Преди 10 години властта не ни беше самоцел

Преди 10 години властта не ни беше самоцел

Властта никога не е била самоцел за нас, които бяхме съпричастни към събитията от януари-февруари 1997 г. Това каза президентът Георги Първанов на кръгла маса в неделя на тема "4 февруари - 10 години по-късно", в която участваха леви политици, политолози, социолози, историци и журналисти.

На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата за съставяне на правителство и тогавашният президент Петър Стоянов назначава служебното правителство на Стефан Софиянски, като се насрочват избори за ново народно събрание. Изборите са спечелени убедително от десницата и премиер на страната става Иван Костов. По това време лидер на БСП е Георги Първанов, сменил оттеглилия се Жан Виденов.  

Януари и началото на февруари са белязани от мощни демонстрации и улични протести. Инфлацията галопира и премина в хиперинфлация. Заплатите и пенсиите се стопиха до няколко долара. България бе изправена пред хаос и пълен икономически срив.

На форума по повод десетгодишнината на февруарските събития Първанов поясни, че присъства не в качеството си на държавен глава, а като един от участниците в събитията. Той цитира извадки от стенограми от тогавашни заседания на БСП и парламентарната група, където се е дискутирало дали да се върне мандатът на левицата за съставяне на второ правителство.

Имахме съзнанието, че се качваме на един потъващ кораб, каза Първанов и посочи, че в дебата, който се е водил в БСП, с Николай Добрев са се опитвали да внушат “много приятелски и колегиално”, че основанията за властта не могат да почиват единствено върху формално правните или емоционални, исторически или други мотиви.

Винаги сме гледали на това, което правим, като на част от нова политическа култура, каза Първанов. Той посочи, че всичко, което е направил Добрев след номинирането му за премиер, е било обусловено от идеята за националния интерес.

Лягахме и ставахме с мисълта да не се пролее нито една капка кръв, посочи Първанов. Ако трябва да посоча своя образец за лидерство от българския политически живот за годините на прехода, на първо място бих посочил Кольо Добрев, отбеляза Първанов.

Според президента датата 4 февруари 1997 г. трябва да влезе в учебниците, защото младите хора, които не познават тези събития, трябва да имат минималната фактологична база и да започнат сами да разсъждават със своята ценностна система за станалото.

По повод на медийната дискусия от последните дни за събитията преди 10 години, Първанов каза, че има опити да се подмени същността на случилото се във времето от януари до 4 февруари 1997 г. По думите му, дебатът за тези събития трябва да се състои, защото е важен преди всичко за политиците, тъй като въпросът за моралния поглед за властта ще стои още дълго време.

За повдигнатата по време на дискусията тема за управление от коалиция, Георги Първанов посочи, че той е привърженик на визията за еднопартийно управление, но днес има една политическа реалност в страната и тя няма да е по-различна след една или три години.

При разпокъсаното политическо пространство, което се наблюдава в момента, отново ще опрем до коалиции, прогнозира той. Не съм сигурен, че следващата коалиция, която ще управлява, ще бъде по-хомогенна идейно, опасявам се, че тя ще бъде още по-разнообразна, каза още Георги Първанов.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?