Адв. Михаил Екимджиев:

Правовият начин за отмяна на цесии в КТБ е чрез синдика, а не чрез закон с обратно действие

Правовият начин за отмяна на цесии в КТБ е чрез синдика, а не чрез закон с обратно действие

Предложението за законодателство с обратно действие, което да отмени прихващания и цесии между депозанти и кредитополучатели в КТБ, противоречи на принципите на правовата държава и няма как да мине, заяви адвокат Михаил Екимджиев, според когото законното решаване на този проблем минава през синдика на КТБ, който може да отхвърля сделки.

Идеята за дописване на закона със задна дата бе лансирана от премиера Бойко Борисов в четвъртък, с обяснението, че така ще се спре "една вторична далавера" и на бюджета ще бъдат спестени около 800 млн. лева.

Прокарването на законодателни промени с обратно действие, които целят да направят недействителни прихващания и цесии между депозанти и кредитополучатели в КТБ, ще засегнат грубо правата на гражданите и противоречат на принципите на правовата държава, коментира адв. Михаил Екимджиев в петък пред Mediapool. По думите му това ще доведе до множество дела пред Европейския съд по правата на човека, а е напълно реалистична и атака пред Конституционния съд.

"Подобно решение се конфронтира с принципите на върховенството на закона и правната стабилност, които не допускат да се придава обратно действие на закон. Законите действат само занапред и не могат да преуреждат правоотношения, включително в гражданската сфера. Тези отношения вече са възникнали и породили своите последици между страните", каза Екимджиев.

Той допълни, че принципът на недопускането на обратното действие на закон е залегнал в българския Закон за нормативните актове. Този принцип е възприет категорично и в практиката на съда в Страсбург.

Адвокат Екимджиев даде за пример решението на европейския съд по делото "Пресос компания и Нивиера срещу Белгия" от 20.11. 1995 г. по повод решението на белгийската държава да ограничи своята отговорност спрямо близките на жертвите на авиоинцидентни. Проблемът е случая е, че Белгия предвижда обратно действие на закона и го разпростира върху инциденти, които са се случили преди влизането му в сила.

В този случай съдът в Страсбург приема, че решението на Белгия противоречи на Конвенцията за правата на човека. Подобен подход нарушава легитимните очаквания на близките на жертвите на такива авиоинциденти, постановява съдът. Техните очаквания за обезщетения са възникнали при действието на друга правна уредба, а новият закон нарушава принципа за закрила на правото на собственост.

Идеите, които премиерът лансира

Преди ден премиерът Бойко Борисов заяви, че между първо и второ четене на законопроекта за актуализацията на бюджета ще бъде предложена поправка, която да отмени всички прихващания между влогове и кредити в КТБ. Целта е да се икономисат 800 млн. лв. и те да останат в бюджета, за да се свие заложеният свръхдефицит от 3.7% до малко над 3 процента.

Към момента са сключени сделки за цедиране на депозити и заеми в КТБ за общо 1.1 млрд. лв., а от тях 750 млн. лв. са прихващания между влогове и кредити, целящи намаляване на загубите на клиентите на банката. Лицензът на банката бе отнет на 6 ноември. Решението се обжалва в съда.

На въпрос дали може законът да се промени със задна дата, след като към момента, в който са правени, прихващанията са били законни, Борисов отговори: "Дали са били законни, ще видим. Аз си мисля, че това месеци наред мотаене беше точно с такава цел. Всичко това можеше да стане още при миналото правителство, преди служебното, и да беше приключено".

Министърът на финансите Владислав Горанов не обясни кои прихващания ще бъдат отменени, но уточни, че предлаганата промяна не се отнася до цесиите, както първоначално обяви премиерът. Горанов каза, че в момента се работи върху текстовете. "На практика означава отмяна на прихващанията между влогове и кредити", обясни той.

"Ако такава промяна влезе в сила, тя първо би могла да бъде атакувана пред Конституционния съд със сериозни шансове да бъде обявена за противоконституционна. На второ място от момента, в който такава разпоредба влезе в сила, засегнатите от нея лица биха могли директно подадат жалба до съда в Страсбург с реалистични шансове оплакванията им да бъдат обявени за основателни", каза Екимджиев.

Същото мнение изрази проф. Огнян Герджиков пред БНР: "С обратна сила въвеждането на недействителност не е признат акт. Уважавам желанието на държавата да икономиса тези 800 млн. лв., но нека не става за сметка на хората. Раздробяването на влоговете си е незаконно, но цесиите са действителни към момента на тяхното извършване".

Законното решение е в ръцете на синдиците

Адв. Михаил Екимджиев смята, че разумният и балансиран подход е да се използват съществуващите възможности в Закона за банковата несъстоятелност и Търговския закон. Те позволяват на синдика в КТБ да не приема сделки, ако смята, че те заобикалят закона или увреждат добрите нрави.

В този случай отказът на синдика да признае сделката може да се обжалва пред съда, а съдът ще преценява за всеки конкретен случай дали такава сделка може да бъде сключена.

"Случаите в КТБ са невероятно многообразни и шарени и нека съдът да преценява във всеки конкретен случай кой е действал добросъвестно, кой е действал недобросъвестно, дали са налице тези базисни предпоставки за нищожност на сделките", каза Екмджиев.

Според него, когато със закон всички случаи се поставят в един кюп, може да се говори за "болшевишки подход". По думите му обявяването за нищожни на сделки със задна дата биха могли да засегнат и такива, сключени преди затварянето на КТБ на 20 юни.

"Между 13 и 20 юни управителят на БНБ Иван Искров поне два пъти каза публично, че няма никакъв проблем с ликвидността на КТБ, че всички граждани могат да бъдат спокойни за своите депозити там. Нека да не се отнема правото на всички граждани, без да се прави преценка за добросъвестността. В правовата държава не може закони да действат с обратна сила", заключи Екимджиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?