"Правосъдие за всеки": Съдебната реформа бе почти напълно заменена от имитация

Съдебната реформата беше почти напълно заменена от имитацията след година на уж "сизифовски усилия“ да бъде проведена докрай и гръмки обещания пред българските граждани и европейските ни партньори. Това се казва в разпространена под заглавие "Съдебна реформа по български" позиция на Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" по повод окончателното приемане на промените в Закона за съдебната власт.

В позицията се признава, че има и добри неща, които бяха гласувани от народните представители, макар и под обществен и външен натиск. Но дори и тези добри неща са били половинчато уредени или недовършени с промените в Закона за съдебната власт. Така че в крайна сметка, според представителите на "Правосъдие за всеки", Народното събрание не е изпълнило амбициозните си цели, записани в собствената му стратегия за съдебна реформа.

Организацията припомня, че е внесла предложения за реформа, които все още не са разгледани от парламента.

Ето и пълният текст на позицията на гражданската инициатива:

Съдебната реформа започна гръмко с почти единодушно приетата от Народното събрание Актуализирана стратегия за съдебна реформа. Продължи с компромиса в т.нар. „исторически компромис“, който роди осакатени конституционни промени в глава Съдебна власт. На 27 юли 12016 г. беше обявена за приключена от парламентарния председател. Г-жа Цецка Цачева призова депутатите да гласуват последния параграф от промените в Закона за съдебната власт, за да са сигурни, че ще „довършат съдебната реформа“.

И те наистина я „довършиха“:

– ликвидираха всякаква възможност за реформа в структурата и йерархията на прокуратурата, която уж беше „децентрализирана“, но стана още по-единна под абсолютната и безконтролна власт на главния прокурор;

– не въведоха възможност за истинско разследване и независимо обвинение за корупционни престъпления по модел, доказал ефективността си в няколко европейски държави;

– обезсмислиха истинската същност на съдийското самоуправление, което сега беше въведено, но правата на общите събрания на съдиите бяха грижливо ограничени като активна инициатива за предложения;

– оставиха несанкционирани тайните връзки и зависимости в съдебната система, които от години изкривяват понятието за правосъдие, като заместват върховенството на правото с върховенство на влиянието и лобисткия натиск – и при кадруването на ръководители на съдилища и прокуратури, и при постановяването на редица прокурорски и съдебни актове по дела и преписки от значим обществен интерес и с огромни материални интереси;

– направиха почти престъпление подаването на сигнали за корупция и конфликт на интереси в съдебната система от добросъвестни граждани, които трябва да сочат дори ЕГН-то си и да отговарят после, ако сигналът им не се потвърди, но не според съда, а според началниците на онези, срещу които се жалят;

– запазиха порочната схема на работа и приемане на немотивирани и понякога скандални решения на управляващия орган на съдебната власт – Висшият съдебен съвет….

С една дума, реформата беше почти напълно заменена от имитацията след година на уж „сизифовски усилия“ да бъде проведена докрай и гръмки обещания пред българските граждани и европейските ни партньори.

Да, имаше и добри неща, които се случиха и бяха гласувани от народните представители, макар и под обществен и външен натиск:

– явното гласуване по кадрови въпроси във ВСС;

– разделянето на две колегии на ВСС и премахването на прокурорския намордник над съдийското кадруване в Съвета;

– премахването на възможността за даване на скандални „устни указания“ по целесъобразност в дейността на компетентните прокурори и изискването за мотивиране на писмените такива;

– разширената контролна дейност на Инспектората към ВСС;

– предоставената на народните представители възможност да изискват и допълнителни доклади от главния прокурор по наказателната политика и приложението на Закона;

– декларирането на принадлежност към т. нар. тайни и /или неформални общества от страна на магистрати.

Но дори и тези добри неща бяха половинчато уредени или недовършени с промените в Закона за съдебната власт. Не бяха въведени критерии, изисквания, механизъм на изпълнение и санкции при неизпълнение. Така приложението им ще бъде ограничено.

В крайна сметка Народното събрание не изпълни амбициозните си цели, записани в собствената му стратегия за съдебна реформа. Позволи една парламентарна република отново да се съобрази напълно с волята на главния прокурор, като не посмя да проведе дори дебата за ефективността, прозрачността, отчетността, интегритета и независимостта на прокуратурата, която трябва да осъществява държавната наказателна политика. А имаше прекрасната възможност да постави в този дебат Седемте предложения на Инициатива „Правосъдие за всеки”, внесени с подписка в парламента на 02.12.2015 г.

Ние считаме, че тази дискусия трябва да продължи и да завърши с нова конституционна промяна и законови промени, които да гарантират бързо и безпристрастно правосъдие и ефективна, отчетна и общественоотговорна прокуратура, ако искаме съдебната реформа наистина да завърши по смислен и достоен начин.

Инициатива „Правосъдие за всеки“ ще продължи кампанията на Националната гражданска инициатива, подкрепена с имената и подписите на пет хиляди български граждани. Ще сезираме и президента на Република България с неразгледаните, в нарушение на закона, предложения за промени в Конституцията, касаещи съдебната власт. Ще поискаме от държавния глава да изпълни със съдържание и действия личния си ангажимент към българските граждани за дълбока съдебна реформа, който той нееднократно декларира.