Правото, глупаци! (2)

В статията "Правото, глупаци!", публикувана от Медиапул на 16.11.2020 г., си позволих да предложа в голямата заседателна зала на Министерския съвет да бъде поставена каменна плоча (стела) с този надпис, за да напомня на членовете на кабинета (на ГЕРБ), че са обвързани от принципите и правилата на Правото като национален правен ред и като част от принципите и правилата на правото на Европейския съюз. Поводът беше Решение № 806/06.11.2020 г. на Министерския съвет (и особено приложенията му), противоречащо драстично на основните принципи на правовата държава, и най-вече на принципа на разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна.

Изборите на 4.04.2021 г. показаха края на управлението на ГЕРБ, чиято доминантна черта бе правният нихилизъм. По същество управлението на ГЕРБ се съобразяваше с правото само и единствено, доколкото това му върши работа. Когато правото го ограничаваше или му пречеше, управлението на ГЕРБ просто го игнорираше или най-често пускаше димна завеса, или прилагаше тактика на отвличащ маньовър, за да прикрие противоправното поведение на законодателната или изпълнителна власт. Нерядко за целта си служеше със специализираните инструменти за заобикаляне на закона или за злоупотреба с власт като специализираните съд и прокуратура, а защо не – и с влиянието си върху административното правосъдие. Примерите за това са безброй.

Тъкмо затова възклицанието "Правото, глупаци!" ми се струва най-подходящата епитафия за управлението на ГЕРБ и за омерзителното им присъствие в политическия живот на обществото ни.

Същевременно последните събития ме карат да си мисля, че може би няма да е излишно такава плоча (стела) да се постави и на входа на Народното събрание. Като предупреждение. И за да напомня при всяко влизане на народните представители, че преди да кажат или да направят нещо – да предложат решение, да заявят позиция, да гласуват за приемането на закон и т.н., трябва най-първо да проверят какво изисква Правото – като мяра на границите на правна власт, на онова, което Конституцията и законите позволяват или забраняват.

Поводът да напиша тези редове е поведението на част от политическите субекти, натоварени от обществото с толкова надежди за спасение от невежеството и беззаконието на управлението на ГЕРБ.

Какво имам предвид?

Еуфорията от изборните резултати подведе политическата партия "Има такъв народ" – организация с видим юридически капацитет, да предприема политически ходове с ясно осезаем привкус на присъщия на ГЕРБ "правен ангросизъм". От името на партията, която е политически субект без конститутивни функции за органите на държавна власт и управление, бе обявен с ултимативен тон – ни повече, ни по-малко – състав на бъдещ Министерски съвет. С което партията демонстрира така познатото от времето на ГЕРБ "замазване" на границите между политическа партия и държава.

Министерският съвет е централен орган на изпълнителната власт според Конституцията на Република България (КРБ). Никоя партия, независимо от изборните резултати, дори когато има достатъчно народни представители, за да формира дължимото мнозинство, няма право да прави предложение за състав на МС. Такова право има само един човек – лицето, което президентът е натоварил с изричен президентски указ със задължението да състави кабинет, или както го определя Конституцията – "кандидатът за министър-председател" (чл. 99, ал. 1 КРБ). Този човек не може да бъде посочен от партия. Съгласно същата норма на Конституцията президентът не може да възложи съставянето на правителство на лице, което не му е посочено от председателя на парламентарната група. Това означава, че преди да има Народно събрание и конституирани парламентарни групи, чиито членове са вписани в специалния регистър на Народното събрание (чл. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание), няма възможност да се направи юридически обвързващо предложение до президента. Компетентността на парламентарната група за определяне на кандидат за министър-председател е изключителна. Нито партия, нито коалиция от партии, нито който и да било правен субект освен тази парламентарна група може да прави предложения за министър-председател. В същото време никой, дори парламентарната група, не може да прави предложение до президента за персонален състав на Министерския съвет. Тази власт е съсредоточена само в лицето на човека, комуто президентът е възложил съставянето на кабинет с изричен президентски указ.

Наложително е да се припомни на публиката още, че никоя партия не разполага с юридическа власт да определи съдържанието на бъдещо решение на своята бъдеща парламентарна група. В частност това означава, че не съществува правна възможност политическата партия, независимо коя е тя и независимо с колко народни представители разполага (настоящи или бъдещи), да приеме решение, с което да задължи избраните с нейната партийна листа народни представители да гласуват по точно определен начин или за точно определени лица. Нещо повече, съществува конституционна забрана (чл. 67 КРБ) народните представители да бъдат обвързвани със задължителен мандат, т.е. за тях да възниква правно задължение да гласуват по определен начин по разпореждане на партията си или на нейните органи. Това се отнася изцяло и до приемането на решение на съответната парламентарна група за персонализиране на онова лице, което само по силата на такова решение може да бъде предложено на президента.

В добавка, политическите партии не са членове на парламента. Политическите партии – независимо от поведението на лидера си и практиката през последните 12 години, нямат правна власт да разпоредят на своите парламентарни групи дали да провеждат консултации или не. Народните представители – членове на парламентарните групи, не са обвързани от решенията на политическите партии, независимо дали членуват в тях или не, нито от изявленията на органи и / или лица от тези политически субекти. Народните представители са напълно свободни при формиране на своята воля по всеки от въпросите, които зависят от упражняваното от тях право на глас.

Ако само парламентарната група може да посочи кандидат за министър- председател, само този кандидат може да посочи членски състав на правителството и само неговото изявление обвързва президента, какво е правното значение на изявлението на политическата партия?

Отговорът на този въпрос е основанието за тези редове. Правото е мярка за политическия жест и за политическото слово. Да кажеш или да направиш нещо, за което законът не те е овластил или за което само някой друг е овластен, освен проява на лош вкус, е и проява на неглижиране на закона. Онова, което ГЕРБ не можа да разбере, е че Конституцията и законите не са създадени, за да позволяват, а за да ограничават всяка форма на политически произвол, включително произвола на мнозинството (законодателен и административен). И за да ограничават всичко, което прави възможен един такъв произвол, включително парвенющината и войнстващата партизанщина, избиваща в селски бабаитлък от времето на мазните борби.

От гледна точка на националния правен ред изявлението на политическата партия и всички действия на отговорните политически дейци на партията са напълно лишени от правно значение и смисъл.

Най-искрено се надявам това да е последният противоречащ на правото акт на този нов политически субект.