Правната комисия преодоля ветото над административния кодекс

БСП ще сезира Конституционния съд, ако промените пак бъдат приети

Данаил Кирилов, председател на правната комисия. Снимка: БГНЕС

Парламентарната правна комисия очаквано преодоля ветото на президента Румен Радев над част от спорните поправки на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приети в последния момент преди лятната ваканция на депутатите.

Срещу указа на държавния глава гласуваха 12 народни представители от ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти", а 7-ина техни колеги от БСП бяха "за" него.

Гласуването стана факт след над 4-часово обсъждане на върнатия от Радев законопроект с участието на секретаря по правни въпроси на президента проф. Емилия Друмева, шефа на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков и десетки граждански организации.

Депутатът от БСП Явор Божанков декларира по време на заседанието, че ако поправките в АПК отново бъдат приети от мнозинството, левицата ще сезира Конституционния съд (КС). Очаква се гласуването на президентското вето да се състои в пленарната зала на парламента в четвъртък.

Кирилов с особено отношение към природозащитниците

Дебатът бе изпъстрен от заяждания между председателя на комисията от ГЕРБ Данаил Кирилов и представители на неправителствения сектор. Депутатът репликираше почти всяко изказване на гостите от гражданските организации с едни и същи въпроси – колко са техните членове, колко жалби са подавали в съда и откъде идва финансирането им.

Това предизвика обвинения към него, че използва положението си, за да очерня имиджа на неправителствения сектор, вместо да осигури адекватен диалог и да се съобрази с изказаните мнения. Кирилов имаше пререкания предимно с представителите на "За да остане природа в България", "Програма Достъп до информация" и "За земята" – Петко Цветков и адвокатите Александър Кашъмов и Александър Коджабашев.

Това наложи на няколко пъти намесата на Крум Зарков и Явор Божанков от БСП, които призоваха председателя на комисия първо изслуша гостите в залата и чак след това да им отправя въпроси, на които те да му отговорят, ако желаят.

"Не започва добре това обсъждане, да не атакуваме гостите", обърна се към него Зарков, след което Божанков иронично добави: "С особено политическо злорадство ще наблюдавам как се злепоставяте пред неправителствения сектор."

АПК е един от най-добрите закони, посочи проф. Друмева

Първа думата взе представителката на държавния глава проф. Емилия Друмева, която направи подробен преглед на историята на административното правораздаване в България, наблягайки на разликите между него и останалите видове право. Тя подчерта, че АПК е един от най-добрите български закони, отбелязвайки заслугата за това на покойните проф. Кино Лазаров и проф. Емилия Къндева.

Друмева се фокусира и върху разпоредбата, определяща увеличение на сега действащите такси за административни дела, която бе сред общо 16-те текста, над които президентът Радев упражни правото си на вето с основния аргумент, че "ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията".

"Сегашните такси се нуждаят от актуализация. Видът и размерът на таксите поначало е държавна политика, но при таксите в административното правосъдие има една специфика. Таксите се определят срещу услуга, която се извършва, но при административното правосъдие на преден план е защитата на нарушената законност, а законността не е услуга, която правовата държава предоставя на гражданите – тя е условие за правовата държава", посочи проф. Друмева.

Шефът на ВАС отхвърли част от мотивите на президента

Председателят на ВАС Георги Чолаков обаче изрази несъгласие с някои от мотивите за президентското вето срещу промяната на подсъдността на някои от делата, новите такси и възможността определени казуси да се разглеждат само от една инстанция.

"Измененията бяха изцяло съобразени с решението на Конституционния съд", подчерта Чолаков, визирайки поправката, която предвижда първата инстанция на много от делата, които досега се гледаха от ВАС, да станат административните съдилища.

Той припомни, че както посочва и КС, Върховният административен съд е задължителна първа инстанция само по жалбите срещу актове на Министерския съвет и отделни министри, а в останалите случаи преценката е оставена на законодателя: "По този въпрос ветото е неоснователно и следва да бъде отхвърлено."

Според Чолаков парламентът е в правото си да определя възможност за едноинстанционно разглеждане на някои по-маловажни казуси, както и размера на таксите. Освен това опроверга президента, че това се прави за първи път с промените на АПК. По този повод Данаил Кирилов уточни, че по подобен начин такси бяха определени и с последните промени на Гражданския процесуален кодекс.

Зам.-председателят на Асоциацията на българските административни съдии Любомир Гайдов отбеляза на свой ред, че спорните промени са разработени с активното участие на колегите му и са били обсъждани и редактирани по време на многобройни заседания на комисията през последната над една година. Той се съгласи с шефа на ВАС, че "има неща във ветото, които не са прецизни".

Основното възражение беше срещу новите такси

Основното мнение на представителите на неправителствените организации, нееднократно изразявано и преди заседанието на комисията във вторник, беше, че промените на АПК ще ограничат достъпа на обикновените граждани и организации до съда. Адвокат Александър Кашъмов изтъкна, че поправките са "възможно най-тежките".

"Всяко едно обжалване било на определяне на данък, размер на местни данъци и такси, на отказ дори скица да бъде издадена или удостоверение за наследници, отива в административните съдилища. Народното събрание гласува едни непосилни за голяма част от българските граждани такси за втора съдебна инстанция, което скача от 5 лева досега на 70 лева, за неправителствените организации се въвеждат още по-големи такси, които от 5 лева скачат на 370 лева за такова обжалване. Тук трябва да се има предвид, че пред административните съдилища чрез обжалването на конкретно решение или действие съществува реалната възможност да бъдат спрени злоупотреби, нарушения, дори корупция. В административните съдилища бяха спрени ключови посегателства над човешките права", коментира по-рано Кашъмов пред БНР.

"Ако преградите пътя на обикновения човек към втората инстанция, дали не съществува опасност от феодализация. Да го оставите в лапите на местния феодал и на местния съдия", попита риторично колегата му Александър Коджабашев по време на заседанието на правната комисия.

Като пример той посочи хипотетичен случай с производител на ягоди, чиято реколта би могла да бъде застрашена от близка каменна кариера, но той не би могъл да си позволи да покрие завишената такса, за да води административно дело. В отговор Данаил Кирилов напомни, че таксите за първоинстанционните жалби не са променят, призовавайки неправителствените организации да обърнат внимание на друга поправка в АПК, предвиждаща за пръв път възможност гражданите с ниски доходи да бъдат освобождавани от такси.

"Таксите не могат да служат за печалба"

"Таксите не могат да служат за печалба и никой не може да гледа в тавана и да ги определя. Таксите са несправедливи. Защо управляващите упорстват толкова по този въпрос? Ако тези промени влязат в сила, заявяваме категоричната си позиция, че ще ги дадем на Конституционния съд", социалистът Явор Божанков.

Зам.-председателят на комисията Християн Митев от "Обединени патриоти" отхвърли категорично всеобщата критика, че така се ограничава правото на правосъдие на гражданите, подчертавайки, че никой не изключва съдебния контрол над актовете на администрацията.

"Това не става с новия размер на таксите, тъй като те за първа инстанция не се променят. Достъпът до съд се запазва, има осигурена възможност за справедлив съдебен процес. Никъде не е записано, че трябва да има и касационно оспорване по всяко едно дело", коментира Митев по повод промяната, според която съдебните решения по по-маловажни казуси няма да могат да се обжалват пред втора инстанция.

Таксите щели да възпират и администрацията да води дела "на инат"

Кирилов пък добави, че противниците на законопроекта не отчитат, че с него за пръв път се въвеждат административните органи също да плащат такси за касационно обжалване: "Това лошо ли е? Това няма ли да доведе до въздържане на администрацията да води на инат дела?"

Той отхвърли и довода на президента, че с разписването на възможност съдът да се произнася по определени казуси при закрити врата, се прави възможно дела да се гледат "на тъмно". По думите му този сценарий няма да е възможен, ако страните не го поискат, а и самият съд има възможност на преценка.

"Аз се надявам колегите (от БСП) да внесат искане до КС. Решението му ще е задължително без значение на нашите позиции", обобщи председателят на парламентарната правна комисия.

Въпросните поправки провокираха вълна от критики, като над 50 правозащитни, екозащитни, работодателски и бизнес организации се присъединиха към призива на "Програма Достъп до информация" към президента да упражни правото си на вето.

Румен Радев се съобрази с призива им, връщайки на депутатите общо 16 новоприети разпоредби от АПК, сред които многократното увеличение на таксите за касационни жалби, промяната на подсъдността, въвеждането на закрити за гражданите заседания на ВАС и премахването на последната (касационна) инстанция в редица специални закони.

Още по темата
Още от България

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?