Правната комисия одобри спешната ревизия на изборния закон

ЦИК очаква затруднения с броенето на протестния вот и отпадането на тавана за секциите в страните от ЕС

Правната комисия одобри спешната ревизия на изборния закон

С гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт правната комисия в парламента прие на първо четене договорения преди два дни компромис за спешни промени в Изборния кодекс (ИК). Дебатите продължиха близо четири часа, но на практика повториха тезите на политическите сили при гласуването на ИК по-рано тази година. Разгледани бяха общо 12 законопроекта, много от тях писани "на крак" в последните няколко дни. Приети бяха три от тях.

В понеделник след извънредни разговори с участието на премиера Бойко Борисов предизборната криза с изборния закон в управляващата коалиция бе овладяна. Договорени бяха три "минимални" промени, които сега комисията одобри.

Ограничението за откриване на максимум 35 избирателни секции отпада за страните в ЕС, но всички останали остава, както настояваше ПФ заради Турция.

Най-тежкият правен проблем създаде казусът с нововъведеното квадратче в бюлетината "Не подкрепям никого" и как да се отчитат гласовете на хората, които са го отбелязали. Миналата седмица всички с почуда установиха, че заложената методика противоречи на конституцията, тъй като предвиждаше протестният вот да не се отчита при формирането на резултата, а при мажоритарни избори като президентските резултатът се изчислява от общия брой действителни гласове.

Промяната е, че гласовете "Не подкрепям" да се отчитат по различен начин при определяне на резултатите от пропорционални и мажоритарни избори. Протестните бюлетини ще влизат в общия брой на действителните гласове, от които се изчислява резултатът за мажоритарните избори за президент и кметове, но няма да се броят при изчисляване на резултата за парламент и общински съветници.

Това отговаря и на интереса на малките партии от изкуствено завишаване на 4- процентовата изборната бариера, което може да ги остави извън НС.

Третият въпрос, който трябва да решат поправките в закона, е за разкриването на втора урна в натоварените избирателни секции. Така трябва да бъдат намалени опашките.

Дебатът в правната комисия засегна отново и темата за отпадане на задължителното гласуване. Общо четири законопроекта (от 12-те) предлагаха решение в този дух. БСП и ДПС бяха най-гласовите по тези тема.

Декадансът на демокрацията

Депутатът от БСП Михаил Миков нашироко разви тезата си, че включването на опцията "Не подкрепям" в бюлетината е симптом за упадъка на българската демокрация.

"Има дълбоко неразбиране на смисъла от изборите. Изборите се провеждат за преучредяване на властта, за преразпределяне на обществената подкрепа чрез гласуване. Да се ходи на избори, за да си "против", е абсурдно. С изборите не може да постигнеш две неща. Не може хем да преучредиш властта, хем да си против властта. Който иска да протестира, има законен начин. Представете си, че 51% излязат и кажат, че не подкрепят никого. Избраният за президент... Кого ще обединява той? Ще обединява тъщата и свата си. Не създавайте с Изборния кодекс предпоставки за делегитимацията на властта", каза Миков.

По думите му никъде по света не се правят правят избори срещу властта. "Като не харесваш някого, вземаш си разрешение, излизаш на площада, казваш си позициите - леви, десни, центристки.. Това е друга част от демокрацията. Не може да заблуждавате хората, че с това квадратче им давате някакви права, напротив, отнемате им ги", обясни Миков.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) го репликира, че Европейският съд по правата на човека още преди 45 години е позволил на хората да изразят своя протестен вот с невалидни бюлетини.

"Имам ясна представа за плюсовете и недостатъците на това гласуване. Този дебат (в правната комисия) трябва да доведе до развитието на парламентаризма, а не до упадъка на демокрацията", допълни Кирилов.

Гроздан Караджов (РБ) припомни, че квадратчето не е измислено само по себе си, а е последица от въвеждането на задължителния вот.

"Задължителното гласуване е издевателство върху избирателите, защото ние им предлагаме набор от имена, които те приемат за избраниците на партиите. Когато ние задължаваме хората да гласуват, ние трябва да им дадем клапа, през която те да кажат, че не ни харесват. Ние сме едни огромни лицемери със сега действащия закон (за задължителното гласуване – б.р.)", каза Караджов, който е част от опозиционната група в РБ.

Четин Казак (ДПС) също се обяви против задължителното гласуване, квадратчето "Не подкрепям" и ограниченията пред откриването на секциите в чужбина. Той призова за разум при промяна на изборните правила, но предложенията на ДПС бяха отхвърлени.

Как ще се отразят на ЦИК промените в закона?

Председателят на ЦИК Ивелина Алексиева призна, че броенето на протестния вот и премахването на ограничението пред откриването на секциите в ЕС ще създаде допълнителна работа за комисията.

Трябва да се промени технологията за отчитане на резултатите, да се направят нови обучения сред членовете на изборните комисии и разяснителна кампания сред гражданите. Отделно трябва да се промени софтуера на ЦИК за въвеждане на резултатите. Алексиева каза, че комисията може да се справи с това, но ще струва пари. Не е ясно още какви ще са допълнителните разходи.

Алексиева допълни, че ограниченията пред разкриването на секции извън ЕС не биха засегнали особено правата на гражданите. Без ограниченията в Турция биха били разкрити общо 42 секции. Много по-тежко щеше да е ограничението във Великобритания, където има достатъчно заявления за разкриване на 52 секции при позволени в момента 35.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?