Правосъдието като лъжовно предизборно обещание

Управляващата коалиция ГЕРБ и Обединени патриоти представи управленската си програма. При сравнение между управленската програма на правителството и предизборната програма на ГЕРБ се вижда, че двата документа следват една и съща структура, а в сферата на правосъдието - отчасти и съдържание. С една огромна разлика – орязани са същностните предизборни обещания.

Управляващите в света на познатите клишета

Сред познатите  клишета се открояват няколко заявки:

Нов Наказателен кодекс – ако броим, този трябва да е третият поред, който ГЕРБ обещава. Първите две обещания за нов НК не бяха изпълнени в предишните управленски мандати на партията.

Електронно правосъдие – вече приблизително 15 г. България въвежда електронното правосъдие, но такова все още няма.

Чисто нов закон за детското правосъдие – този също е третият поред опит за приемане на нова регламентация за справяне с младежката престъпност. Предишното правителство на ГЕРБ поне представи чернова на законопроекта.

(поредното) Ускоряване на съдебния процес

Особено внимание заслужава обещанието за „изпълнение на 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка”. Механизмът е ежегодният доклад на Европейската комисия (ЕК) по проблемите на българското правосъдие в областта на съдебната система и борбата с корупцията. Препоръките на ЕК поставят огромен акцент върху утвърждаване независимостта на съда. На този етап, обаче, усилията на управляващите се свеждат по-скоро до саморазправа със съдиите предвид измененията в Закона за съдебната власт. Само преди седмица управляващите гласуваха кариерни бонуси за настоящия Висш съдебен съвет (ВСС), който през годините с решенията си демонстрира неведнъж своята лоялност към изпълнителната власт. Именно лоялното мнозинство във ВСС превръща съвета в обект на тежки критики от страна на ЕК.

Евродепутатите на ГЕРБ ежегодно отправят искания до Европейската комисия за отпадане на мониторинга и съответно доклада върху правосъдието, независимо от (не)изпълнението на мерките, които Комисията предписва.

Строго препоръчваната от ЕК засилена отчетност за дейността на главния прокурор и прокуратурата не само че не е засегната като тема в управленската програма, напротив. По модела „от Цацаровите уста в Борисовите уши”, а оттам и в пленарна зала наблюдавахме как бе променен Законът за съдебната власт през юли 2017 г.

„Ще продължим работата по изменения на процесуалните закони за постигане на адекватно и ефективно съдопроизводство, за по-добро управление на натовареността на съдилищата”, четем още в Програмата. На този етап реформисткият дух на управляващите, обаче, се свежда до предложения за многократно увеличаване на съдебните такси (виж наскоро внесените промени в АПК), които оставят убеждението за умишлено затрудняване достъпа до правосъдие на гражданите.

Отпадналите по неизяснени обстоятелства добри намерения

В частта с планираните законодателни инициативи на Министерски съвет и Министерство на правосъдието отсъства промяна на Конституцията. Очевидно три месеца бяха достатъчни да се забрави щедрото предизборно обещание за намаляване на политическата квота във ВСС и „нова Конституция и премахване на имунитета на народните представители”. Извинение с неспособност да се събере квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите за промяна в Конституцията няма как да е убедително. Това е така, защото за предстоящия избор на членове на ВСС от парламетарната квота също е необходимо квалифицирано мнозинство и към момента има всички изгледи то да бъде събрано.

„Разчистени” са и други съществени правосъдни обещания като:

Въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС пред Народното събрание,

Деполитизиран и прозрачен избор на нов Висш съдебен съвет.

Относно изборите за членове на ВСС от квотата на Народното събрание (НС), ГЕРБ бяха заявили в предизборната си програма следното: „Поемаме ангажимент, че ПП ГЕРБ ще консултира с професионалните общности своите предложения за членове на ВСС и ще даде възможност за публично изслушване с участието на всички заинтересовани страни. Поемаме ангажимент кандидатурите да бъдат оповестени достатъчно рано, да се организира публично изслушване и представяне на техните програми”.

Всъщност кандидатурите бяха обявени 5 дни преди изтичане на крайния срок, като 2 от тези дни бяха почивни. Между другото, именно по настояване на депутатите от ГЕРБ при обсъждането в правната комисия на НС (през пролетта на 2016 г.) на Закона за съдебната власт се орязаха предложенията за по-ясна процедура при номинациите за членове на ВСС от квотата на НС.

В заключение

Предвид съдържанието на управленската програма на правителството остава питането защо ГЕРБ се отказва от предизборните си обещания. Дали това е промяна в политическата визия и ако да, какво я налага? Или е недостиг на експертен ресурс и политическа воля?

След запознаване с програмата трайно можем да заключим, че съдебната реформа е приключила. А с оглед на приетите изменения в Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и предложените изменения в административния процес започва разтурянето и на малкото смислени постижения в правосъдието.

*Текстът е част от Седмичния преглед на стопанската политика на Института за пазарна икономика и е публикуван от сайта на института.