Правосъдието като привилегия: Една съдебна битка на Цацаров

"Ако една от страните теоретично няма каквото и да е желание да бъде посочена действителната цена, то в нотариалните актове, с които съпругата ми и нейна колежка нотариус са придобили въпросните две овощни градини, фигурира действително цена от 1000 лева. Дотук, това не е престъпление, дотук това не е нарушение. Покупката е осъществена със средства, които са напълно ясни, както от нейната данъчна декларация, така и напълно ясни от декларациите, които аз ежегодно подавам пред Сметната палата. В моята декларация не фигурира цена от 1000 лева, а точно толкова, колкото е, колкото са излезли от банковите сметки на моята съпруга и са отишли в банковите сметки на продавачите. Факт е, че бяхме жертва на една тотална измама..."

Така вече избраният за главен прокурор дългогодишен председател на Пловдивския окръжен съд (ПОС) Сотир Цацаров за пръв път публично коментира сделката на симулативна цена за овощна градина край пловдивското село Костиево. Сделката е сключена през февруари 2008 г. от съпругата му Меглена и колежката ѝ нотариус Адела Кац-Бояджиева, жена на адвоката и близък приятел на Цацаров – Иван Бояджиев.

Лаконичното му обяснение бе дадено пред бТВ месец преди да бъде избран за високия пост с 18 гласа подкрепа от Висшия съдебен съвет (ВСС). Всъщност нито по време на въпросното интервю, нито при последвалите му публични изяви, Цацаров не успя да разсее съмненията за активното участие на семейството му в популярната у нас схема със симулативни сделки, декларирани на по-ниски от реалните цени с цел плащане на по-малки данъци и такси към държавата и общините.

Той нееднократно увери, че платената сума е била занижена в нотариалния акт по искане на продавачката Мария Стоева, както и че реалните задължения на купувачите към държавата са били платени веднага след финализирането на сделката.

Внимателният преглед на хронологията на тези събития обаче показва, че всъщност около твърденията на Цацаров има повече съмнения, отколкото категорично установени факти.

По-притеснителното обаче е, че за да докаже твърдението си, че семейството му е станало жертва на имотна измама, Цацаров на практика използва прокуратурата и съда в едно гражданско производство по начин, който един обикновен гражданин на правовата ни държава не може да си позволи.

Каква е рекапитулацията? Макар че престъпление на продавачката Стоева така и не е доказано, тя е осъдена да върне на Цацарови цялата получена сума за овощната градина – 60 900 евро, вследствие на което е описано почти цялото ѝ имущество. Включително и земята под къщата, в която живее.

Хронология на една предизвестена съдебна сага

На 4 февруари 2008 г. Мария Стоева прехвърля на Меглена Цацарова и Адела Кац-Бояджиева с договор за покупко-продажба въпросната градина в село Костиево. За измама няма как да става въпрос, тъй като продавачката представя на двете юристки констативен нотариален акт от 1997 г., който е удостоверявал придобиването на земята от нейна страна на основание възстановяване по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) през 1994 г. и наследство от Михаил Мараджиев.

По-късно през годината обаче купувачите информират Стоева, че към продадения им имот са били предявени претенции от трети лица. Причината е промяна на плана за земеразделяне в село Костиево с решение по административно дело от 29 септември 1997 г. на Пловдивския окръжен съд, което обаче е влязло в сила, след като Стоева вече се е била снабдила с констативен нотариален акт за собствеността на земята.

Самата тя твърди, че не е знаела за промяната на плана. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че в продължение на 11 години (от 1997 до 2008 г.) тя действително е ползвала градината без някой да ѝ е потърсил отговорност.

Важен момент в целия случай е обстоятелството, че Сотир Цацаров продължава упорито да твърди, че семейството му е станало жертва на имотна измама, въпреки че всъщност продавачката е представила на съпругата му и другата купувачка съвсем истински нотариален акт.

Освен него, Мария Стоева е представила на двете купувачки и решение на Общинска служба "Земеделие" при община "Марица" в Пловдив от 27 октомври 1994 г., както и данъчна оценка на имота, която поначало се предоставя от общинските власти само на собственика. Това означава, че нотариуските Цацарова и Бояджиева са били наясно с особеностите на документите, с които Стоева се е представила за собственик. Двете не са направили проверка дали междувременно има промяна в плана за земеразделяне за конкретния имот, но няма данни и продавачката да е знаела и да ги е излъгала към момента на сделката.

По-късно през 2008 г. Цацарова и Бояджиева завеждат дело срещу Стоева за разваляне на сделката, като казусът е пратен в Кърджали заради отводи на пловдивските съдии. Причината за делото е, че срещу тях започва дело от други лица, които твърдят, че са истинските собственици на имота. Те се позовават на решение на Пловдивския окръжен съд (ПОС) от септември 1997 г., с което е допуснато изменение на плана. Въпросната градина е предоставена на друг наследодател, а за Михаил Мараджиев, от който Стоева придобива имота по наследство, е отреден друг парцел.

Стоева прави възражение пред магистратите, че въпреки промяната на плана и претенциите на новите наследници, през последните 11 години тя вече е придобила овощната градина по давност, защото необезпокоявано го е владяла. Кърджалийският окръжен съд (КОС) обаче приема, че подобна теза би трябвало да се изложи в рамките на друго производство – между нея и лицата, претендиращи, че са новите собственици.

Неуспешно прокурорско разследване – в полза на Цацарова и Бояджиева

Междувременно Меглена Цацарова и Адела Кац-Бояджиева подават сигнал за имотна измама в Пловдивската окръжна прокуратура, където е образувано разследване, но не срещу Стоева, а срещу "длъжностно лице от Общинска служба "Земеделие и гори", Община "Марица", гр. Пловдив във връзка с неизпълнение на задължения по проверка на обстоятелства, свързани със заявление от страна на Мария Михайлова Стоева". Делото е за извършено евентуално длъжностно престъпление.

Доказателства за подобно деяние обаче не са открити и делото е прекратено безславно. По информация на пловдивското обвинение "липсват доказателства за това длъжностното лице от Общинска служба "Земеделие и гори", Община "Марица", гр. Пловдив при издаване на документи на Мария Михайлова Стоева да е действал, нарушавайки задълженията си, при съответната форма на вина – умисъл, както и да е имал специална цел, каквато се изисква по смисъла на чл.282 от НК (длъжностно престъпление – бел.ред.)".

Иначе казано от това прокурорско постановление окончателно става ясно, че в случая, макар че са били сигнализирани за имотна измама, разследващите са приели, че такава изначално не е имало и затова не са могли да образуват дело срещу Стоева за подобно деяние. Но така се е получило и по-удобно за Цацарова и Бояджиева, защото със статута на свидетел, а не на обвиняема, Стоева е била задължена да разкаже подробности, които впоследствие се оказват полезни на нотариуските в гражданския процес срещу самата нея.

Прекратяването на разследването означава също, че не само Стоева, но и никой общински чиновник не е извършил нмякакво престъпление в нейна полза.

Така или иначе, неуспешното разследване на пловдиската прокуратура обаче свършва една много по-важна задача в полза на "пострадалите" Цацарова и Бояджиева. В рамките на прекратеното досъдебно производство е разкрита банковата тайна на сметката на Стоева и са ѝ снети обяснения. Все факти, които впоследствие са използвани "по изключение" в рамките на гражданското дело пред Кърджалийския окръжен съд (КОС), с което е развалена сделката за овошките. Изключение е, защото по принцип доказателства, събрани в наказателно произовдство, не се ползват в гражданско.

Странни изключения от обичайната практика

Заради симулативната цена, записана в нотариалния акт при сделката с двете нотариуски, за тях е съществувал риск да не успеят да докажат реалната сума, платена за имота в село Костиево. В конкретния случай двете са имали нотариален акт със занижена цена и подписан същия ден "договор за спогодба", с който Стоева се задължавала при определени условия да върне цената и обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи в размер на 60 408 евро.

За валидността на втория договор съдебната практиката е противоречива, така че определено може да се твърди, че купувачите са имали шанса магистратите да им го признаят за действителен. При това, след като веднъж късметът им се е "усмихнал" – прокуратурата да им събере необходимите доказателства.

Друг интересен момент в случая е, че според Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) съдебната практика не допуска да се установява плащане на голяма сума чрез свидетелски показания, а само чрез писмени доказателства. В този казус обаче КОС, а след това и Пловдивският апелативен съд (ПАС), приемат, че са налице хипотезите , за да се направи изключение от правилото и ползват разпита на Иван Бояджиев.

Съдилищата са се позовали на чл. 165 ал. 2 от ГПК, според който "свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно".

В случая "писмените доказателства от другата страна" не са декларация пред държавен орган, а писмени обяснения от Стоева по воденото разследване в прокуратурата. Юристи коментираха пред Mediapool, че друг подобен казус, в който негодни доказателства от наказателно производство да се ползват в граждански процес, не е познат за съдебната практика у нас.

"Представено е и писмено обяснение от ответницата по наказателно производство, от което се установяват данни за извършена продажба на процесния имот и обстоятелството, че на 8.10.2008 г. при телефонно обаждане узнала за извършената замяна на имота и е заявила, че парите от покупко-продажбата на имота ѝ били предадени по банков път – общо 60 900 евро", пише КОС в мотивите към решението си да развали сделката.

От мотивите към решенията на Кърджалийския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд (ПАС) по казуса става ясно, че магистратите са ползвали и доказателствата от банките, събрани по наказателното дело. Теглени са пари от сметките на купувачките, а после са внасени по сметката на Стоева. Това обстоятелство, макар и установено чрез данните от банковата тайна, не би могло да установява симулацията, ако Цацарова и Бояджиева разчитаха на обичайната съдебна практика по отношение на недопустимостта на свидетелските показания.

В случая писмените доказателства от банките не установяват директен превод на пари от една в друга сметка, за да може да се твърди, че така е била изяснена действителната цена на овошната градина.

От цялата тази хронология на събитията става ясно, че всъщност събраните от прокуратурата доказателства, недостатъчни за доказване на имотна измама или длъжностно престъпление, всъщност впоследствие са използвани от съда във вреда на Стоева, за да бъдат удовлетворени всички претенции на Цацарова и Бояджиева – за разваляне на сделката и възстановяване на сумата от над 60 000 евро.

"От показанията на разпитаните по делото свидетели и писменото обяснение на ответницата пред орган на разследването се установява, че действителната продажна цена е 60 900 евро и тази цена е получена от ответницата", мотивира се още кърджалийският съд, с което още веднъж показва, че е установил действителната цена на имота чрез доказателства, които по принцип трудно биха били допуснати за разглеждане в гражданско производство.

В този смисъл - първо прокуратурата, а след това и съдилищата в изключение от съдебната практика (а прокуратурата и съвсем извън рамките на наказателното производство) са привилегировали съпругата на Сотир Цацаров в стремежа ѝ да си върне парите.

Всички съдилища отхвърлят възраженията на Мария Стоева

По време на разглеждане на делото, заведено от двете купувачки, Стоева непрекъснато твърди, че решението за промяна на плана на село Костиево през 1997 г. не е достатъчно основание за разваляне на сделката, тъй като е изтекла 10-годишната давност за придобиване на имота от определените като нови наследници. Освен това за 11 години не е била извършена фактическа промяна на плана за земеразделяне в землището.

С решение от 26 юни 2009 г. и допълнително решение от 7 октомври 2009 г. КОС уважава иска срещу Мария Стоева, като приема, че тя е знаела за решението по административното дело от 1997 г. В решението на ПАС пък се цитират показанията на Бояджиев за причините за скриване на цената: "...за изготвяне на спогодбата, за която ответницата (Стоева – бел.ред.) и синът ѝ изразили своето съгласие, че трябва да съхраним интереса на купувачите по отношение на истинската платена цена...", а също и как "...Мария Стоева се съгласи с тези условия, защото за нея беше важно да си получи парите". Все обстоятелства, които коренно се различават от официалната версия на Цацаров, че продавачката настоявала в договора за покупко-продажба да бъде записана симулативна цена.

Междувременно започва дело пред Пловдивския районен съд (ПРС), заведено от новите наследници на купения от Цацарова и Бояджиева имот, с което те искат да си върнат собствеността. Стоева е призована като трета страна по казуса, но възраженията ѝ, че е придобила градината по давност, отново са отхвърлени. Новите наследници печелят делото.

"Съдът намира за неоснователно направеното от третото лице-помагач Мария Стоева в съдебна зала на 05.10.2009 г. възражение за придобиване на собствеността върху имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност", се казва единствено в решението на ПРС, без изобщо да се обяснява защо е неоснователно.

Практиката на пловдивските съдилища да приемат за вярна една фактическа обстановка без изобщо да посочват мотиви в тази посока съвсем не е нова. Европейският съд за правата на човека в Страсбург нееднократно е коментирал тази порочна тенденция в свои осъдителни решения срещу България по дела от този съдебен район. Подобна бе ситуацията и в мотивите на ПОС по скандалното първоначално задържане на компютърния специалист Максим Савов, който лежа месеци наред в ареста по обвинение за грабеж, а след това бе напълно оправдан заради липса на каквито и да е доказателства. Именно Сотир Цацаров бе председател на първия съдебен състав, определил постоянен арест за Савов.

Опитите на Мария Стоева да промени хода на събитията продължават с искане до Върховния административен съд (ВАС) за възобновяване на административното дело, с което през 1997 г. ПОС е допъснал изменение на поземления план на село Костиево. Основанието е, че тя е научила за това производство чак през октомври 2008 г. и така е нямала никаква възможност да участва в него. Със свое решение от 17 март 2010 г. ВАС обаче отхвърля искането на Стоева, приемайки, че тя е могла да подаде жалбата си в тримесечен срок от момента, в който твърди, че е узнала – през 2008 г.

След неравната битка в съда следва и конфискация

След всичките ѝ усилия да докаже тезата си, че всъщност е придобила овощната градина в село Костиево по давност, въпреки промяната на плана през 1997 г., Стоева продължава да търпи негативи. По неофициална информация на Mediapool въпреки че още през 2008 г. прехвърля цялото си имущество на трети лица (от документацията по делата не става ясно кои – бел. ред.), след като окончателно е осъдена от Цацарова и Бояджиева, частен съдебен изпълнител описва всички вещи в апартамента на дъщеря ѝ. Включително и тези от първа необходимост, като хладилник и печка.

Конфискувана е и земята под вилата, в която Стоева живее. В тази ситуация тя е тотално възпрепятствана да влиза в къщата си, въпреки че самата сграда всъщност продължава да е нейна собственост. Така се стига до абсурдното положение, в което тя би трябвало да води ново дело – за право на преминаване, за да може да продължи да обитава вилата си.

Всички тези събития и данни, показващи привилегироваността на двете нотариуски пред местните прокуратура и съд дават допълнителна тежест на и без това сериозните съмнения около нравствените качества на Сотир Цацаров, които по презумпция бяха преценени от мнозинството във ВСС като достатъчни, за да заема през следващите 7 години поста на главен прокурор.

Цацаров бе привилегирован по отношение на тази сделка още веднъж, след като съдебният съвет така и не поиска от него публично да покаже документите, свързани с покупката за овошките, за да се установи категорично дали реалните данъци и такси върху цената на имота действително са били платени веднага след сделката или това е станало на по-късен етап. Едва, когато Цацарова и Бояджиева вече са имали интерес да докажат цялата платена сума, за да им бъде възстановена от продавачката.

Предвид съдбата на Мария Стоева след развалянето на сделката, вече доста по-категорично звучи и един лаконичен коментар на Сотир Цацаров, направен в интервю пред Дарик радио на 1 декември м.г. именно по повод казуса с овощната градина в село Костиево: "Не желая да коментирам, не съм преговарял, не съм дори и виждал другата страна, но не ме карайте да говоря за другата страна, защото покрай всичко това не зная какво ще се струпа върху тази друга страна, която също е участвала в тази сделка като продавач."

Тази история едва ли изглежда необичайна за България. Всеки би могъл да си представи, че съдебните дела можеха да се развият в друга посока, ако ролите на основните участници бяха обърнати. Защото никой не вярва, че правосъдието у нас е безпристрастно. С този "банален" проблем, част от системните проблеми на българското правосъдие, е призван да се бори и главният прокурор на републиката.

По волята на мнозинството във Висшия съдебен съвет (на свой ред избрано директно и индиректно от ГЕРБ) и с благословията на президента Росен Плевнелиев, през следващите 7 години този пост ще заема Сотир Цацаров, за когото бе преценено, че притежава необходимите професионални, морални и нравствени качества да бъде адвокат на държавата.