Правосъдният министър Христо Иванов: Или ще започна реформата, или ще напусна

Аз и екипът ми имаме съвсем конкретна задача за реализиране на Стратегията за съдебна реформа, която или ще реализираме, или ще се върнем към старите си занятия, декларира правосъдният министър Христо Иванов в първото си интервю като член на редовно избраното правителство пред Mediapool. Той обясни, че по върховете на всички власти вече усещат, че повече не може да се продължава така и трябват промени. Иванов допълни, че ще е много важно ключовите фигури в съдебната система да започнат да заявяват своите идеи.

Г-н Иванов, с какво ще започнете като министър в едно редовно правителство?

Ще продължим работата по актуализираната Стратегия за съдебна реформа. Тя трябва да бъде финализирана като политически ангажимент на правителството и Народното събрание така че да бъде ясен политически сигнал от София към Брюксел. Последният възможен момент за реакция пред европейските институции е средата на декември.

Стратегията е нашият много ясен ангажимент. Аз и екипът ми имаме съвсем конкретно дефинирана задача, експертен мандат, който или ще реализираме, или ще се върнем към предишните си занятия.

Наред с този ангажимент има доста важни области, в които трябва да продължим работа – детското правосъдие, реформата в затворното дело, редица важни законопроекти. Трябва да пристъпим към реформа във висшето образование по право. Предстои ни сериозен разговор по темата за съдебното изпълнение и, надявам се, работа по въвеждането на процедура по несъстоятелност за физически лица и други мерки, които да облекчат положението на длъжниците, без да се превърнат в заплаха за ефективното изпълнение и инвестиционния климат. Разбира се, основен приоритет ще бъдат проектите в областта на електронното правосъдие и продължаването на регистърната реформа.

Проведохте ли разговор с т.нар. "трима големи" в съдебната власт за плановете за съдебна реформа? Какво ви е впечатлението от тези разговори?

Ценя много диалога, който постигнахме с лидерите на съдебната власт и в рамките на който все повече успяваме да се фокусираме върху това кои реформи са необходими, за да отговорим на критиките на ЕК и очакванията на обществото ни.

Уникалното в настоящия момент е, че наистина критична маса от обществото ни и по върховете на трите власти започват да усещат, че реформите в съдебната власт и правоохранителните органи са неизбежност. Естествено, има играчи, които не изоставят надеждата да се размине или всичко да се сведе до поредната имитация. Подменят се теми, тупка се топката, текат игри и пазарлъци, не спират медийните мокри поръчки. Същественото обаче е, че никой на терена не иска да се окаже в ролята на опонент на реформите. Някак почти незабележимо ние се изместихме от състояние, в което реформата беше дългогодишна утопия, без никакви политически шансове и без някой да я обсъжда сериозно по върховете на съдебната власт, до момент, в който тя е първа точка в декларацията на мнозинството в парламента и все по-сериозно се обсъжда на заседанията на ВСС и в кабинета на главния прокурор. Това наистина изглежда рядък шанс и колегите ми и аз оставаме в министерството заради него.

Декларацията на мнозинството прави силна заявка в това отношение – остава да не се залита на полето на конституционните промени, които после да се отлагат до събиране на мнозинство, а да се фокусираме върху реформите, които могат да се направят с изменения в закона, а те са много. Ще бъде много важно и лидерите на съдебната власт да започнат да заявяват своите конкретни идеи за сериозни реформи, адекватни на поставените от ЕК проблеми.

Тук трябва да държим сметка за нещо важно. По всичко личи, че за момента обществото ни няма ресурс за революционен поврат и новият, да се надяваме по-добър, модел на упражняване на власт ще трябва да съзрее в недрата на стария, който се руши от няколко години. При подобен еволюционен модел на промяна, съдебната власт е ключова, защото само тя може да послужи за отправна точка на трайно оздравяване на цялостния институционален ред в страната. В този смисъл, нейното реформиране вероятно ще бъде най-голямото преразпределение на властови потенциали от много време насам.

Същевременно, реформата в съдебната власт е бавна и изпълнена със сложности. Това е неизбежно, ако искаме да съхраним нейната независимост. А независимостта на съда е единственото, по отношение на което можем да си позволим и трябва да бъдем радикални. Така че ще трябва да „бързаме бавно”, за да стигнем наистина далеч. Без излишни бомбастики, сътресения и антагонизъм. В крайна сметка, често най-добрият знак, че си вършим работата, ще бъдат поредните кампании за медийна екзекуция на реформата.

Като говорим за критики, вие имате ли обяснение защо ВСС продължава да не открива процедурата за избор на шеф на Върховния касационен съд?

Нямам обяснение. Те обаче трябва да си дават сметка, че това започва да изпраща лош сигнал, както и някои изявления, които бяха направени. Във възможно кратък период трябва да бъде проведен убедителна процедура за председател на ВКС, при който да бъде избран най-добрият кандидат по обективни критерии, а не по някакви други неясни съображения и предварителни договорки.

ВСС може ли да продължава да работи, както досега. Ако не, какво, според вас, трябва да направи съдебния съвет?

ВСС се сблъсква с определен кръг от проблеми, които са закотвени в начина, по който той се избира и е организиран. Разбира се, има насоки, в които усилията на членовете му да постигнат подобрение носят видими резултати. Трябва да надграждаме в това отношение и същевременно да проведем честен и задълбочен разговор за структурните проблеми на Съвета, както и за модела на организация на другите институции на съдебната власт. Само така ще мръднем от мъртвата точка, в която се намираме. При това, подобен дебат трябва да се води без никакви опасения, че реалната му цел са поредните предсрочни персонални смени.

Имахте ли лични условия за влизането ви в това правителство?

Да мога да си свърша работата. Не знам дали това е условие, но е важно. Това означава, че влизаме в това правителство, за да работим по нещо изключително конкретно – съдебната реформа, която ще бъде очертана с приемането на Стратегията. На второ място, то значи да можем да съставим екип, подчинен само на това съображение и да имаме необходимата оперативна самостоятелност и инициатива. Струва ми се напълно логично.

МВР е стара "болка" на ГЕРБ и партията успя да вземе това министерство. Имате ли уверенията, че реформата ще бъде продължена и към вътрешното министерство?

Това, което мога да кажа е, че систематична реформа в сектор сигурност и вътрешен ред е много необходима. Добрата новина е, че колегите и в кабинета, и в парламентарното мнозинство очевидно отчитат това. То личи както от съответните текстове в декларацията, така и от избора за титуляр на колегата Веселин Вучков с неговите респектиращи опит и експертиза. Уверен съм, че и ролята на парламента в това отношение ще бъде подсилена.

Какво трябва да се промени в Министерство на правосъдието, което е критикувано за своята неефективна администрация?

Министерството трябва да става все по-„мислещо” и отворено. Имаме нужда от екип със силен експертен и интелектуален капацитет и мотивация. Ключов проблем в България е качеството на законодателството и правосъдното министерство трябва да си върне важната роля в това отношение, при това със собствен ресурс. Трябва да бъде активизирано и участието ни в изработването на политики и правни актове на ниво ЕС, особено в контекста на подготовката за президентството на страната ни и необходимостта наши експерти да поемат водеща роля в рамките на работните групи. Сериозно трябва да се подобри прозрачността ни, особено що се отнася до предоставяне на достъп но информация на медиите.

Сградният проблем е тежък за съдебната система и затворите. Какво може да се направи при положение, че няма достатъчно пари?

В този период трябва да дадем отговор на много поставени ребром въпроси за затворите. Съдът в Страсбург в момента изготвя пилотно решение срещу България. Има препоръки и на Комитета против изтезанията на които трябва да отговорим. Ние ще използваме тези две рамки, за да направим амбициозна програма за реформа на затворното дело, която ще върви ръка за ръка с укрепване на пробацията, при която практически липсват мерки за ре-интеграция, въвеждане на различни форми на възстановително правосъдие и декриминализация чрез довършване работата по Кодекса за административните нарушения и наказания. С новия бюджет се надяваме да започне трайното урегулиране на проблемите на затворните служители.

По самата тема за сградите – има различни варианти за разрешаване на въпроса с финансирането. Проблемът е, че всеки от тях изисква политически решения, които много лесно биват атакувани, включително недобросъвестно. В поредица от напълно фабрикувани медийни скандали от първа ръка научаваме защо подобни решения се отлагат с години и предишни колеги са търсили всякакви начини да не поемат отговорност за тях. Това обаче няма да ни спре. Проучваме различни варианти и с напредване на мандата ще обявим съответните инициативи за публично обсъждане.