Православие и кагебизъм

Православие и кагебизъм

Почти незабелязано мина решението на Върховния касационен съд на Турция, което отне правото на константинополския патриарх Вартоломей да използва титлата "Вселенски" (на гръцки "nан-космои").

Това беше завършекът на един дълъг процес, започнат от отец Константин Костов и Божидар Чипов, българи от Истанбул, които заведоха дело срещу патриарха и неговите 12 висши духовници за нарушаване на религиозните права на българската общност да изповядва вярата си на свой език и със своя писменост.

Титлата  "Вселенски" е премахната от патриаршеската практика още през 1923 година, така че своеволното ѝ използване от Вартоломей е нещо като поддържане на сладки мечти за Източнорумелийско величие. По същата причина официалното отнемане на титлата трябва да е вбесило и Гърция, която иска да мине за единствен наследник на Източната Римска империя. Фактът с отнемането на титлата обаче – в 1923 година или сега – си остава събитие с необикновен характер, означаващ ни повече, ни по-малко, официалния край на империята. Това едва ли е вълнувало отец Константин Костов в неговите усилия да осигури на енориашите си етническо уважение срещу мухлясалите методи на константинополската патриаршия.

Подхранването на вселенските мечти личи и от чувствителната реакция на гръцкото правителство, което между другото заяви: "Вселенското измерение на патриаршията в Истанбул е основано на международни договори, на свещени правила за православието, на историята и на църковната традиция...".

Дълбоко манипулативният характер на цялата гръцка (също, както и на българската) история очевидно пречи на Гърция да заеме реалистична позиция и в този случай.

Интересна е обаче една друга тенденция,

която се забелязва веднага след като Путин се възкачи на престола в Кремъл и която хвърля мрачна сянка върху целия район на Балканите и Мала Азия. Веднага след като получи властта в Русия, Владимир Путин се срещна с гръцкия премиер, в чиято обща декларация се четат следните думи: "...двете страни познават най-добре нуждите на народите в района на Балканския полуостров...".

Още щом стъпи на червения килим в Кремъл през 2000 година, кагебистът Путин побърза да заяви, че на православието е определена ролята да запълни вакуума, оставен след разпадането на СССР. Всъщност, става дума за завръщането към руското православно месианство, а не за разкаяние от комунистическите изстъпления срещу религията.

Руското месианство води началото си още от женитбата между една от принцесите на Византия за руски княз, сключена с надежда руските пълчища да помогнат на Византия срещу азиатските орди. Това не става, но дава на Москва идеята за третия Рим. Путин дори поотупа от праха и въведе в обръщение емблемата на царска Русия – двуглавия орел – без съмнение многозначителен жест, тъй като това е символът на Константинопол като империя с две столици – Рим и Константинопол.

Но какво общо има всичко това с недоверчивия, циничен и политически апатичен българин, който подлага всичко под смъртоносния си хумор и който още от богомилски времена мрази всяко управляващо съсловие и духовен абсолютизъм? Какво общо може да има между същия тоя българин, който през цялата си история се е борил за автокефална църква и чинопоклонния руснак, известен с неговото пословично преклонение пред всякаква власт - духовна и светска?  

Отговорът на тия въпроси е много прост –

днес православието (такова, каквото е в момента), е заплаха за България,

защото е поредната наметка на руските имперски интереси, които от векове носят само страдания на България.

Кротко, тихо и в типично кадесарски стил минават многобройните посещения на българския президент Първанов в Москва, без съмнение с редица никому неизвестни договорки с автократора кагебист. И Станишев, и Първанов имаха неколкократни срещи с руския патриарх Алексий II, една от най-зловещите фигури. Тези срещи са абсолютно недопустими по конституция, както е недопустимо и присъствието на патриарх Максим в парламента, освен като зрител и частно лице в галерията за публика. Първанов, Станишев и Сакскобургготски, положили клетва пред лъжепатриарх, трябва заедно с председателите на Народното събрание Герджиков и Пирински, допуснали присъствието му в официалната работна част на пленарната зала и всички заедно съвместили дейност на религиозна институция с дейността на най-висшите държавни институции, да бъдат съдени за нарушаване на чл. 13, ал. 2 на Конституцията  "Религиозните институции са отделени от държавата".

Първанов дори е носител на награда на Московската патриаршия за заслуги към православието. Можем да се досетим какви са тези заслуги и какви взаимни услуги си правят хора, които са имали ангажименти към престъпни организации като КГБ и подчинената ѝ ДС.

След тия посещения в България през август 2004 беше извършен нечуван за съвременна Европа погром над синода на дядо Инокентий в полза на неканонично избрания с решение на ЦК на БКП  "архиконсервативен" патриарх Максим, обвиняван в сътрудничество с ДС. Прокурорско-полицейският произвол над поповете и храмовете, които скъсаха с комунистическото наследство, бе грубо нарушение на човешките права и религиозните свободи, но в България реакцията беше слаба.

Наглостта стигна дотам кагебисти и кадесари да издигнат лозунга "Да върнем християнството на младежта!" В морето от политическа апатия е слабо вероятно някой да попита кой поначало отне християнството на младежта. Още по-малко вероятно е някой да си зададе въпроса какво точно ще проповядват на младежта хора, които са облечени в расо, но са обвързани с престъпни структури, движещи се в мерцедеси и носещи на дебелите си вратове златни ланци. Малцина знаят, че преди погрома над дядо Инокентивия синод бяха извършени местни погроми над църкви в Бургас, Поморие и Варна - и то точно защото свещениците там вършеха задълженията си не според предписанията на ДС, а според съвестта си и християнската си вяра.

Твърде малко хора днес си задават и въпроса

защо БПЦ, която има толкова имоти, няма никакви ангажименти

към тези, които не се справиха с трудността на прехода - сираци, бездомни хора, хора с увреждания и самотни възрастни хора. Защо нашенските попове могат да бъдат видени в кръчми със съмнителни бизнесмени, но не и сред бедните и страдащите?

Ако си припомним и факта, че Илия Павлов беше член на настоятелството на храма "Св. Александър Невски", а Тодор Батков (довереникът на Майкъл Чорни) построи огромна кичозна църква в Смолян (на мястото на старите турски гробища, което е светотатство), пъзълът започва да се нарежда. Да си спомним също, че българският президент с кадесарския псевдоним Гоце прие за официални разговори Вартоломей, който очевидно води антибългарска политика, и че варненският владика Кирил (възпитаник на московската семинария), сега се лансира като бъдещия български патриарх.

В ход, без съмнение, е нещо като православен интернационал, вдъхновен от водещата роля на хора, които Радой Ралин описа с две думи: "полковници-духовници". Никой от това свещено съзаклятие така и не намери думи, които да подкрепят във възрожденски дух отец Константин и Божидар Чипев. Възрожденски, защото цялата история е почти буквално повторение на събитията от 19-ти век, когато българската църква става автокефална със съгласието не на друг, а на самата Отоманска империя.

За Вартоломей борбата, както казват, е безмилостно жестока. В края на краищата, титлата "пан-космои" носи тежък исторически заряд. Негово вселенско преосвещенство дори няма и стадо, което да го следва в борбата. Но за г-н Първанов, начело на цяла една нация, измеренията са съвсем други – очевидно

природните му данни показват завидна политическа мимикрия:

от комунист, таен сътрудник на Държавна сигурност и враг на НАТО и САЩ, до социалист и приятел на НАТО и САЩ; от явен приятел до гроб на СССР, до таен приятел на Русия, вечната освободителка на народите; от безбожник по всички изисквания на комунистическата идеология, до покорен и редовно черкуващ се поклонник на синодалната мафия; от президент на страна член на Европейския съюз, до "троянски кон" в Европейския съюз.

Още от