Правосъдното министерство пак ще пробва да прокара закона за конфискацията

До 2-3 месеца проектът на Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност отново ще бъде внесен за съгласуване в Министерския съвет (МС) въпреки острите критики, които получи от бизнеса, неправителствени организации и правната комисия в МС. Това обяви във вторник зам.-правосъдният министър Жанета Петрова на среща с журналисти.

Проектът бе атакуван като противоконституционен, тъй като предвижда механизъм за гражданска конфискация без присъда, а само при констатирано административно или друго нарушение.

По думите на Петрова основният критерий за задействането на този механизъм ще бъде наличието на получена облага вследствие на някакво нарушение. "Ако някой служител е разрешил строеж в чашката на язовира, кой получава облагата? Допреди няколко години незаконното строителство се отнемаше в полза на държавата", посочи зам.-министърът.

Тя не пропусна да припомни и, че Венецианската комисия към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е дала положително становище за законопроекта още през м. г.

Нуждата от подобен закон бе засегната и в междинния доклад на ЕК за напредъка на страната по механизма за сътрудничество и проверка. В него бе определено като "важно" приемането на закон за конфискация без наличието на присъда "при съблюдаване на основните права".

По време на срещата американски експерт, пожелал анонимност, посочи, че в САЩ от години действа успешно подобен механизъм. Такива закони имало и в редица други страни като Канада, Тайланд, Колумбия, Швейцария и Англия. По думите на експерта този вариант е особено ефективен при случаи на починали, издирвани или лица с имунитет.

Той разказа още, че механизма за гражданска конфискация се прилага в САЩ най-често при недоказано в съда престъпление, от което извършителят му е спечелил имуществена облага. Тогава служителите на разследващите органи, които се занимават с казуса, представят пред съда клетвени декларации. В тях посочват някакви доказателства за извършителя, които иначе не биха били достатъчни за доказване на вината му в наказателно производство. След това магистратите преценяват да запорират ли имуществото на заподозрения.

Ако това се случи, властите го уведомяват и приканват да докаже легалния произход на запорираните средства. Според експерта в 80% от случаите се стигало до извънсъдебно споразумение за отнемане на част от парите. В останалите 20% започвал процес. В тези дела заподозреният може да призове като свидетели хора, от които например твърди, че е взел заеми.

Благодарение на тази дела и споразумения всяка година в щатската хазна влизали един милиард долара. Експертът обаче не пожела да коментира български законопроект.

Само преди месец представителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Висшият адвокатски съвет категорично се обявиха против законопроекта. Те споделяха критиките на правната комисия в МС, която вече веднъж обяви доста негативно становище за предлагани механизъм, тъй като той може да доведе до конфискация на имущество, придобито от престъпление, за което заподозреният е оправдан. Зле бе приет и вариантът проверяваното лице да доказва, че парите му са легални, вместо държавата да доказва обратното.

Шефът на Върховния административен съд Георги Колев и омбудсманът Константин Пенчев също изразиха негативни оценки за проекта. От Центъра за либерални стратегии пък представиха неотдавна изследване, според което между 100 хил. и 400 хил. български домакинства могат да попаднат под ударите на подобна гражданска конфискация ако тя влезе в сила.

Причината е, че процедурата може да бъде стартирана в случай на разминаване от 60 хил. лв. между имуществото и доходите на дадено лице. Според специалисти от центъра обаче на тези показатели отговарят от 280 000 до 1 120 000 души, които се занимават със законна дейност като ремонти, земеделие и др., но не декларират доходите си. Хората, които са закупили имоти благодарение на средствата, изпратени от свои близки в чужбина, също трудно биха могли да докажат законността на спестяванията си, посочваше изследването.