Предаването на метални отпадъци попада в законова черна дупка

Няма нито една общинска площадка за безвъзмезден прием, а на търговците със скрап от 13 юли се забраняват сделки с граждани

Предаването на метални отпадъци попада в законова черна дупка

Само след седмица хората, които имат в домовете и дворовете си отпадъци от черни и цветни метали, няма да имат никаква възможност за предаването им – независимо дали срещу пари или безвъзмездно, предупредиха в понеделник от Българската асоциация по рециклиране (БАР).

 

Причината за това за спорни поправки в Закона за управление на отпадъците, приети още през 2012 г., според които от 13 юли 2014 г. се забранява продажбата от физически лица на метални отпадъци на лиценцираните площадки за скрап. Тези търговци ще могат за изкупуват старо желязо и цветни метали само от фирми като предаваната суровина трябва да има документ за произход. Гражданите пък по закон трябва да предават безвъзмездно своите метални отпадъци или стари електроуреди на общински площадки.

 

Такива трябваше да има във всяка от 260-те общини, но все още нито едно кметство не е направило терен за предаване на рециклируемите отпадъци по добрата воля на хората.

 

За проблема от БАР алармираха още при разглеждането на законовите поправки, но сега той ще стане действащ и това ще се отрази сериозно и върху работата на металургичните предприятия, които разчитат и на вторични метални суровини, предадени именно от гражданите. Така, например, може да се наложи "Стомана Индъстри"да внася суровина за работата си, което ще оскъпи продукцията на пернишкото предприятие и ще намали конкурентността му.

 

Затова от Българската асоциация по рециклиране призовават "за спешни законови поправки, които да предотвратят безработица, кражби и намаляване на производството на метали".

 

Организацията посочва, че след въвеждането със същия закон на строгите режими по лицензиране на фирмите за скрап и с усилията на полицията и бранша кражбите на черни и цветни метали от инфраструктурни обекти, за да бъдат предавани за претопяване, са намалели с 60 процента.

 

Търговците със скрап пък са инвестирали около 70 млн. лв. за привеждане на площадките според изискванията за 24-часово наблюдение, за внасяне на банкови гаранции за работа, строг контрол и отчетност на всяко предадено количество метали. В момента броят на площадките за предаване на скрап е около 900, а полицията полага усилия да се бори с нелегалните леярни и пунктове, обясняват от БАР.

 

Според асоциацията местните власти не са изградили общински площадки за безвъзмездно предаване на вторичните суровини, тъй като са наясно, че гражданите нямат стимул да предават отпадъци безплатно. Кметствата нямат средства за допълнителни инвестиции и очакваха тези непазарни текстове да бъдат отменени, допълва браншовата организация.

 

Тя обяснява, че в момента с търговия с отпадъци прехраната си изкарват над 600 хил. души и ако те нямат възможност да предават срещу заплащане отпадъци или да работят в сектора, ще останат без възможност за препитание в разгара на лятото, преди парламентарните избори.

 

"Според нас, освен до рязък скок на безработицата и огромно недоволство, това ще доведе до увеличаване на кражбите, грабежите и криминалната престъпност във всичките ѝ измерения. От друга страна прогнозираме нарастване на сивия сектор, тъй като търговията с отпадъци между фирми е разрешена. Смятаме, че както и в нерегламентираните и нелицензирани обекти досега, за в бъдеще хората ще предават отпадъци в нерегламентирани пунктове, като оборотът ще остане скрит за държавата. След това тези отпадъци ще бъдат оформяни с фалшиви фактури и предавани на лицензирани пунктове като отпадък от фирма", пише в становище на БАР, изпратено до медиите.

 

В него се предупреждава, че ако законовата поправка, която забранява предаването на отпадъци срещу заплащане остане, индустрията у нас ще изпита сериозно затруднение. Според прогнозите на бранша, "Стомана индъстри“ би трябвало да намали наполовина производството си или да внася скрап от чужбина, което ще оскъпи продукцията ѝ и компанията ще работи на загуба. Същото се отнася и до преработващите цветни метали компании в България.

 

От 13 юли влиза в сила още едно ограничение в търговията – предаващите отпадъци да получават заплащане само по банков път, припомня асоциацията. "Повечето доставчици на скрап са социално слаби и предават отпадъци на стойност между 5 и 20 лева на ден. По-голямата част от тях не умеят да работят с банкови карти, а от друга страна имат натрупани задължения, които няма да им позволят да получат парите си, тъй като сметките им ще бъдат блокирани", обяснява организацията.

 

"Опасяваме се, че ако законовите текстове не бъдат своевременно отменени, това ще доведе до 600 хил. безработни, свиване до минимум на работата на компаниите за търговия и преработване на отпадъци с обороти над 2 млрд. лв. годишно, удар по индустрията за преработка на черни и цветни метали, повишаване на криминалната престъпност и нов бум на сивия сектор", заключава становището на БАР.

Още по темата
Още от Бизнес