 100% размера на концесионно или наемно възнаграждение, дължимо за 2020 г. по действащи договори за концесия или наем на морски плаж или по договори, които ще влязат в сила през 2020 г. Другата възможна опция е да отложи плащането на такси и наеми до 31 декември 2020 г.

На концесионерите пък се дава възможност да предоставят на посетителите на морския плаж безвъзмездно или на по-ниски цени от определените в договорите плажните принадлежности като чадъри и шезлонги.

Без дискусия минаха и текстовете, засягащи закона за данъчните складове, според които "Лукойл" трябва да раздроби сегашните си данъчни складове на повече, да ги лицензира, да им внесе обезпеченията и да ги оборудва с уреди, което предизвика недоволството на петролната компания и едрия бизнес в бранша.

Текстовете предстои да бъдат разгледани на първо четене в пленарна зала в петък.